Смъртта на Навални в затвор, подобен на онези от сталинския ГУЛАГ, не оставя съмнение, че е убит, бързо или бавно.

Българските пунитофили оспорват – можело да е грип, да чакаме медицинските заключения, да не обвиняваме безпочвено, че е отровен.

Само че… Да умре човек на 47 години в затвор не е от естествена смърт. Няма нужда да изследват дали е тровен. Да го държат почти целогодишно в карцер – тясно помещение за временно наказание – е не само мъчение, а предумишлено бавно убийство. На такъв режим няколко години в Сибир. А напоследък и на север зад Полярния кръг, където му се полага малко разходка на минус 40 градуса.

Това са руските специалитети в мъченията. Още от царски времена.

Най-силният аргумент на пунофилите е логическото разсъждение – кому е изгодно? Не било изгодно на Путин, точно преди избори. Следователно – изгодно е на Запада. Путин да убие Навални означавало да се простреля в крака, не било в негов интерес. Разсъжденията им се опитват да заличат фактите.

Някои групи в подкрепа на Русия имат по 10-ина хиляди последователи. Но като ги разгледаш, интересът към тях е слаб, коментарите не са много и предимно възгласи „Слава на Русия“ и подобни. Путинофилите предпочитат да пишат в други групи, да дават отпор на критиките към Русия.

Ако Путин си знаеше интереса и не искаше да се простреля в крака, щеше да държи Навални на топло, да не го заключва почти целогодишно в карцер, болен човек. Да му разреши лечение, достъп на лекари, вместо да му отказват и понякога лекар на затвора да му дават антибиотик, както се е случвало. Напротив – това е целенасочена жестокост, малтретиране. Което доведе до логичен завършек – затворникът умря. Не е единствен подобен случай в Русия. Умирали са в ареста и други (виж тук).

И кой смята, че така Путин си е навредил преди избори? Напротив, това може да е точно сплашване към всички онези, които ще се осмелят да гласуват против него.

В този случай с Навални, както и с войната на Путин въобще, са разбираеми някакви

симпатии на леви и социалисти към Русия,

като приемник на СССР. Въпреки че сега в Русия е най-варварски капитализъм и по-авантюристичен режим от съветския.

Но сред коментиращите има и откровени сталинисти. Открито се радват на смъртта на Навални. Харесват сегашния неосталинизъм на Путин, и вече открито харесват и Сталин. Това се вижда из социалните мрежи.

Друг подход по повод смъртта на Навални е – „Какво го жалите тоя, той е руски фашист, неонацист, националист“ и т. н. Напомнянето, че в миналото Навални е подкрепял националисти и крайнодесни и подобни възгледи, не отменя това, че е жертва. След убития Немцов, той се очерта като основния открито застанал срещу Путин опозиционер, непрекъснат негов критик. И след като го отровиха и лекуваха половин година, след като му трябваха няколко месеца в Германия, за да проходи, се върна в Русия. Знаеше, че ще го тикнат в затвора, и че могат да го убият. Както и стана.

Версията, че дългата ръка на ЦРУ, на Запада е стигнала до строго охранявания затвор „Полярен вълк“ зад Полярния кръг, за да убие Навални и да злепостави Путин е толкова неубедителна, че и най-изпадналите путинофили не наблягат много на нея. Предпочитат да повтарят стария виц „А вие защо бесите не.рите“ – ами Асанж, ами Гуантанамо, и т. н. Само че Асанж никой не го убива и в Гуантанамо затваряха терористи, а не политици, при по-добри условия от руските.

Но наричат Навални агент на Запада, предател и прочее. Като някаква парадигма – щом някой руснак е против Путин, значи е агент на Запада. Путин е Русия. Това е. Като някакво клише говорят за руската култура, повтарят имената на Достоевски, Толстой, Булгаков, сякаш това може да е някакво оправдание за режима и войната.

Като кажеш, че Навални е убит от Путин, чрез затворнически режим, путинофилите ти казват – ти си русофоб.
Всички онези, минали през Сибир милиони хора, някои не са се върнали, всички убити или избягали в изгнание писатели, поети, музиканти, композитори, артисти – и те са русофоби и агенти на Запада? Това е откровен сталинизъм.

Сега част от опозицията в Русия, смята че със смъртта на Навални е дошъл край на надеждите за алтернатива на Путин. Напротив. Това е начало на края на Путин. Поредната смърт ще обедини и отвори очите на още руснаци. Ще им стане ясно, че това сега не е СССР. Когато отношението към Сахаров не беше чак толкова варварско. Когато старците от Политбюро бяха предвидими и консервативни и в никакъв случай авантюристи като сегашния самодържец. Онзи режим се срути от собствената си тежест и изоставане от цивилизацията. Сегашният на Путин е връщане назад и също ще се разруши отвътре от своята жестокост. И от безсмислената война.

Автор: Иван Бакалов