Сталин обичал да дава съвети на българите? Звучи невероятно, но е факт. При това ни дава съвети изключително професионално и по какви ли не въпроси; задълбочено и с такова познаване на детайлите, с имената дори на второстепенни български политици, че не ти се иска да го вярваш. Дали мнението на Сталин за мястото на Турция не дава отговор и на журналистката Елена Пономарьова, която задава въпроса „Ще стане ли Турция владетелка на Балканите” още в заглавието на скорошната си публикация в „Поглед инфо”? Една тема, събудена след изявите през 2015 г. на тогавашния турски външен министър Ахмет Давутоглу с неговата неоосманистка доктрина на „меката сила“.
Не една или две са срещите на Сталин с български държавници и политици, на които той говори с часове по всичко, което ги интересува. И го прави със сърдечност, с хумор и смях понякога. Един удивителен спомен на капитан първи ранг Кирил Халачев: „Помъчих се да си обясня какво ми бе направило най-голямо впечатление от Сталин и дойдох до заключение, че той не само е приятен, умен и интересен събеседник, който умее да води разговорите и преговорите към желаната от него цел, но че той влиза в тези преговори, след като се е запознал с всички подробности на въпроса. Второто беше това, че Сталин умее не само да приказва, но и да слуша и така да разположи събеседника си, че той да не се чувства стеснен и подавен от неговия огромен авторитет и власт, а да се чувства едва ли не на една дъска с него. И наистина, анализирайки своето държание пред Сталин, трябваше да констатирам, че аз не бих могъл да се чувствам така свободен и откровен в разговор например с нашите варненски партийни големци. Сталин умееше да разположи човека така, че той да се чувства свободен и напълно откровен, пред него човек не можеше да хитрува. Освен това, той умееше да прокарва своето гледище във всички подробности на разглеждания въпрос, така че човек го приемаше като свое собствено и като единствено правилно и възможно.”
Дотам се отпуска Халачев, че си позволява в разговора с Йосиф Висарионович да имитира грузинския му акцент, а той се залива от смях. https://duma.bg/stalin-ni-vaorazhava-zalivayki-se-ot-smyah-n185866.
А сериозната страна на Сталин можете да видите по-долу. Смея да кажа, че много от тия съвети, въпреки че са на доста години, не са изгубили своята валидност и днес, колкото и да им е неприятно на днешните русофоби: Ето един от тях: „От вас нищо не искаме. Когато се касае за славяни, и без някакви договори имаме повече доверие към тях, отколкото към неславяни, с които имаме подписан договор. Кажете от какво имате нужда, за да станете цветуща държава, ние сме готови във всички отношения да ви помогнем. Вие трябва да чувствате, че имате на кого да се облегнете, за да имате по-голяма самоувереност. От вас искаме само вярност, т.е. България да не служи като терен за агресия и вражески маневри срещу нас”.
„Българо-съветски политически и военни отношения 1941 – 1947) (статии и документи)”, колектив, Министерство на отбраната, Военно издателство, 1999 г.
Бележки на В. Коларов за изказване на Й. В. Сталин
Няколко Сталинови схващания
28 януари 1945 г.
България и Турция
Идеята за включването на Турция в някаква си Балканска федерация (авансирана например от Англия) e нелепа. Никога балканските народи, които са били под турско иго, не ще се съгласят Турция по един или друг начин да засили своето влияние на Балканите. Ако Турция (по внушение) би се опитала да се намеси със сила, то тя трябва да бъде отблъсната със сила. Затова е необходимо България да има силна и добре въоръжена армия. България тогава ще предяви своята сметка. Турция няма място на Балканите.
2) (Съюзът между Българияи Югославия)митнически, политически, културен и военен), който с течение на времето, когато условията (вътрешни и външни) позволят, ще бъде превърнат във федерация на южните славяни. Остава обаче нерешен въпросът за формата на федерацията – двуединна федерална държава от Югославия и България (българското разбиране) или федеративна държава от шест южнославянски области: България, Сърбия, Македония, Черногория, Хърватско и Словенско (югославянското разбиране) Не бива да се използва тежкото положение, в което е изпаднала България, за да бъде тя погълната. България има да играе важна роля на Балканите. По отношение на нея не бива да се хитрува, нужна е пълна искреност и от двете страни.
3) България има права и интереси на Егейско море. (Дедеагач и пр.), но за подкрепа на правата е нужна сила. Нужно е България да има силна армия. Една реакционна Гърция, която би била враждебна , на българо-югославския съюз, ще загуби Солун. Българо-югославският съюз трябва да се опира на своята въоръжена сила, за да се пази от бъдеща агресия.
6. КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯТ СВЯТ се раздели на две враждебни части – демократическа и фашистка. Съветският съюз се възползва от това, за да бие най-опасната за славянството – Германия. Но след смазването на Германия опасността от война [нападение] ще продължава да съществува. Германия е една велика държава с крупна индустрия, с крепка организация, с кадри, традиции; тя не ще се примири с поражението си и ще продължи да бъде опасна за славянския свят, в който тя е виждала своя враг. Но империалистическата опасност може да дойде и от друго място.
6. КРИЗАТА НА КАПИТАЛИЗМА днес се заключава именно в разпадането и взаимното отслабване на двата враждебни лагера. Това благоприятства за победата на социализма в Европа и пр. Но ние трябва да се откажем от идеята, че победата на социализма може да дойде само чрез съветска власт. Тя може да дойде и при други политически системи, например при демокрацията, парламентаризма и даже при конституционната монархия Нима ако в монархическа Англия бъде проведена национализация на минната индустрия, на железниците, на земята и пр., това не ще ли бъде стъпка към социализма?
7. БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА РАЗВИЕ СИЛНА ИНДУСТРИЯ. Тя трябва сама да строи локомотиви, вагони, мотори, трактори и други необходими ней машини. Трябва да се проучат недрата на България (може да се счита за сигурно, че и там има петрол), да се пристъпи към развитието на минната промишленост чрез създаването на смесени руско-български дружества. Помощта на Съветска Русия и в това отношение е ОБЕЗПЕЧЕНА на България.
ЦДА, ф. 147, оп. 2, а.е. 1025, л. 1-6
--------------
На срещата във вилата на Сталин присъстват от Югославска страна Моша Пияде, Андрея Хебрант, посланикът в Москва Станое Симич; от българска – министър-председателят Кимон Георгиев, министърът на вътрешните работи Антон Югов, Трайчо Костов, политическият представител в Москва Димитър Михалчев, както и Г. Димитров и В. Коларов; от съветска – Вячеслав Молотов, Георгий Маленков и Лаврентий Берия. В своя дневник Димитров е записал и следната допълваща информация: „… Сталин в своите тостове подчерта, че съюзът между България и Югославия има характер на преврат в историята на Европа и огромно историческо значение – начало на съюза на всички славянски народи. Ние не искаме нищо да налагаме на другите славянски народи, не се намесваме в техните вътрешни работи. Нека правят каквото могат…”
Подчертаванията в текста са на Георги Димитров
Бележки за изказване на Сталин на среща с българска делегация
29 – 30 август 1945 г. Москва
От вашия проект се вижда, че вие силно сте се изплашили. Вашият тон бе много силно повишен, а сега се изплашихте и смутихте. Никой не искаше от вас промяна на състава на правителството. Отсрочихте изборите и с това сложете точка на въпроса. Отсрочването на изборите не е съществено искане и затова ние се съгласихме, но що се отнася до промени по същество ние няма да се съгласим. Ако англо-американците са от нещо недоволни, нека се обърнат в Контролната комисия. Там ще им кажат, че не могат да решават подобни въпроси и ще ги отправят тук към нашето правителство. Ние не сме съгласни на никакви отстъпки, а без нас нищо не може да се направи. Две години вече англо-американците молят да се установи контрол над освободените страни. Специално предлагаха контрол над гръцките избори с явната цел да кажат след това , че изборите, проведени от Вулгарис, са били свободни. Ние обаче се отказахме, тъй като това би било лош прецедент за България и Румъния. Ние заявихме, че макар да смятаме гръцкото правителство за полуфашистко, ние сме против контрола, тъй като той би означавал външна намеса в работите в работите на една суверенна държава. Така също и по въпроса за румънското правителство и искането на краля за смяна на правителството ние заявихме, че подкрепяме правителството на Гроза и ги изпратихме с техните искания по дяволите. Ако вие тръгнете по такъв път, след като веднъж ви кажат веднага да сменяте състава на правителството , къде ще стигнете? Вие трябва да отстоявате своето право сами да решавате какво правителство да имате. От тази гледна точка декларацията на Националния комитет на Отечествения фронт за отсрочване на изборите не бе съвсем правилна и добре обмислена. Твърде по домашному е съставена. По добре беше да се каже, че изборите се отлагат, тъй като трябва да се вслушвате в исканията на опозицията, отколкото да заявявате , че правите това под външен натиск. Би трябвало де изкажете аргумента, че без опозиция всякакво демократично правителство е немислимо.
И няма какво да се смущавате , че опозицията може да не остане доволна от вашите отстъпки – затова е и опозиция, за да бъде недоволна. Невъзможно е опозицията да бъде доволна от всичко. Нима в Англия е доволна опозицията на консерваторите, които получиха само една трета от гласовете на изборите? В декларацията е пропуснат такъв важен пункт, че ОФ властта възстанови свободата на вероизповеданията. Въобще тя е съставена много по домашному – твърде много ругаят в нея Петков. В общество с антагонистични класи трябва непременно да има опозиция. Не може да бъдат доволни и работодателите, и работополучателите, както казват немците. Без опозиция може само в общество без антагонистични класи като нашето. И все пак понякога се налага сами да си правим опозиция по пътя на самокритиката […]
По-добре опозицията да бъде легализирана, за да я държите в своите ръце и да я заставите да бъде лоялна, отколкото да отиде в нелегалност. Вие сте заинтересовани да имате опозиция. Ако работите добре, вие можете да вземете в свои ръце опозицията на Петков и да я използвате в най-различни случаи. За вас дори е изгодно да имате опозиция от 50-60 дейци – ще се хвалите през Бевин, че и у вас има опозиция. Опозицията у вас ще бъде като пръчка ще ви застави да не се отпускате, ще ви подкарва да [работите].
В някои пунктове от вашия проект вие сами признавате, че в нещо опозицията е права. Известно недоволство сред масите опозицията по-добре вижда, отколкото тези, които са горе във властта. Погледнете как беше подведен Чърчил в своите надежди на изборите. Вие уверени ли сте, че народът върви с вас? Тогава защо се изплашихте от опозицията?! Не забравяйте, че у вас развитието на съветската система може да тръгне по друг път – чрез парламента. Този път е по-бавен, но той може да ви доведе до същата цел. Ленин не изключваше парламентарния път към съветската власт.
Аграрната реформа по-добре да оставите за парламента. При вас тя ще бъде насочена не против помешчиците, а срещу кулаците. А кулаците са свързани с хиляди нишки с останалата селска маса. Когато ние ликвидирахме кулачеството като класа, на много места селяните плачеха. Защо сега точно преди изборите вие трябва да ожесточавате срещу себе си кулаците, техните роднини и приятели? Вие тръгвате в бой и искате едновременно да завземете 10 обекта. Определяте си един, два, три обекта, които би могло по-леко да се вземат. Нека парламентът проведе аграрната реформа. Там тя ще бъде по-авторитетна и крепка.
Единна селска партия въобще е немислима. Затова навсякъде селските партии се разцепват на фракции. Вие можете да посъветвате и двете ваши земеделски фракции да се обединят. Ако това не се случи, няма защо много да се съжалява. От гледна точка на бъдещите перспективи може би ще е по-добре да имате две взаимно враждуващи между себе си земеделски фракции. Същото се отнася и за социалдемокрацията.От гледна точка на демокрацията на народа вашият избирателен закон е демократичен. Но от гледна точка на формалната демокрация той не е съвсем демократичен. Можете да разрешите съществуването на някои и други партии извън Отечествения фронт. Изборите можете да проведете в средата на октомври. Трябва да насочите своята агитация главно срещу тези, които искат намеса във вътрешните работи на България. За ликвидиране на монархически институт може да свикате Велико народна събрание. Що се отнася до клетвата за вярност към монарха, която се предвижда от конституцията при встъпване в длъжност на депутатите от новия парламент, тя може да се отсрочи с мотива, че е внесен законопроект за ликвидиране на монархията.[…]
Без война трудно ще се изменят някои териториални граници. Но те трябва да бъдат по някакъв начин изменени. Ние искаме от Турция военноморски бази на Дарданелите. Те са против. Този въпрос трябва да бъде разрешен на конференцията. Ако не се разреши, ние ще повдигнем въпроса за излаз на Бяло море.
С Англия и Америка вие винаги трябва да се съобразявате. Трябва да имате нормални отношения с тях. Това ви казвам съвършено сериозно. Не трябва да се крещи за дружба със СССР. Това трябва да се върши, а когато официално се формулира външната политика на България, подчертавайте едновременно и въпроса за приятелството и сътрудничеството с Англия и Америка. Неправилно е да се избягват отношенията с американските представители. Необходимо е да изпратим при тях група от проверени хора.
Засега лейбъристите вървят във външната политика напълно по стъпките на Идън и винаги го питат какво да правят. Единствения въпрос по който те на Берлинската конференция изказаха друга гледна точка, различна от тази на Чърчил и Идън, бе въпросът за западните граници на Полша, по който Чърчил и Идън от сутрин до вечер ни възразяваха. И това направиха само защото се изплашиха, че ще загубят съвсем Полша. Всичките им съветници останаха от Чърчил. Дори и преводачите не смениха. Бевин ми напомня Носке, като него изглежда касапин, груб, самоуверен, слабокултурен. А пък Атли няма никакви особени качества. Глупаци са те – получиха властта в голяма страна и не знаят какво да правят с нея. Те са емпирици и по отделните практически въпроси неизбежно ще стигнат до стълкновение с консерваторите. А в същото време нямат свой план за външната политика.
Що се отнася до гръцките работи, бойкотът на изборите, който смятат да направят гръцките комунисти, е двуостро оръжие. Бойкотът има смисъл само в случай, че след това би могло да се обяви обща стачка и да се свали правителството.
С албанците не трябва да бързате да установявате дипломатически отношения. Това може да им навреди, още са много слаби.
Франция няма своя самостоятелна политика. Сега американците правят опити да я привлекат на своя страна – може би чрез въпроса за Индокитай.
Подготвя се възстановяването на пощенски отношения между България и СССР.
Може би най-добро ще е да намалим числото на съветските войски в България, но след като смятате, че това е неудобно да се прави до изборите, може би ще трябва да си поделим издръжката им. – парична и в натура – до наполовина.
ЦДА, ф. 146 Б, оп. 4, а.е. 639, л. 20 – 28
-------
От дневника на Димитров се вижда, че това е обобщена информация (направена вероятно по стенографските бележки на Трайчо Костов) за изказвания на Сталин в две в две последователни вечери. От българска страна присъстват Димитров, Коларов и секретарите на комунистическата партия Трайчо Костов и Вълко Червенков. По време на втората среща в Кремъл при обсъждането на военните въпроси от съветската страна присъстват също министърът на отбраната маршал Николай Булганин и председателят на Съюзната контролна комисия в София генерал-полковник Сергей Бирюзов.
Христо Георгиев * Черно на бяло
