Само седмици преди България да се изправи в последното изслушване на арбитражното дело, с което ЧЕЗ ни съди за 2.13 млрд. лв., Министерство на финансите е спряло плащания към адвокатската кантора, която ни представлява. Делото е заведено пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон, като преди ЧЕЗ дела срещу страната ни заведоха EnergoPro и EVN и ги загубиха.
Този път обаче изходът от делото е далеч по несигурен, защото към общата неопределеност, която витае при такива дела, се добавят и тотално разрушените отношения на доверие между Министерство на финансите и адвокатите, които ни представляват.
Накратко – чуждите кантори са обидени от рецидива на Асен Василев винаги, когато стане министър да оставя „на трупчета“ меморандумите, с които се уточнява практическото изпълнение на договорите за представителство. Това се случва за трети път, като първият датира от 2021, когато Василев беше служебен министър, вторият е от миналата година в кабинета „Петков“ и сегашното трето забавяне прелива чашата на търпението на адвокатите. Просрочията са, както следва 5 млн. евро първия път, 13 млн. евро миналата година (общо към двете кантори, които ни представляват) и сега 0.6 млн. евро.
Практиката е, когато държавата избира международни кантори да ни представляват, тя да договаря заплащане на базата на изработен час и те представят часовите с ставки за управляващ партньор, партньор и сътрудник. След сключване на договорите се определя първоначален незадължителен лимит, който улеснява министерството в прогнозирането на разходите по години. Той обаче не е задължителен, защото не може да се прогнозира реалистично как ще се развие едно дело. Така задължение на министерството е да плаща часовите ставки, а не договорените и незадължителни лимити, които подлежат на увеличение, когато се достигнат и това е уговорено в договорите за наемане. Затова периодично се подписват анекси за уговаряне на нови лимити.
При миналогодишното спиране една от канторите от професионална съвест и в името на репутацията си, поема за своя сметка всички разходи, които България отказва да покрие. Тогава те вярват, че добрите отношения на доверие, изградни през годините, може да се възстановят, но днес вече не си прави такива илюзии.
За влошаването им допринася и мълчанието, с което финансовото министерство толерира лъжите, тиражирани в отделни медии, че представителството на България е източник на корупция. В последната си публикация по темата от септември един от сайтовете за разследваща журналистика твърди, че българските подизпълнители на американската кантора получават също толкова големи хонорари, колкото и задокеанските им възложители, но поради факта, че са базирани в България, формират излишъци и с тях се корумпират политици. Това не е вярно. Българската кантора подизпълнител получава тройно по-малки хонорари за час работа спрямо колегите на аналогични позиции и това е добре известно на Министерство на финансите, но въпреки това, то не взима отношение.
Поискали право на отговор за да опровергаят невярната информация, адвокатските фирми чакат повече от месец позицията им да се отрази, но това не се случва. Мълчи и Министерство на финансите, което отговаря за защитата на България по такъв тип дела, а адвокатите обмислят прекратяване на дейността си в България вместо постоянно да бъдат нападани и обиждани. За справка, годишният оборот на една от адвокатските кантори, които представляват страната ни, формира под половин процент от годишните си приходи, работейки за България и смята този материален интерес за твърде незначителен в сравнение очернящите медийни кампании и неистините, които се тиражират по неин адрес.
В резултат отношенията на колегиалност, оперативно и бързо взаимодействие между правната фирма и правителството ни са се върнали десетилетие назад и отново всичката комуникация става по институционален път, официални имейли, подписана кореспонденция и т.н. Това губи време, но показва и презастраховане от страна на адвокатите, с което искат цялата работна кореспонденция да бъде надлежно документирана в случай на разрив и последващи обвинения от България към фирмата.
Логично е да се заключи и, че каквото и да се случи по делото на Моти Рамот и Рами Леви срещу България, то ще е последното, което се води по стария начин – безкомпромисно, за победа и без да се сключват споразумения с ищците. Обратно, заради поведението на Асен Василев и настъпилите нови отношения с адвокатските фирми, изходът на делото на ЧЕЗ срещу България ще бъде силно повлиян от поведението на Асен Василев.
