Във връзка с казаното в посланието на патриарх Неофит
Макар напоследък много да бе говорено за дивашкото влачене на умрели лисици („национална наша традиция“), в този текст ще си позволя да обърна внимание на едни други – метафорично казано – „умрели лисици“, които сякаш не бяха подобаващо забелязани. Всъщност, въпреки че бе посветено на друго, две от изреченията в Богоявленското послание на патриарх Неофит би трябвало да се приемат като истинско събитие в църковно-обществените ни среди. Защото в тях за първи път предстоятелят на Българската православна църква изрече открито една истина, чието замълчаване от почти две години дълбоко нараняваше съвестта ни на християни. За първи път агресията на Путинова Русия бе определена в тях като „унищожителна война против (именно „против“, а не „с“) Украйна“. Пак за първи път Украйна (впрочем три четвърти от чието население е с православна вероизповед) бе наречена с подобаващото определение „братска Украйна“. Тези думи (специално за нас, християните) бяха падане на тежък камък от съвестта ни.
Защото ние, разбира се, знаем, че в Църквата безусловно не бива да се лъже, не бива и да се увърта. Нали Сам Христос ни учи: „Думата ви да бъде: да, да; не, не, а каквото е повече от това, то е от лукавия“ (Мат. 5:37). И значи от две години насам ни бе много трудно да слушаме, включително наши архиереи да наричат – да „унищожителната“ (човекоунищожителната) война против Украйна било „прискърбен конфликт“, било (най-много) „братоубийствена война“. След като на всички е ясно, кой от „братята“ тук е брато-убиецът Каин (Русия) и кой убиваният брат Авел (украинците). Бе направо нетърпимо за съвестта ни да слушаме от определени архиереи (например от Видинския митрополит Даниил – в негово над едночасово видеоизявление през миналата година) всички образцови руски лъжи: че в Украйна царял нацизъм, че украинците били започнали тази война в Донецка и Луганска област и Русия „се била принудила“ да защити населението им, че киевският Майдан бил „преврат“, вдъхновен от САЩ и Запада.
Когато обаче казвам, че това замълчаване на истината и изричането на тези лъжи нараняваше съвестта ни на християни и буквално правеше конфузно самото ни принадлежене към тази църква, аз трябва да направя уговорката, че в последните години към нея се присламчиха, напълниха я и гръмогласно завнушаваха, че те, те са собствено православните, определени персони, чиято същинска вероизповед следва да се определи като… идолопоклонство. Защото истинската (и да, религиозна) страст на тези хора поначало е насочена не към Христос, а към… Русия. Такава е тя открай време и каквото, каквото и да представлява в определения исторически момент тази страна. Преди 1989 г. много от точно тези хора ѝ се покланяха като на „авангарда на комунистическия интернационализъм“, където религията бе определена като „опиум за народа“ и десетилетия наред бе изкоренявана, преследвана, а служителите й безжалостно избивани. Неотрицаем факт (но много старателно изтласкван именно от днешните, вече „църковни“ идолопоклонници) е, че в нея за вярата си през седемте комунистически десетилетия са били умъртвени в пъти повече християни, отколкото през всичките три века и половина е избил езическият, Неронов Рим.
И ето: след като болшевишкият идол на тези хора катастрофира, а Путиновият нацизъм без каквото и да било разкаяние се „въоръжи“ с идеологията, според която „душата на Русия от край време е православна“, и тя е дори единствената останала „пазителка на Православието“, която тъкмо заради него целият останал антихристиянски свят желае да унищожи, всички споменати идолопоклонници станаха „дълбоко православни“. Превърнаха Православието направо в проруска политическа религия и именно като вече „църковни“ заславословиха Путиновите престъпници и закрещяха анатеми към „нацистка Украйна“, „целокупния Запад“ и т.н. С невероятна наглост започнаха да внушават дори, че който си позволява да осъжда Русия днес, въобще не е (и даже не може да бъде) православен християнин, но се е извратил в някакво си „либерално“, а значи и еретическо православие.
Та ето: мисля, че тези именно нароили се около и в храмовете ни идолопоклонници днес силно, силно бяха смутени от казаното в Богоявленското послание на българския патриарх. Невероятно показателно е, че почти всички – инак задължително и „благочестиво“ откликващи на всяко „архиерейско слово“ – оглушително мълчат вече цяла седмица след Богоявление – превърнали са се в споменатите (метафорично) в началото „умрели лисици“. Да, озоваха се в страшно конфузно положение. Да се противопоставят на казаното в посланието на патриарха – в което ясно е казано още, че „Господ Бог и Светата Църква [могат да] благославят само онази армия, която не проявява агресия, но пази и отбранява своя народ и държава“ при това „в международно признатите ѝ териториални граници“ (което прави днес именно украинската армия), би означавало, че не са „послушни чеда на Църквата“, пазещи „чинопочитанието“ и благоговеещи пред „учителната власт на Негово Светейшество“. А те трябва да се правят на такива, дори заради руските си господари. Да приемат пък и да приветстват (както друг път) казаното от патриарха – ще означава да извършат отстъпничество пред (очевидно имания предвид тук) свой идол. Ето защо, казвам, конфузно мълчат, спихнали са се като умрели лисици. Правят се, че – видиш ли – този път не са чули посланието. А само довчера, повтарям, публикуваха старателно на фейсбук-профилите си буквално всяко владишко изявление, снабдявайки го с благочестиво трикратното „Амин, амин, амин“.
Но ето защо ще си позволя днес да призова журналистите ни (ако са наистина журналисти) , вместо да канят мен да коментирам ключовите изречения в Богоявленското послание (както двукратно направиха през изтеклата седмица), да поканят именно някои от въпросните „ревностни православни“, дълбоко скрили се в конфузното си мълчание на „умрели лисици“.
Поискайте, уважаеми журналисти, настойчиво поискайте да коментира тези изречения например:
– Дарина Григорова – тази „мно-о-о-го православна“ госпожа, която само преди месец-два потресено вопи по разни медии, че България се одързостила да изгони… „свещеници“ (шпионите от Руската църква в София) и коленопреклонно – на руски език – молеше „да простят нас“ за този „скандал“ „дорогие“-те „русские братья и сестры“. Поискайте да ги коментира, казвам, тя, която наскоро по рускоезичен видеоканал твърдеше във връзка с демонтирането на МОЧА (на паметника на тази сталинска антирелигиозна армия), че в България, както в Украйна вече управляват „нацисти“ и (за да я разберат по-добре руските ѝ слушатели) „бандеровци“; предричаше, че след „неминуемата“ победа на православните руснаци в „нацистка Украна“ те ще дойдат (трябва да дойдат) да „денацифицират“ и нас.
Поискайте да ги коментира:
– Велислава Дърева – от доста години почти „закопчана“ за омофора Негово Светейшетсво, публикуваща на фейсбук-профила си всяко негово празнично обръщение, но днес, видиш ли, явно пропуснала да го чуе[1]; сравнила отрязаната бронзова ръка на шмайзероносеца от МОЧА с… Кръста на Голгота.
Поискайте да ги коментира:
– Явор Дачков – перманентно „овлажнения“ в Путино-поклонството си и „благочестиво“ пеещ в хора на Св. Александър Невски, а значи, принудил се да ги чуе с ушите си прочетени пред храма Св. София.
Поискайте да ги коментират:
– Д-р Николай Михайлов и „богословът“ Георги Тодоров – приветстващи и ентусиазирано коментиращи всяко „становище“ на Св. ни Синод (на „тия старци“), посветено на страховитата Истанбулска конвенция, на борбата с джендър-идеологиите и разчовечаващия либерализъм на съвременната западна цивилизация, но определили – в лицето на въпросния Георги Тодоров агресията на Русия в Украйна още в първите ѝ дни като последен апокалиптичен сблъсък на Христос с антихриста.
Разбира се, поискайте да се изкажат за изреченото в Богоявленското послание и най-русофилски настроените ни митрополити. Обърнете им внимание, че ако са съгласни с Негово Светейшество, че „Господ Бог и Светата Църква могат да благославят само онази армия, която не проявява агресия, но пази и отбранява своя народ и държава в международно признатите ѝ териториални граници“, то значи днешната Руска православна църква, която е напълнила агресивните Путинови пълчища с военно-полеви свещеници, ръсещи със светена (богоявленска?) вода танковете им, учещи мобилизираните да убиват в Украйна „ребята“ да казват молитви към Св. Богородица, когато зареждат куршуми в автоматите си, а патриархът ѝ обещава на загиналите в Украйна агресори „да се простят всички сторени от тях грехове“ – върши нещо абсолютно противно на „Господа Бога“ и значи е отпаднала от истинната Църква на Христос. Попитайте ги, ако Негово Светейшество е прав, как можем да продължим да бъдем в общение с църква, която благославя именно армия, която „проявява агресия“ и убива в „международно признатите териториални граници“ на чужда държава. Попитайте ги – ако Русия води, както се казва в посланието „унищожителна война против братска Украйна“ (защото именно тя води тази „унищожителна война“), може ли да продължи да ни е „братска“ РПЦ, която подкрепя и благославя тази война. Питайте, изисквайте отговор на тези въпроси и от тези именно люде. Не ги оставяйте в мълчанието, в което – довчера така „православнейшо“ гръмогласничещи днес дълбоко, дълбоко се скриха. Не ги оставяйте да продължат да се пишат „църковно-послушни“ на „свещеноначалието на светата ни църква“ и същевременно да благославят един идол – Русия. Да са едновременно и „православни християни“ и като такива именно да подкрепят една „унищожителна война“. Дължат ни позиция по казаното в Богоявленското патриаршеско послание. Ако го приемат – да престанат да пеят идолопоклонските си ектении за „Светата Русь“. Ако ли не го приемат – лично аз бих ги посъветвал да преминат направо под омофора на патриарх Кирил Московски. И без това си имат в София храм, който изобщо не се съобразява с обстоятелствата, че се намира под юрисдикцията на БПЦ и е на нейната канонична територия. В навечерието на миналата неделя – знам го достоверно – в него са служили… Рождество – по „техния си“, стария, „руския“ стил. Да вървят значи там и там да си „православнейшат“!
___________________
[1] В интерес на истината, тя бе една от много малкото, които през изминалата седмица казаха нещо по темата, а именно – че понеже патриархът бил в болница, той очевидно не бил написал това послание. Жалък напън – посланието е официално подписано от него и прочетено от митрополит на БПЦ. То е официален документ на БПЦ, който никой от Св. Синод не си позволи да постави под съмнение.
