Първо има една българска телевизия, свързвана с партия. Тя сключва договор с "Евронюз", за да ползва европейския бранд в България. Централата на "Евронюз" назначава главна редакторка, която да е гарант за съдържанието. Но сега тя е изолирана, а колегите й напускат. Какво става в "Евронюз България"?
Голямата изненада дойде преди две години. Тогава стана ясно, че новинарският телевизионен гигант "Евронюз"влиза в България през сравнително малка кабелна телевизия. При това - известна с политическата си обвързаност.
"Евронюз" е частен телевизионен канал, специализиран в новинарско съдържание предимно за Европа. Той има и обществена функция и се субсидира от ЕС.
Телевизията има централни програми, които се излъчват на английски, френски, испански и други езици. Отделно от това, под нейния бранд съществуват регионални канали, които функционират на принципа на франчайза. Това означава, че местни медии ползват марката "Евронюз" след сключване на договор с централата и получаване на лиценз от нея.
Партньорската медия на "Евронюз" в България е телевизия "Европа", която се ребрандира като "Евронюз България". Към онзи момент телевизия "Европа" беше свързвана с ГЕРБ.
За да бъде гарантирано спазването на европейските професионални стандарти в новата телевизия, от централата на "Евронюз" назначиха свой главен редактор, който на свой ред привлече екип от около трийсет души.
Година и половина след старта на "Евронюз България" обаче тя се оказа в епицентъра на кадрови трус. Само за две седмици от началото на октомври над 10 журналисти напуснаха медията, като сред тях имаше и хора на ръководни позиции.
На медиен пазар като българския, който от години се нарежда на последните места в ЕС по свобода на словото, подобна вълна от напускащи най-често означава две неща - проблем с парите или проблем с доверието на журналистите в тяхната независимост, сочат доклади на "Репортери без граници" от последните години.
Част от напусналите "Евронюз България", с които Свободна Европа разговаря неофициално, посочиха, че основният им мотив е нарастващото опасение, че ГЕРБ възвръща влиянието си над редакционната политика в медията. Заради клаузите за конфиденциалност в договорите си никой от тях не желае да заяви това официално.
Свободна Европа потърси за коментар ръководството на "Евронюз България" и изпрати писмени въпроси до централата на европейската медия в Лион, Франция. До редакционното приключване на текста, не получихме официална позиция по случая от нито едно от двете места.
Какъв е поводът за оставките
Именно заради риска от завеждане на съдебни искове от страна на телевизията, първият и засега единствен журналист, който заговори публично за съмненията на напускащите си колеги, беше стажант-репортерът Кристиян Юлзари.
Макар че е само на 19 години, той вече има зад гърба си журналистически награди и опит от работата си в няколко медии, тъй като започна да се занимава с това още като ученик. Преди седмица той обяви във фейсбук, че напуска "Евронюз България", защото "телевизията беше превзета".
Повод за твърдението му стана назначението на новата програмна директорка Ваня Бедрова, с която журналистите ще трябва да съгласуват съдържанието и програмата на медията по време на предстоящите местни избори.
До този момент това прави главната редактора Марина Стоименова. При старта на ребрандирания телевизионен канал тя е единствената, която е назначена от централата на "Евронюз".
При обявяването ѝ за ръководител на "Евронюз България" през есента на 2021 г. телевизията съобщава, че именно Стоименова ще "гарантира, че всички процеси се случват в съответствие с редакционната линия и ценности на компанията".
След назначаването на Бедрова се оказва, че главната редакторка на практика вече е изолирана от взимането на решения за съдържанието на медията. Това изрично е регламентирано и в заповед на изпълнителния директор Иван Иванов. Така тръгва и вълната от напускащи журналисти.
Част от напусналите доскорошни служители на "Евронюз България" обясниха решението си именно с назначаването на Бедрова на ръководен пост. И с факта, че с идването ѝ Стоименова вече е изолирана от взимането на решения за съдържанието.
Свободна Европа потърси за коментар по телефона Иванов и Бедрова, но не успя да се свърже с тях. Иванов обаче направи кратък коментар пред "Капитал", с който неглижира твърденията, че главната редакторка е била изолирана. По думите му "има неразбиране - длъжността на Марина Стоименова не е такава, каквато тя си я мисли".
Откъде започват съмненията
Преди ребрандирането си през 2021 г. телевизия "Европа" беше свързвана с ГЕРБ по няколко причини. Тя е основана през 2001 г. от Емил Стоянов, брат на президента Петър Стоянов. През 2009 г. основателят на телевизията стана евродепутат именно от ГЕРБ.
През 2017 г. "Европа" стана собственост на оръжейния търговец Добрин Иванов. Тогава за изпълнителен директор беше назначен бившият шеф на дружеството "Напоителни системи" Георги Харизанов, който оглавяваше смятания за близък до ГЕРБ Институт за дясна политика. През това лято постът на Харизанов беше поет от сина на собственика - Иван Иванов.
Фирмата на Добрин Иванов "ДИПИ" пък имаше роля в неуспешния опит на третото правителство на Бойко Борисов да национализира оръжейния завод "Дунарит", закупен по-рано от оръжейния производител Емилиян Гебрев.
В онзи момент Гебрев се оказа под координирания натиск на редица държавни институции, а сделката му за "Дунарит" беше атакувана пред съда от несъществуващата вече компания "Виафот". Неин номинален собственик по информация на "Биволъ" беше Александър Ангелов, адвокат на депутата от ДПС Делян Пеевски.
Ваня Бедрова, която наскоро е назначена за програмен директор, поемащ контрола над съдържанието на "Евронюз България", оглавяваше политическия кабинет на министъра на културата Боил Банов в третото правителство на ГЕРБ.
"Решения, касаещи изборния ден"
Бедрова работи в "Евронюз България" като продуцент на сутрешния блок до 30 септември, когато изведнъж напуска. На 1 октомври е представена на ръководния екип на телевизията като нов програмен директор - пост, който до този момент не съществува.
Това е последвано от заповед на изпълнителния директор на телевизията Иван Иванов. Тя гласи, че "решения, касаещи изборния ден", се съгласуват първо с Бедрова, а след това - с изпълнителния продуцент Надя Ганчева. Марина Стоименова не фигурира в заповедта.
"Приех да работя в "Евронюз България" с гаранцията, че съдържанието на медията е ръководено от главен редактор, назначен от централата на "Евронюз" в Лион. Преди няколко седмици собствениците на телевизия "Европа" ми представиха човек, назначен на позицията програмен директор, който ще отговаря за съдържанието. Смятам, че този човек има право да подбере собствен екип, с който да ръководи медията", коментира Ганчева пред Свободна Европа по повод мотива за напускането си.
Заповедта на Иван Иванов, разпространена сред екипа на "Евронюз България" на 10 октомври.
Доскорошната главна редактора на сайта на "Евронюз България" Калина Влайкова има сходно обяснение.
"Право на всеки собственик е да реши на кого ще даде доверието си. През последните седмици стана ясно, че в лицето на г-жа Ваня Бедрова "Евронюз България" има нов ръководител. Редно, нормално и правилно е тя да подбере и екипа, с който ще работи", казва Влайкова пред Свободна Европа.
И двете отказват да коментират повече подробности. Доскорошната продуцентка на вечерния блок на телевизията Ралица Гълъбова пък определи заповедта на Иванов като "притеснителен сигнал" към екипа.
"До този момент с вечерното изборно студио беше ангажиран екипът на предаването, за което работех аз. Цялата организация минаваше през нас в координация с главния редактор. Във въпросната заповед никъде не фигурираше името на Марина Стоименова. Това за мен беше силно притеснителен сигнал за настъпила промяна в начина на работа, която не беше анонсирана, нито обяснена на екипа", каза Гълъбова пред Свободна Европа.
По думите ѝ тя е помолила екипът да бъде информиран дали в досегашната редакционна политика настъпва промяна, но това не се е случило. Затова тя решава да напусне.
Проверка и други проблеми в Лион
Свободна Европа потърси за коментар и Марина Стоименова, но тя отказа да говори по темата, тъй като в централата на "Евронюз" в Лион вече е в ход проверка по повод случващото се в София.
На този фон кадровите проблеми в българския канал с този бранд далеч не са единствените, които стоят на вниманието на централното ръководство във Франция.
Подобно на Стоименова, главните редактори на телевизионните канали с бранд "Евронюз" в Албания и Румъния също са изолирани от взимането на решения.
Централата в Лион пък е на прага на преместване в Брюксел и отваряне на офиси в редица държави. Планове, свързани и с подготвяни съкращения, които традиционно носят проблеми със стачки и синдикални протести в "Евронюз". Последните подобни бяха през 2021 г.
На този фон, а и заради допуснатите сходни ситуации в други балкански държави, служители на "Евронюз България" споделиха неофициално пред Свободна Европа, че очакват изходът от проверката в Лион по-скоро да сложи точка на проблема.
Още повече, че сред напусналите и подалите предизвестия личат единствено имена на хора, наети от Стоименова след ребрандирането. Нито един от работещите там от времето на телевизия "Европа" не е напуснал или изказал публично възражение срещу назначението на Бедрова.
"24 часа" дори цитира неназовани служители на "Евронюз България", според които в редакционната политика няма промяна, а Стоименова просто не се е справяла с работата си и затова ръководството е търсело начин да я смени.
Връзката с Виктор Орбан
Друг аргумент, че е по-вероятно централата в Лион да не се конфронтира официално с ръководството в София, се крие в още една политическа връзка. Тя свързва лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и унгарския премиер Виктор Орбан, които никога не са криели добрите си отношения.
В края на 2021 г. мажоритарен собственик на "Евронюз" стана португалската инвестиционна фирма Alpac Capital, чийто главен изпълнителен директор е Педро Варгас Давид. Той е син на Марио Давид, съветник на Орбан.
Служители на "Евронюз България" неофициално коментираха пред Свободна Европа, че докато е изпълнителен директор в българския канал, Георги Харизанов неведнъж е споменавал за добрите отношения между Борисов и Орбан в този контекст.
За добрите контакти между партиите на двамата свидетелства открито и бившият депутат от ГЕРБ Георги Марков, който често защитава политиката на унгарския премиер.
През март Марков дори представляваше България по време на втората Консервативна конференция за политическо действие в Европа, организирана в Будапеща под егидата на Орбан.
