Игнорирането на документи от миналото и премълчаването на част от историята за българските евреи хвърля сянка дори върху величието на онези достойни българи, чиито действия доведоха до спасяването на 50 000 живота.

Коментар от Еми Барух

Осемдесетата годишнина от спасяването на българските евреи, по повод на която бяха организирани редица прояви в страната и в чужбина, за пореден път показа как историческите факти около това забележително събитие могат да бъдат пренебрегвани и с патриотарска реторика да се тиражират пропагандни политически клишета.

В България беше създадена “цялостна Национална програма” под патронажа на президента Радев, по случай 80-та годишнина от спасяването на българските евреи, която избра плакатната плоскост в публичните изяви, акцентирайки единствено върху онези исторически епизоди, които целят да покажат “значимата роля … на българската държава и институциите ѝ” в спасението, пренебрегвайки участието на страната в депортирането и гибелта на 11 343-ма души.

Опити за отричане на историята

Тенденциозният разказ за миналото не започва сега. Новото сега е кресчендото, с което звучат ревизионистки и дори негационистки гласове (отричащи Холокоста - б.ред.). Един от най-извратените опити в подобна интерпретация на историята е твърдението, че подписаното на 22 февруари 1943 г. споразумение за депортирането на 20 хиляди евреи - споразумението Белев - Данкер (между българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германския пълномощник СС хауптщурмфюрер Теодор Данкер), е фалшиво.

Документ от Държавна агенция архиви, удостоверяващ заплащане на транспорт до концентрационния лагер ТреблинкаСнимка: Bulgarisches Staatsarchiv

Документът се съхранява в Държавна агенция “Архиви” (ДАА) и притежава всички реквизити и атрибути, изискуеми за архивна единица от тази категория. След направената графологична експертиза от Института по криминалистика при МВР и поредица научни изследвания, заключението на председателя на ДАА доц. д-р Михаил Груев и неговия екип е категорично и еднозначно – твърденията, че става дума за фалшификат, не отговарят на истината, те са несъстоятелни и е повече от нелепо разпространяването на подобни манипулативни внушения.

Каква е целта на такива откровени лъжи? Нима е възможно компрометираните кръгове, които ги тиражират, да търсят емоционален баланс на твърдението, че правителството, което внася Закона за защита на нацията и подписва присъединяването на България към Тристранния пакт, не носи никаква отговорност за съдбата на евреите от новите предели на Царство България? Излиза, че договор няма, българското участие във “вдигането” на евреите е под чужда диктовка, а  това, което е извършено там, е военновременна рутинна обноска, че българските държавни железници не са предоставили свои вагони, че експонатите в музея на Холокоста в Скопие са подправени….

Какво научаваме от документа на Държавна агенция архиви

Този наратив сам по себе си не е изненада. Изненадва безочието, с което е поднесен. И преди да продължим да си задаваме въпроса кого обслужва такава драматургия, нека разгледаме един от многото документи, които се съхраняват в Държавна агенция архиви. Документът се публикуват за първи път и от тази архивна единица научаваме следното:

Главна дирекция на железниците и пристанищата издава удостоверение, което да послужи като оправдателен документ на Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ), че цената на билетите на двата специални влака, с които са били превозни на 25 март 1943 г. 1748 възрастни и 197 деца от 4 - 10 години от еврейски произход от Скопие до Треблинка и на 28 март 1797 възрастни и 395 деца от 4 - 10 години от еврейски произход, възлиза на 7.144.317 лева. “Тези влакове бяха пуснати по искане на Комисарството по еврейските въпроси, което изплати стойността на тези два влака.”

Българските архивни фондове десетилетия наред съхраняват документи, описващи подробно „покритата с мълчание болезнена история на изпратените в нацистките лагери […] както и материалите, свидетелстващи за степента на информираност на българското общество за случващото се с евреите в Тракия и Македония“, (Надя Данова). Но българските управници и историци (без изключение) не пожелаха българското общество да се запознае в цялост с тези документи. Бяха публикувани само грижливо подготвени и ограничени по обем техни подборки.

Известни са имената на всичките 11 343-ма души, натоварени от българската полиция и армия в запечатани вагони и депортирани в Треблинка. Известен е и начинът, по който български войници и офицери са се отнасяли с тях от името на България и под български флаг. Документирана е удивителната жестокост в последните дни на техния живот. Всичко това се съдържа в два внушителни тома, издадени преди 10 години под съставителството и редакцията на Надя Данова и Румен Аврамов – „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот“ – колосален труд, който тогава ДАА, Софийският университет и издателството на БАН отказаха да публикуват.

Пренебрежение към документалните истини

Демонстративното пренебрежение към документите от миналото и премълчаването на част от историята хвърля сянка дори върху величието на онези достойни българи, чиито действия доведоха до опазването на петдесет хиляди човешки живота.

Умишлените усилия да се оправдаят последиците от случилото се по време на Втората световна война с еврейското население в Тракия и Македония, да се омаловажат действията, извършени със съдействието на държавната машина, представлява пример за отричане и изопачаване на Холокоста според дефиницията на Международния алианс за възпоменание на Холокоста, към който България се присъедини.

По повод 80 години от събитията, назовавани Спасение на българските евреи, историците Румен Аврамов, Александър Везенков и Стефан Дечев, професорите Лиляна Деянова - социолог и Стилян Йотов - философ призоваха българската държава да признае своята отговорност в преследването и депортирането на евреите през Втората световна война, “да намери език, с който да отбелязва два неотделими и същевременно полюсно противоположни исторически факта: съхраненият живот на евреите от предвоенните територии на България и депортирането към Треблинка (4-29 март 1943 г.) на тези от окупираните през април 1941 г. земи.”

….Би било достойно към паметта на идните поколения

Към това мога да добавя само, че няма никакъв морал в зловещата аритметика, според която животът на 50 000 е “платен” с живота на 11 343-ма. Пропускането на половината част от това печално “уравнение”, превръща “80-та годишнина от спасяваното” в поредния епизод от политическата употреба на българските евреи.

*Публикуваното факсимиле е на архивна единица, притежаваща всички официални реквизити, които потвърждават силата ѝ като документ.