Според Белазелков - решенията на някои надницонални съдилища имат предимство пред решенията на Конституционния съд на България. Този човек не разбира свойството и ролята на Конституцията и на националната конституционна система за функционирането на национално ниво

Изключително негативна оценка даде тази сутрин бившият конституционен съдия и преподавател-конституционалист проф. Пламен Киров по отношение на тезите на съдия Белазелков, развити по време на вчерашото му изслушване като кандидат за конституционен съдия от квота на ПП-ДБ.

"Съдия Белазелков разви позицията си, че чрез тълкуване ние може да променяме значението на нормите, на принципите, които са заложени в Конституцията. Това е изключително опасно!, предупреждава проф. Киров. 

И още, обръща внимание проф. Киров - според Белазелков - решенията на някои надницонални съдилища имат предимство пред решенията на Конституционния съд на България. Този човек не разбира свойството и ролята на Конституцията и на националната конституционна система за функционирането на националната държава!".

Проф. Киров е категоричен, че хора с такова мислене, нямат място в българския Конституционен съд.

Ето интервюто с проф. Пламен Киров, дадено за Епицентър. бг

- Проф. Киров, как ще оцените вчерашното изслушване в конституционната комисия на тримата кандидати за членове на Конституционния съд?

- Лошо замислено и още по-лошо изпълнено.

- Защо?

- Това не беше истинско изслушване, а изслушване по предварително зададени въпроси от някои НПО, като част от въпросите бяха безсмислени. - с ниско ниво на интелигентност, което не предполага интелигентни отговори

- Дайте пример?!

- Например въпросът - кои норми на Конституцията са важни? Ами те, щом са в Конституцията, всички норми са важни. От притеснение кандидатите се впуснаха в дълги размишления върху конституционната теория, която никой от тях не владее и не познава. Включително и силно рекламираният бивш съдия от ВКС, който се опитваше да оригиналничи през цялото време.

- Съдия Белазелков беше изрично попитан за позицията му по отношение на еднополовите бракове, на което той отговори, че "Бракът като тайнство, няма как да бъде изживян като еднополова връзка”, която той нарече сатанинство, а "гражданският брак е сделка”. Беше ли удачно така да влезе в този дебат?

- Той не влезе пряко в този дебат. Влезе покрай заявленията, които направи за това, че практиката на Конституционния съд по тълкуване на Конституцията трябва да бъде променена, защото тя непрекъснато се променяла, защото се променяло мисленето на хората. По този начин съдия Белазелков изповядва една американска теория за израстване, развитие на Конституцията в практиката на Конституционния съд. Тоест, че Коституцията на Република България ще бъде онова, което Конституционният съд каже, че тя е.

- Това е опасна теза, проф. Киров!

- Да, това каза съдия Белазелков - че чрез тълкуване ние може да променяме значението на нормите, на принципите, които са заложени в Конституцията. Това е изключително опасно! Белазелков излиза от позициите на съдия, на магистрат, което би трябвало да означава, че е деполитизиран, но той показа точно обратното. Особено в битността му на председател на ССБ - една ярко партийна организация на съдиите в България!

- Беше му зададен и въпроса за Истанбулската конвенция, ако отново бъде предмет на конституционно решение, как бе постъпил - съдия Белазелков не даде ясен отговор, но заяви, че решенията на КС подлежат на корекция, че не са “свещена крава”, давайки да се разбере, че КС може да има и друго решение за ИК.

- Да, това нещо се забеляза и то е опасно в контекста на това, което казах преди малко. Нека да продължа по-нататък. Според Белазелков - решенията на някои надницонални съдилища имат предимство пред решенията на Конституционния съд на България. Този човек не разбира свойството и ролята на Конституцията и на националната конституционна система за функционирането на националната държава. Ние подчиним ли Конституционния съд на практиката на наднационалните съдилища - разбирайте Съда на ЕС и Съда за Правата на човека в Страсбург, ние губим своята национална, конституционна идентичност като национална държава, като равноправен член на ЕС. Ние просто се подчиняваме и придаваме едно изключително силно значение на тези решения и то на органи, които нямат абсолютно никаква демократична легитимност - те са чиновнически органи - и Съдът на ЕС и Европейския съд! Очевидно съдия Белазелков или не го разбира това, или ако го разбира, той просто го е прегърнал като идея - че ние трябва да заличим нашата конституционна идентичност. Извинявайте, такива хора нямат място в Коституционния съд на Република България.

- Наблюдавайки го вчера, останах с впечатлението, че това е неговото вътрешно убеждения, а не че не го разбира.

- Като се има предвид цялата кампания, която поде и организира във връзка с казуса ”Джок Полфрийман”, имам предвид някои морални качества на съдия Белазелков по този случай, който потресе България и който показа по какъв начин българският съд работи за това, българското общество да възстанови чувството си, че в крайна сметка държавата се управлява справедливо и правните спорове се решават справедливо, мога да преценя - смятам, че наистина това са убежденията на съдия Белазелков.

- Да,  странно прозвуча тезата му по отношение на  Полфрийман, че  присъдата  може да се  съкрати. Защитавайки я, той дори даде пример с Агджа и "разкаянието" пред папата. Но когато говорим за един убиец, може ли тази мярка да бъде приложена, проф. Киров?

- Колкото се превъзпита Агджа, толкова се е превъзпитал и Джок Полфрийман. И това, което медиите ни показват като някакъв сапунен сериал, напудрено, само и само да ни внушат, че видите ли, в затвора той попаднала на хора  и станал човек - това са приказки за наивници. Вие имахте ли убеждение от изявленията, като правеше Джок Полфрийман, преди на напусне България, че този човек се е направил? Аз не.

- Да, слушайки вчера съдия Белазелков, си мислех какво ще го очаква оттук-насетне Конституционния съд, ако такъв човек стане негов член?

- Един човек не променя Конституционния съд, това е колективен орган, той винаги заседава в колективен състав. Но представете си, когато мнозинството от КС се състои от такива човеци, какво би се случило.  Все пак в крайна сметка имаме три субекта, които изпращат свои представители в КС.  Освен това лошо впечатление ми направи съждението на съдия Белазелков, че Конституционният съд бил политически орган! Моля!? Той може да се конституира по някаква политическа компонента, което не винаги е лошо, но не може да бъде политически орган. Това също е много опасно като съждение. Нима, когато се кадрува в съдебната власт, няма политическа намеса? Това ли иска да ми каже съдия Белазелков! Но да заявиш, че Конституционният съд досега е бил политически ограничен и с влизането на такива хора като Белазелков той щял да стане повече съд - това са съждения, които просто не искам да квилифицирам. Ако имало повече съдии - КС щял да бъде съд, а пък, ако има повече професори по правото, щял да бъде политически съд. Откъде-накъде? Освен това, фактът че се предоставя възможността на съдии, дори от районен съд да сезират КС във връзка с конкретен правен спор, който разглеждат  - това било голям успех. Не, това не е успех! Защото авторите на конституционните поправки обещаха, че ще въведат пряката конституционна жалба, а такава не се въведе. Въведе се съдебна жалба. И вкараха КС практически с един крак в съдебната зала. И горчивите плодове на това ще бъдат жънати в един не много продължителен период от време.

- Другият кандидат - Десислава Атанасова много надълго и аргументирано обоснова позицията си, че ако бъде избрана за член на КС, няма да си направи отвод (такава норма в КС няма), по делото за оспорване на конституционността на някои от промените в Конституцията. Адекватни ли бяха нейните аргументи?

- Донякъде. Разбирам я, тя е в неловкото положение на един от тримата кандидати, който е гласувал за конституционните промени. Действително в конституционната уредба, в законовата уредба и в Правилника за дейността на КС няма такава процедура по правене на самоотвод. Но има някои морални жалони, по които всеки би се ориентирал как да постъпи, в зависимост от конкретния случай до колко той е ангажиран. Така че от гледна точка на правото - отговорите на Десислава Атанасова бяха напълно коректни. Още повече, че в практиката на КС има и едното, и другото. Например, съвсем наскоро след като стана конституционен съдия, проф. Янаки Стоилов не участва в разглеждането на едно дело, което касаеше бившия главен прокурор Иван Гешев, с мотива, че като правосъден министър той внесе искане във ВСС за освобождаването му. И тъй като се създаде напрежение, проф. Стоилов прецени, че не е редно да участва в решаваното на съответното конституционно дело. Според мен, нямаше сериозно основание, но той така е решил. Това е въпрос на лична воля на самия конституционен съдия. Но в миналото е имало случаи, когато конституционни съдии, които от банката на Народната събрание попадат в КС и участват в разглеждането на дела. Би било абсурдно, ако по всяко дело, по което има съмнения за пристрастие, искаме бивш парламентарист, който вече е конституционен съдия, да си прави отвод.  И проф. Стоилов е такъв, и Филип Димитров - също.  Сложен е този въпрос, не може да бъде решен ей така.

Във всичкото това, което се случва покрай изслушването на номинациите за КС има голям политически елемент. И поради се поставя с така острота този въпрос. Но друго ми направи впечатление.

- Какво?

- Г-жа Атаносова малко не направи разликата между гласуване “въздържал се”, което е допустимо в КС и отвод. Отвод означава, че ти въобще не участваш не само в гласуването, но и в обсъждането по това дело. Тук има и една друга опасност, която хората, които не са изкушени в материята, не осъзнават. Тя може да не си направи самоотвод, - ами представете си, че 6 от конституционните съдии за това, че тя не си е направила самоотвод, те си направят отвод и не участват в заседанието по това дело! Какво ще стане?

- Нима това е възможно? Вчера се каза, че тя не може да си даде отвод, днес става ясно, че другите може да си дадат отвод, заради това, че тя не се оттеглила!

- Никой не може да ги задължи да влязат в заседание. С белезници и под стража ли ще ги вкарваме в заседание? Един народен представител може ли да го вкараме в залата на парламента? Цял окръжен съд в Стара Загора - всички съдии си направиха отвод по едно дело за едно зверско обезобразяване на едно момиче. И се чудят на кой друг съд да възложат гледането на това дело. Може ли съдия насила да бъде накаран да влезе в съдебната зала? Въпросът е доста по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед.

- Явно този избор на конституционни съдии поставя много въпроси и ще ни кара да гледаме под лупа тяхната работа. И решенията, които ще взимат.

- Има начин това да бъде преодоляно. Проблемът е в следното.

Че ние си задаваме въпросите, след като фактът е свършен, не мислим преди да действаме. И друго ми направи впечатление -  в рамките на т. нар. Сглобка стрелите на критиката бяха насочени преди всичко към един от кандидатите - Десислава Атанасова. Даже се изтъкваха предимствата на бившия магистрат спрямо теоретичната подготовка и партийната пристрастност на другия кандидат. Това бе изключително грозно! Все пак става въпрос за дама. Недопустимо беше тази остра критика към една дама. На второ място - от това, което беше заявено в обсъжданията, ми се струва, че по-голямата опасност се крие в кандидатурата на магистрата, отколкото в кандидатурата на политика. И на следващо място - отговорите, които даваше г-жа Атанасова на въпросите, които й бяха поставени, бяха много по-разбираеми и по-земни, отколкото желанието на г-н Белазелков да маниерничи, да демонстрира своето интелектуално превъзходство над онези, които му задават въпросите. Това изглеждаше много грозно.

Да не говорим за друго - не бе редно кандидатката на “Възраждане” Цвета Рангелова да бъде оставена сама в залата по време на нейното изслушване.

- Да, залата се изпразни след изслушването на първите двама кандидати.

- Ясно е, че г-жа Рангелова няма особени шансове, като се има предвид какво е положението на политическите сили в парламента, но не може залата да се изпразни, когато свърши изслушването на предишните двама кандидати. С какво тя бе по-лоша от останалите двама? Изказванията й ми направиха добро впечатление, не мога да кажа, че тя е неподготвена или че участва в това състезание на олимпийския принцип. Грозно беше - и организаторите на това изслушване, на тази процедура, не трябваше да го допускат. Затова казах още в началото на нашия разговор, че тази процедура беше зле подготвена и зле осъществена. Но какво може да се очаква от тази конституционна комисия? Целият начин, по който бе организирано обсъждането на конституционните промени, ни кара да мислим, че не нещо по-добро не можем да очакваме.