Конкурсът „Жените и дипломацията – посланик за един ден“ бе обявен и се проведе по инициатива на вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел, насочен към момичета и млади жени между 14 и 25 години с интерес към дипломацията. В него се участва с есе на тема „Аз съм дипломат“. https://www.bta.bg/.../587330-vitsepremierat-i-ministar…
Позволявам си да се произнеса, че професията на дипломата е тежка и сложна професия. Дипломатите са с много качествено познание, образование, езикова подготовка и дългогодишен опит.
Обидно е да се разиграва по този “лежерен начин” с младежи между 14 и 25 години от Външно с елементарно есе на тема "Аз съм дипломат" и да се твърди, че дипломат не е професия. Дори не прилича на сценка на любители-артисти.
А съвсем е унизително това състезание да се организира от авторитетен и високо отговорен държавник, какъвто е външният министър, когато около България днес има две жестоки войни...
Госпожата-министър може да е привикнала в промеждутъка на млад и неопитен еврокомисар да организира подобни шумни масови прояви за "нищото", но, след като получи поста външен министър и моралът й позволи да прекрачи прага на дипломацията, трябваше на влизане в огромната сграда да се спре между колоните и бавно да изкачва стълбите на дипломацията. Да се поклони на първия етаж пред портретите на корифеите-външни министри, градили българската външна политика през различните етапи на развитие на България и след това да седне на високото кресло, вниквайки постепенно в заплетената българска дипломация.
България се нуждае от истински министър-професионалист в дипломацията, а не от ентусиаст по промени и иновации, който си повярва, че летоброенето във външно започва от него.
Ще припомня какво казва преди години за назначението “а ла минут” за друга външна министърка големият учен и дипломат Петър Увалиев, 1915-1998. Когато журналистът от една уважавана медия го пита дали би станал външен министър, той отговори ясно “Не, защото имам съзнание и морал, че нямам нужното познание и опит..” И допълни, “за да си истински дипломат, трябва дълги години да си търкал лакти по стаите във Външно и да си носил папките и участвал на двустранни и многостранни преговори... А не “а ла минут” външен министър. “А ла минут” се прави кюфте, но “а ла минут” външен министър – НЕ".
И все пак някой колега “светна” министърката Габриел, която награди победителките в националния конкурс и тя използва нова мантра “ дипломат не е професия, а призвание , мисия и отговорност”, за да включи и себе си “а ла минут”.
150 години по-късно “смешна позорщина”...
