Първото, което бих искал да отбележа, е, че на тези избори в София за първи път станахме свидетели на експлицитен, формален разлом в редиците на най-общо казано досегашните „сини“ избиратели.
Разлом между онези от тях, които и по-рано си позволих да определя като „староседесари“ (по аналогия със старообрядците от ХVІІ в. в Русия) и подкрепящите демократичните партии, такива каквито се формираха те през последното десетилетие. След една, текла до този момент под повърхността „студена война“ на първите с вторите, на тези избори за кмет в София „староседесарите“ за първи път се отделиха и бяха представлявани от формацията „Синя София“, застанала зад Вили Лилков. И ще кажа, че този експлицитен разлом за мен лично показа нещо тревожно разраснало се и разпростряло се по цялата ни политическа сцена. Показа, че големи групи от днешните българи всъщност са се алиенирали от актуалната, от оче-видната политическа ситуация и са заживели по същество в някакви свои „времеубежища“.
Да, тези времеубежища са различни: онова на „патриотите“ – довчерашни партньори на ГЕРБ е общо взето в епохата на „България и желаещите да я разрушат Велики сили“, т. е. ситуирано е някъде в първата половина на ХХ в., а ролята на „Великите сили“ днес играят „брюкселските бюрократи“, „глобалистите“, „безполовите елити“, на които въпросните „патриоти“ противостоят от „времеубежището“ си. По-различно – и до този момент все още недооформено партийно-политически е времеубежището на разните организации от типа на „Нашият дом е България“ (забележете буквалното съвпадение на това наименование с една от образувалите Путиновата партия в Русия – „Наш дом Россия“). Тези хора пък живеят най-вече в „изконно“ фолклорно-средновековното и „православно“ наше „славно минало“. Третото и по естествен път все по-оскудяващо, е „времеубежището“ на възрастните комунистически носталгици, живеещи, както в романа на Георги Господинов, в „епохата, когато имаше ред, идеали и нямаше безработица“. И ето: на тези избори в София формално се яви още едно „времеубежище“ – на онези именно, които наричам „староседесари“. Те, повтарям, живеят в него от доста години, но на тези избори „времеубежището“ им получи и партийно оформяне. В него те, както твърдят, продължават своята – непреставала от 1989 г. насам – борба с „комунистите и комунистическата ДС“. Там, в това свое „времеубежище“ (но само там) се изживяват като значим фактор в политическия живот. Значим обаче само поради значимостта на призрака, с който продължават да се борят и до днес – 34 години след 1989 г.
Изобилието от „времеубежища“ и по-специално формалната поява на „староседесарското времеубежище“, което ме интересува тук, според мен е симптом (и опасен в перспектива симптом) за обхваналата въпросите „староседесари“ слепота за круто променилите се „цветове на времето“. Слепота за злото и злините днес.
Всъщност дайте си сметка, че почти всички „староседесари“ така и не съзряха в дълбочина разрастването на първото по време след изчезването на комунистическото, ново зло на клиентелистко-корупционната мрежа ГЕРБ. Не я съзряха още от появата ѝ преди двадесетина години. Те лековерно (или с непризнавана и пред себе си сметка) приеха, че ГЕРБ били „дясна“ и „антикомунистическа“ партия. Убеден съм, че едва ли биха могли да определят в какво по-точно се състои „дясното“ на ГЕРБ, освен че – нека се изразя така – той от доста време „го играе“ анти-БСП, което никак не е трудно днес след естественото и видимо дълбоко западане на партията на старите комунисти.
Много по-лошото при „староседесарите“ обаче е, че те останаха слепи за зародилата се през последното десетилетие путинистко-русофилска партийна съвкупност, все по-ревностно подкрепяща – от различни ъгли – днешния руски фашизъм. За „староседесарите“, затворили се в своето „времеубежище“ тази съвкупност остана – нека се изразя така – зло на периферията. Те не видяха и до днес не виждат, че основният и все по-масовизиращ се антагонист на демократичните сили у нас вече не е „комунизмът“ или „лявото“, а… про-руският про-фашизъм. Защото нека и тук да кажат какво ѝ е все още „лявото“ на Ниновата БСП? Та тя от доста време се бори (забележете точно като „автентично десния КОД“, застанал зад Вили Лилков) с „джендъризма“, „глобализма“, „потребителската култура на Запада“ и т. под. А „леви“ ли са или „комунисти“ откровените фашизоиди от „Възраждане“, борещи се със същото, плюс ЕС и НАТО и станали доста по-масивно присъстващи в парламента ни?
Направо ще кажа, че днес е политологическа глупост (повтаряна и от доста професионални политолози) да се твърди, че основното политическо противоборство у нас продължава да е това между „дясното“ и „лявото“. Ако е така, защо по повечето неща „лявата“ БСП и „крайно дясното“ (както го определят) „Възраждане“ са в пълно единодушие? Защо, обратно, ако демократичният блок на ПП-ДБ е станал „ляв“, той няма никакви допирни точки с БСП по най-важните геополитически въпроси? Не, основното противостоене в България – особено след раждането на руския фашизъм и началото на войната на нацистка Русия по същество с целия свят – е противостоенето между анти-фашистките (и затова защитаващи и устояващи днес либералната демокрация) партии и про-фашистките сили. Та нека се види: за БСП Русия продължава да бъде „Светата земя“, независимо какъв е режимът в нея – болшевишки (довчера) или „православно-фундаменталистки“ (днес). „Възраждане“ е откровено фашистка (и затова изобщо невписваща се в дихотомията „ляво-дясно“). ИТН е безпринципно популистко-националистична. Вижте значи какъв масивен блок се е създал в България. И поради това да твърдиш, че днешните демократични партии у нас (разбира се либерални в контраст с фашизоидните) били „олевели“ и затова трябва да се създаде „десница“ срещу тях, е същинска слепота за актуалния сблъсък в страната. Слепота, по същество саботираща актуалната битка с хибридния руски профашизъм.
Всъщност изключително показателно за тази далеч отишла слепота е случилото се на втория тур от местните избори в София. Изгряла била нова „лява звезда“, говорят ни „политическите анализатори“. Вижте обаче най-първо кои са издигналите тази „лява звезда“ организации. Освен БСП-София още три комунистически партийки (т. е. към днешна дата – маразматични русофили), една партия на, бих ги нарекъл, енергийните про-путински олигарси (Първанов, Румен Петков, Румен Овчаров), една откровена про-путинска партия с името „Русофили за възраждане на отечеството“, една пак русофилска и националистична партия от вчерашния ден – „Атака“. „Ляв“ ли е, питам, този алианс? И ето: „звездата“ на този алианс без малко да заеме кметското място в столицата, получавайки: 49% от гласувалите за ГЕРБ на първи тур – т. е. 8 от 17-те му процента; две трети от гласувалите за ИТН на първия тур – т. е. два от 3-те му процента; 25% от гласувалите за Вили-Лилковата „Синя София“ на първи тур – т. е. 2 от 6-те му процента; 74% от гласувалите за „Възраждане“ на първия тур – т. е. 5 от 8-те му процента. Общо – 17 % гласували за свои кандидати на първия тур. Питам: какъв е този вот, изгрял „лявата“ звезда? Ляв? Но нали е даден от „евроатлантическия“ ГЕРБ, от „крайно дясната“ „Възраждане“, от „автентично десните“ на Вили Лилков. Или пък е десен? Но как тогава е даден за изгрева на „лявата“ звезда? Разбира се той не е нито ляв, нито десен – политически безпринципен е от страна на ГЕРБ, дружелюбно про-путински е от „Възраждане“ и политически сляп – от онази една четвърт от гласувалите за Вили Лилков. Те не пожелали, видиш ли, да подкрепят кандидата на „едната левица“ – Васил Терзиев, подкрепяйки затова… кандидата на „другата левица“. Абсолютно антилогично! Антилогично, защото, определяйки коалицията ПП-ДБ като „едната левица“, противостояща на „другата левица“ (БСП), ти оставаш абсолютно сляп за това, което всъщност са едната и другата. Всъщност едната (ПП-ДБ) е демократично антифашистката коалиция. Другата – е проруски профашистката коалиция. Слепота е, ще повторя, към днешна дата да са ти по-слабо „червени“ линиите, разделящи те от путинизма в сравнение с тези, разделящи те от „потомъка на ДС“.
Накрай, нека се опитам да отговоря на един въпрос, който почти чувам да ми се задава. Не дадоха ли повод за това разцепление, което насмалко да ни докара пропутински кмет в столицата, хората от ПП-ДБ, като издигнаха в състезанието именно „потомък на ДС“? Като признавам известна политическа несъобразителност в този акт, ще кажа обаче, че според мен демократите не могат (ако са демократи) да си позволяват да потапят личността на един човек в произхода му (както впрочем правеха именно едновремешните комунисти и „ДС-ари“). А дайте си сметка, че всички, вдигнали се срещу Васил Терзиев (и най-вече хората около Вили Лилков) нямаха друг аргумент против него, освен този произход. Защото каза ли по време на кампанията Васил Терзиев (а не синът на баща си и внукът на дядо си) нещо „комунистическо“, „десарско“? Каза ли нещо про-руско (като Ваня Григорова)? Не. Но го гледаха изцяло през призмата на „баща му и дядо му“ – не в лицето. И най-умонепостижимото за мен – гледайки го през призмата на „бащата и дядото“, предпочетоха, повтарям, 49% от „евроатлантическия“ ГЕРБ и 25% от „автентично сините“ на Вили Лилков да подкрепят лично комунистическо пропутински говорещата Ваня Григорова, да се съберат с фашизоидите от „Възраждане“, за да попречат на… потомъка на ДС.
Не, уважаеми, колкото повече време минава от 1989 г., толкова повече става патологична фобията ви, напомняща за комунистическата от преди 10-ти ноември, която и през 70-те и през 80-те години виждаше и преследваше у нас „фашисти“ и „деца на фашисти“. Тази патологична ваша фобия ви и направи слепи за днешните злини, които ни заплашват и с които трябва да се воюва. Васил Терзиев, уважаеми, е роден през 1978 г., т. е. през 1989 г. е бил на… 11 години. Завършил е гимназия през 1997 г. Учил е (поне още) четири-пет години висше образование. Което означава, че е започнал бизнеса си някъде около 2002-2003 г. Дотогава ли в България са се раздавали „куфарчетата“ с парите на ДС? Та ако това е така, то „автентично десните“ у нас не са направили нищо, за да ликвидират комунизма. И значи, вместо да съдят, трябва да посипят главите си с пепел.
Разбира се, комунизмът е безусловно зло, ДС е безусловно зло. И трябва да продължим да го осъждаме, но да се борим с него днес, когато той е мъртъв в световен мащаб – когато се е преродил – в метрополията си, в Москва – във фашизъм и така да помагаме на този фашизъм да настъпва и у нас, е политическа слепота. Така мисля аз.
