"Образованието не става" е устойчиво клише. Едни искат да е като преди 1989-та, други искат функционална грамотност, бизнесът иска кадри. Промени иска дори и църквата. Сега обаче се повдига въпросът за преподаването на историята на България и по-специално за ролята на Русия в нея.

Руската пропаганда е ефективна в България, защото пада на плодородна почва, а в това голяма роля играе обучението по история.

Колаж на Тодор Тагарев

Тази теза на един министър беше подкрепена и от премиера Николай Денков. Думите им предизвикаха остри реакции сред политици и медии, които често заемат позиции, близки до тези на Кремъл.

Спорът остана в сянката на пропагандни кампании с фалшиви новини, свързани със стихотворението „Аз съм Българче“, паметника на връх Шипка и продажбата на платформата „Школо“. И трите са примери за пропаганда на проруски играчи в страната.

След всичко обаче възникна въпросът - идва ли промяна в учебниците по история и има ли всъщност проблем в тях?

Според експерти и изследователи проблемите в поднасянето на историческия материал, свързан с Русия, са най-малко пет:

• • Продължаващо мълчание за негативната ролята на Русия в критични моменти в българската история, съпроводено с положителни оценки за ролята на руската държава
  • Оставащи фактологични пропуски, въпреки промените в последните години
  • Прехвърляне на интерпретацията на историческите факти върху учениците, без обаче те да имат пълната картина
  • Засилен административен контрол върху промените в съдържанието
  • Личните пристрастия на учители

Кой заговори за промяна в учебниците?

Преосмислянето на ролята на Русия в българската история не е нова тема, но исканията в тази посока се увеличиха с началото на войната в Украйна.

Преди седмица за нуждата от подобна промяна говори министърът на отбраната Тодор Тагарев по време на свое посещение в САЩ.

В интервю той разви тезата, че в България руската пропаганда пада на "плодотворна почва", за което Москва работи близо два века. Причина за това е обучението по история, което е „първото нещо“, което трябва да се коригира.

Темата коментира и премиерът Николай Денков. Той каза, че в учебниците по история присъстват само една част от фактите, както и че Русия и СССР са представени в „определена светлина“.

„Истинската пълна история съдържа тези елементи, но съдържа и други елементи, които много грижливо и внимателно са разчистени и оттам се създава едно внушение, с което децата израстват“, каза Денков.

Изказванията им срещнаха сериозен отпор и критики най-вече от проруските партии, начело с „Възраждане“ и нейния лидер Костадин Костадинов.

В публикация в блога си той определи думите на Тагарев за образа на Русия в учебниците по история като „нещо зловещо“ и добави, че министърът „трябва да бъде съден за държавна измяна“.

Самият Костадинов също е критик на учебниците по история и сам издава книга с име „Учебник по родинознание“. За нея имаше сигнали, че се разпространява по време на предизборни кампании. От партията отрекоха.

На новината реагира и бившият вонен министър Димитър Стоянов, който е част от администрацията на президента Румен Радев.

„Дали да изтрие единствено и само фактите от историята ни или да изтрие и бъдещето на държавата ни, кое от двете желае г-н Тагарев?“, написа Стоянов във фейсбук.

Президентът често говори за българската история и е призовавал за единно съдържание в учебниците.

Има ли обаче проблем с учебниците?

Подробно изследване от 2023 г. казва почти същото, което и министър Тагарев - „въздействието на Русия върху историческите възприятия на българската общественост стои в основата на възприемчивостта към всички останали руски пропагандни послания“.

„Забелязва се едно относително мълчание за ролята на Русия в критични епизоди в българската история“, казва д-р Румена Филипова, авторката на изследването, издадено от „Института за глобални анализи“.

Според преподавателя по история доц.-доктор Лъчезар Стоянов от НБУ, участвал в процеси по одобрение на учебните програми по история, в последните години има подобрения, но въпреки това все още има сериозни празноти, свързани с преподаването и оценката за ролята на Русия.

Свободна Европа изпрати въпроси до Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерския съвет за това дали се подготвят промени в учебниците по история, свързани с ролята на Русия в България и дали институциите виждат проблем с обучението по този предмет в училищата.

От МОН отговориха, че всички учебници по история са „разработени от експертни комисии и утвърдени след широко обществено обсъждане, при голяма активност от страна на учители“.

От министерството казаха още, че през 2022 г. е направен „преглед на учебни програми от общообразователната подготовка с цел тяхното оптимизиране“, но „за учебните програми по история и цивилизации не бяха направени предложения за промени“.

„Защото поколение след поколение са били учени, че Русия е наш приятел, наш освободител и ние трябва да сме ѝ вечно признателни за направеното, въпреки че в историята ние често сме били на различни страни в конфликти “, каза Тагарев.

Проблемът, свързан с ролята на Русия

В доклада, озаглавен „История под прицел. Руската историческа дезинформация, политики на паметта в България и уроци за справяне с миналото от Централна и Източна Европа“, е представен цялостен преглед на всички версии на учебниците по история за 4-ти, 7-и., 10-и и 12-и клас. Това са годините, в които учебната програма се фокусира върху българската история.

В доклада се посочва, че той е осъществен с подкрепата на Държавния департамент на САЩ.

Като конкретни примери за исторически събития, които в някои учебници са премълчани, обсъдени на кратко или представили Русия в положителна светлина, са посочени например:

Според авторката на доклада Румена Филипова, проблем представлява и „прехвърлянето на интепретативна отговорност на учениците“.

„Проблемът в тази стратегия е, че учениците няма как да си съставят мнение, при положение, че подробна информация по въпроса [за ролята на Русия бел. ред.] липсва в учебниците“, казва тя.

„За промените са най-важни публичните обсъждания. Чиновниците обаче правят псевдо-обсъждания“, казва той. Проблем според него е и че се одобряват учебници на издателства, а не на колективи.

По думите му проблемът с учебниците вече дори не е толкова голям и „донякъде се преекспонира“.

По-голям проблем е например вложеният дефицит на часове по история, който води до подминаването на много теми, особено от най-новата история. Стоянов казва, че ключова е и ролята на самите преподаватели, част от които избягват конфликтните теми от българската история заради лични пристрастия.

Причините заради които Русия започва войната срещу Турция през 1877 г., след която идва освобождението на България;

Руското управление след края на войната през 1878 г.

Противопоставянето на Русия срещу Съединението на Княжество България и Източна Румелия;

Окупацията на България от страна на Червената армия и ролята ѝ за установяването на комунистически режим след септември 1944 г., както и намесата на СССР в управлението на НРБ до 1989 г.

Според проф. Лъчезар Стоянов един от основните проблеми, който е съществувал и при последните промени в съдържанието по история, е че процесът често е зависим и от администрацията, която от своя страна брани определени интереси.

Подобрява ли се ситуацията и какво още липсва?

Въпреки оставащите проблеми в преподаването по история, проф. Стоянов и д-р Филипова се обединяват около мнението, че през годините има промяна и подобрение по голяма част от пропуските в учебниците.

„Вкараха се много от темите, свързани с ролята на Русия. Други не успяха да минат, например приемането на Съветската армия за окупаторка, но определено има подобрение“, каза проф. Стоянов.

Според д-р Филипова най-сериозни крачки напред са направени във връзка със съдържанието, свързано с комунистическия период, който е разгледан критично.

Според нея пропуските в учебниците по история са част от комплексен проблем.

„Това включва образователната система, но също така и преоценка на монументалното наследство, а също руското влияние и пропагандата в медиите“, казва тя.

По думите ѝза напредък е необходимо да се води национален дебат за мястото на Русия и СССР в историята на България, за което трябва и лидерство, образователни и информационни кампании, създаване на нов музей с критична оценка за миналото, както и институт за паметта.

Автор: Николай Лавчиев