Стигнах до извода, че всъщност въпросите са два:

1. Подходящо име ли е „Александър Невски“ за българската патриаршеска катедрала?

2. Що за човек е Александър I Ярославич (Невски)?

Първият въпрос е по-лесен, защото очевидно това е едно твърде неподходящо име. За руснаците св. Александър може да е много важен. Преди време ми беше попаднала класация „най-велик руснак на всички времена“ (проведена в Русия, естествено) и тя се оглавяваше от него. Сталин беше едва на трето място. Пушкин, Достоевски, дори и Петър I са назад. Така че Александър Невски може да е голям руски светец, но голям български светец не е.

Светците са важни за хората и народите, защото предстоят пред Бога и се молят за тях, с което покровителстват земния им път. Така че логично е да допуснем, че българският небесен покровител – св. Иоан Рилски – би бил по-усърден пред Божия престол. Един чуждонароден светец, пък бил той и най-славният, е крайно неподходящ за патрон на български храм, при това на патриаршеската катедрала. И няма какво повече да се говори по този въпрос.

Обаче се говори. Не знам какво се е случило напоследък, явно съм го пропуснал, но от известно време се тиражират снимки на шлем с цитати от Корана, шлем, който бил на св. Александър, който пък от своя страна бил мюсюлманин, освен всичко останало. Снимката на шлема е съпроводена и със съответните текстове:

„Ето шлемът на братоубиеца и мюсюлманина Александър Невски с цитати от Корана! Забележително е, че в зависимост от победи и поражения този безбожник е сменял религиите си, като носни кърпички, а безхаберните руснаци в желанието си да се величаят са си внушили, че той е светец?!? Още по-тъпо изглеждаме ние, българите, щом сме кръстили най-голямата ни катедрала на името на един МЮСЮЛМАНИН! ПОЗОР!!!“.

Всъщност именно тая работа с шлемовете привлече вниманието ми, защото след като видях десетки снимки на един шлем, се оказа, че шлемът на Александър Невски бил съвсем друг – разбира се, пак с арабски писмена, тоест не по-малко годен за пропагандните нужди на кампанията.

След кратка справка се оказа, че за шлемове на Александър Невски претендират много повече от два, но никой от тях не е бил наистина негов. А този, който е най-популярен в нашите социални мрежи, е такъв единствено заради надписите на арабски, които би трябвало да доказват, че в даден момент от живота си князът е приел исляма. Иначе, казват, се пазел в музей в Кайро и нямал нищо общо.

Чувал съм тази теория. Доста хора я разпространяват. Твърди се, че Александър Невски е приел исляма, за да се подмаже на Златната орда и да не загуби княжеския си престол, а да го запази в състояние на унизително васалство. С което обрекъл руския народ на два века и половина татарско (монголско) робство. Чудно защо при това положение същият този народ го е избрал за свой покровител и личност №1 за всички времена, но карай да върви…

Не знам. Нямам ресурсите, компетентността и най-вече времето да изследвам дали наистина Александър Невски е бил мюсюлманин, както го обвиняват, но няколко факта ме навеждат на дълбоко съмнение по този въпрос.

Първо, Александър Невски в края на живота си се е замонашил с името Алексий, а в деня на смъртта си е приел причастие. Знаем това от житието му в „Жития на светиите“ (Синодално издателство, София, 1991), и най-вече от Чети Минеите на св. Димитрий Ростовски от 17 век.

Второ, никъде не намерих свидетелство с посочен източник в подкрепа на това, че Александър Невски е приел исляма. Дори неприкрито тенденциозната статия на Игор Данилевски, писана по поръчка на The Insider, която прокарва теорията за Александър Невски като мит и дори като пет различни мита, дори и там не се споменава, че е приемал исляма.

Трето. Що се отнася до шлемовете, един от които е основен аргумент в българката кампания, то не друг, а самият сайт Islam Today пише, че такива произведения често са се изработвали в Сарай Бату (столицата на Златната орда) и често са били използвани като дипломатически подаръци, включително и за владетели-съюзници. Текстът върху въпросния шлем гласи: „Радвай верните с обещание за помощ от Аллах и скорошна победа“.

Но няма значение дали някой от всички тези шлемове, включително и този, чиято снимка се подмята из нашите медии, е бил на Александър Невски. По-важното е, че дори „Ислям тудей“ не споменава Александър Невски някога да е бил мюсюлманин.

Четвърто. И то е толкова изумително очебийно, че не спирам да се питам дали пък аз не бъркам нещо! Както вече казах, твърди се, че Александър е приел исляма като залог за своето верноподаничество и васална лоялност към Златната орда. Само че ислямът е официална религия на Ордата от 1313 до 1502, а пък Александър умира точно 50 години по-рано, през 1263. Горе-долу по това време умира и неговият сюзерен, внукът на Чингис хан – Бату хан – и начело на Златната орда застава синът му Сартак хан, който (забележете!) е християнин.

Някъде пак по това време братът на Бату хан – Берке хан – приема исляма заради многобройното мюсюлманско население в състава на Ордата. Берке хан отравя племенника си  Сартак хан и взима властта. Чак тогава може да се каже, че Ордата започва да става ислямска, но все още не официално. Да речем, че Александър Невски е бил такъв подмазвач, че след възкачването на Берке, е приел исляма, за да е като него. Но това би трябвало да е станало по време, когато, както видяхме и което никой не отрича, Александър се е замонашил като Алексий и при смъртта си за последен път е приел причастие.

Но всъщност какво толкова ни пука дали Александър Невски е бил мюсюлманин! Даже е чудно, че най-изнервени по въпроса са разни либерали, откровени атеисти, хора, на които кракът не стъпва в църква и които с неописуема наслада се подиграват на вярващите, приравнявайки ги до неграмотни селски бабички. И които – забележете! – особено държат на правото на мюсюлманите да сторят джамии в старите християнски столици. Помните ли как преди години искаха да махат кръстовете от някаква католическа църква в Холандия, Белгия или някъде там, защото обиждали бежанците-мюсюлмани? Ето тези хора са най-възмутени от вероятността Александър Невски да е бил мюсюлманин.

Аз не съм историк (и никога няма да бъда), но в случая не ми е нужно. Всичко свързано с името на нашия патриаршески храм е насочено към настоящето, а не към миналото. Миналото се допуска само дотолкова, доколкото да бъде изкълчено за нуждите на настоящето.

Защо тази църква днес се казва така? Не е ли добре да започнем с този въпрос, преди възмутено да тиражираме шлемове с цитати от Корана? Още през 1879, една година след… (не смея да кажа Освобождението, за да не обидя някого), Петко Каравелов предлага на Учредителното събрание да се издигне „паметник за светлия подвиг“. Предложението е прието. Строежът започва през 1882 със събрани от народа пари и е завършен през 1912. Тогава сме все още във филетическата схизма и затова черквата ще стане патриаршеска чак през 1953. Към онзи момент е само паметник.

Сега най-важното – името. След като е паметник, храмът е насочен към ключовата личност в историческите събития, които възпоменува – император Александър II, царя Освободител (знам, знам, че го наричат така не заради нас). И тъй като не върви храм да бъде кръщаван на политически деец, пък бил той и монарх, взимат името на неговия патрон и небесен покровител – св. Александър Невски. Ето това е логиката. Изборът може да е крайно неподходящ от символно-комуникационна гледна точка, но е съвсем логичен в контекста си. Остава да си отговорим заслужава ли си изобщо да има такъв паметник, важно ли е за нас събитието, което той увековечава, в Османската империя по-добре ли ни беше, радваме ли се, че вече не сме в нея и прочее.

А това, което ни дразни най-много, е фактът, че храмът е очевиден символ на противопоставянето между Изтока и Запада. И, разбира се, на превъзходството на Изтока, олицетворявано от победите на Александър Невски над тевтонците. Поставен между Златната орда и католическия запад, който неведнъж го е навивал да приеме католицизма, Александър избира да остане в православието и (о, ужас!) в съюз със Златната орда, подобно на Лукас Нотарас – последния велик дук (адмирал) на Византия, – който в навечерието на падането на Константинопол през 1453 казва историческите слова: „По-добре турска чалма в Константинопол, отколкото папска тиара“. Без да престава да бъде православен.

За нас е достатъчно да знаем, че нито изборът на Лукас Нотарас, нито този на Александър Невски са наши избори и не сме длъжни да се съобразяваме. Но пък не е и хубаво да очерняме паметта на тези хора, за да задоволим злободневните си политически нужди.

Ето това символизира храмът-паметник, наречен „Александър Невски“. Твърде политически символ, което не е желателно. Не е желателно и патриаршеската катедрала да носи името на чужд за нашата святост светец. Много по-добре е да се казва „Св. княз Борис Покръстител“, „Свв. Кирил и Методий“ или „Св. цар Петър“ ­– първият владетел, при когото на нашата държава официално е признато царското достойнство, а на църквата ни – патриаршеското. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Автор: Иван Стамболов