Да очертаеш основните характеристики на българския студент е невъзможно. То е все едно Цветеслава Гълъбова да направи психоанализа на Андрей Райчев. Или Калин Терзийски – на Коце Копейкин. Българските младежи, решили да продължат да учат и след завършването на средното си образование, са събрани от села и паланки, от фризьорски техникуми и елитни частни гимназии, идват нашмъркани с газ от дискотеката, или с медал от олимпиада по математика. Има ги всякакви, ама едно е сигурно – повечето са отчайващи цървули.

В България акредитация имат 52 висши училища, което е твърде много за една земя като човешка длан, както е казал поетът. Предлаганите места за висше образование надхвърлят сериозно броя на зрелостниците. За сметка на това премиерът Николай Денков предложи нови промени в Закона за висшето образование, които предвиждат отпадане на таксите за обучение на студентите и докторантите държавна поръчка. Демек не само няма кой да учи, но пък ще го прави безплатно. Както е тръгнало, скоро ще трябва да им плащаме, за да ходят на лекции.

„Искаме да сме сигурни, че няма умен младеж в България, който иска да учи в университета и не може да го направи, защото трябва да плаща такси“. Така мотивира решението си ротационният министър-председател.

Чудесно, но за този масраф трябва някой да плати. И това ще бъдат дебилите и селяндурите, които амбициозните и платежоспособни родители искат да учат въпреки неандерталския им умствен капацитет. С техните такси ще се издържат свестните деца, ама къде отива тогава нивото на висшето образование, когато умният младеж попадне в академична среда от чалгаризирани нарко тарикатчета, седнали в залата да отбият номера до следващия лайф на Емрах в „Плаза“?

Студентството не е само придобиване на знания и кредити, то е съвкупност от мечти, амбиции, купони, секс, житейски опит и планове. А в тях основна роля играят не акредитацията на университета, заинтересоваността на професора, изпитната сесия, техническото оборудване. Важни са хората, които те заобикалят, които изграждат свободния дух на младите хора, който от столетия е равнозначен с висшето образование.

Умен или селски цървул, това да си успешен зависи най-вече от личната мотивация, от желанието за напредък. И от възможността за професионална реализация при настоящата икономическа ситуация. Дали ще плащаш такса, или ще смучеш от ботоксовата лелка, която гордо наричаш „мама“, някой лев за семестриална такса, е без особено значение. Въпросът е какво ще правиш след дипломирането и абсолвентското изтрезняване.

В България проблемът е, че се излиза много лесно от университета. Всякакви дебили биват допускани в по-горни курсове, без да са покрили необходимото ниво, само и само за да бъдат усвоени техните такси. Безплатната държавна поръчка само ще задълбочи тази порочна практика, тъй като тези средства ще бъдат отчаяно необходими, за да покрият разходите за „умните младежи“ по Денков.

Старият соц афоризъм твърдеше, че всеки тъп, но упорит студент, завършва висше образование. Сега парадигмата е малко различна – всеки платежоспособен цървул взима диплома. Поне обаче се научава на малко отговорност, защото знае, че е цакал пари за нея. А онзи, безплатният, колкото и да е умен и амбициозен, бързо ще потъне в масата на посредствеността и ще смени Камю и Гарикс с Фики и Галена. И така само преливаме от пусто в празно. По добре разгледайте лицензирането и хабилитацията на преподавателите, акад. Денков. Рибата се вмирисва откъм главата.