Как изглежда контекстът на днешния ден, 85 години след Мюнхенското съглашение?
Ето как:
Ревизия на Втората световна война (ВСВ); реванш за победата над нацизма; реабилитация и прослава на фашизма и нацизма; отричане на Нюрнбергския трибунал; отричане на холокоста; програмирано невежество; преформатиране и подмяна на обществената памет с фалшива памет; лоботомирано човечество; отрицание на антифашизма и антифашистката съпротива; отрицание на съдбоносния за Европа и света исторически принос на СССР за победата над нацизма; трескаво търсене и „намиране” на виновник за войната, а именно – СССР и пактът „Рибентроп-Молотов”; в същото време – внушението, че Третият Райх е агресор, ама не чак толкоз; Хитлер е дребен хищник, който подрязва розите и нищо не подозира, нацизмът е леко премеждие, почти приключение; и най-сетне – неудържимият възход на неофашизма и неонацизма и подкрепата за неонацисткия режим в Киев.
Това са знаците, които бележат нашето време по един трагичен начин.
Това е контекстът на днешния ден. Нарича се неонацизъм. Четвърти райх се нарича.
2.
В този контекст стои въпросът:
Кой и кога отвори вратата към ВСВ?
Политкоректният отговор гласи: СССР сключва пакта „Рибентроп-Молотов”, повежда война срещу цивилизования Запад и европейските ценности с едната цел – да пороби Европа или поне една част от нея.
НЕполиткоректният отговорът гласи: Мюнхенското съглашение от 30 септември 1938.
Гузната памет на колективния Запад (за съвест и дума да не става) удобно забравя този факт. Както и всички събития и факти преди и след Мюнхенското съглашение.
Само напомням:
Коя държава първа сключи договор с нацистка Германия? Полша.
26 януари 1934, пакт „Хитлер-Пилсудски”. Полша гори от желание да участва в разчленяването на СССР. Амбицията на Пилсудски още от 1920-1926 е да „разпори Русия по шевовете”, да я затвори в границите от ХVІ в. и така, „лишена от природни богатства, Русия ще стане второстепенна държава”. Как? Чрез доктрината „Междуморие“ .
Цел – лишаване на Русия от излаз на море; изграждане на мощен военно-политически субект, доминиран от Полша, който да защити Запада от „комунистическата зараза” и да срази Русия. През 1934 г. Полша няма търпение да „разпори Русия по шевовете”.
Сто години по-късно „Междуморие” възкръсна под името „Триморие” и под егидата на САЩ. Целите са същите.
3.
Какво следва?
18 юни 1935, пакт „Рибентроп-Хор” – Германия и Англия сключват „Морско съглашение”, което дава възможност на нацистка Германия да построи нови 82 военни кораба, да се изравни с военните флотилии на Италия и Франция и да доминира в Балтийско море.
25 ноември 1936, „Антикоминтерновски пакт” – подписан от Германия (Рибентроп) и Япония (виконт Кинтомо Мусакодзи), насочен срещу СССР.
1936-1939, Испанска гражданска война.
12-13 март 1938, Аншлус на Австрия.
21 май 1938 (шест месеца преди Мюнхенското съглашение) – Полският посланик в Париж Лукашевич информира американския си колега Булит, че Полша незабавно ще обяви война на СССР, ако изпрати войски през полска територия до границите на Чехословакия.
31 май 1938 година, Варшава, МВнР: „За поляците руснакът е варварин, азиатец, разрушителен и развращаващ елемент, с който всеки контакт е опасен, всеки компромис е смъртоносен”.
4.
30 септември 1938, „Мюнхенско съглашение” – подписано от Хитлер, Мусолини, Чембърлейн и Даладие. Чехословакия не е поканена. Това поразително напомня Берлинския конгрес, който 60 години по-рано разпарчетосва България, току-що освободена от 500-годишно турско робство. Англия и Франция имат 5 пъти повече и по-добре въоръжени дивизии и могат да пометат Хитлер, но обричат на гибел Чехословакия. Чембърлейн уверява Хитлер, че „ще получи всичко без война и без забавяне”, защото „ужасна, фантастична и неправдоподобна е мисълта, че ще трябва да рием траншеи и да носим противогази заради някакви хора, за които нищо не знаем”. От север „поляците се нахвърлят като алчни хиени на Чехословакия” (Чърчил); от юг са другите хиени – унгарците; от запад – Германия; няма вече Чехословакия, има протекторат Бохемия и Моравия. Полша отказва да пропусне войските на СССР в помощ на Чехословакия. Пътят към войната е отворен.
Даладие е посрещнат възторжено на летище Бурже. Въодушевеното множество обсипва с цветя неговото триумфално шествие до гроба на Незнайния войн.
Въпреки ситния дъждец френетична тълпа приветства Чембърлейн. „Тази сутрин се срещнах с хер Хитлер. Осигурих мира на нашето време!”, провиква се той от самолетната стълбичка и размахва позорното съглашение. Екзалтираните посрещачи съпровождат неговия автомобил от летището до Бъкингамския дворец, поради което той изминава разстоянието от 14 км за час и половина, за да докладва на Джордж VІ и да се появи с него на кралския балкон. Речта на Чембърлейн в парламента е посрещната с мощни аплаузи и ставане на крака. Само Чърчил е мрачен…
Така триумфално Лондон посреща и Бенджамин Дизраели лорд Биконсфилд след подписването на Берлинския договор. На гарата Чаринг крос се веят знамената на държавите, участвали в Конгреса; палми и планини от цветя украсяват бреговете на Темза; грамадни тълпи; четирима херцози, кметът на Лондон и всички представители на властта посрещат Дизраели; акламации тресат въздуха; площад Трафалгар е ликуващо човешко море; господата размахват шапки; дамите хвърлят цветя в каляската на Дизраели; на Даунинг стрийт го очаква огромен венец, изпратен от кралица Виктория; овациите не стихват; Дизраели излиза на балкона и се провиква: „Ние донесохме мир с чест за нашата страна!”…
Кралицата декорира Дизраели с Ордена на Жартиерата. Преди това му е изпратила писъмце: „Малко и голямо, цялата страна са във възторг; само мистър Гладстон е побеснял от яд”.
Днес във Великобритания искат да събарят паметниците на Уилиям Гладстон, но не и на Бенджамин Дизраели, който нарича турските зверства през Април`1876 „празни приказки по кафенетата”…
Но да се върнем в 1938 г.
Спекулациите започват веднага. Парижкият кореспондент на „United Press” публикува фалшива информация за участието на СССР в Мюнхенското сборище. Лъжата е повторена от „Prager Presse” (немски вестник, издаван в Чехословакия от март 1921 до 1939 г.) под заглавие „Париж – Лондон – Москва”. Английската информационна агенция „Reuters” отказва да публикува опровержението на ТАСС с мотива, че това противоречи на практиката на агенцията.
На 10 октомври 1938 г. британските вестници публикуват речта на лорд Уинтъртън, канцлер на херцогството Ланкастър, член на кабинета и приближен на Чембърлейн, че „Русия не предлага никаква помощ на Чехословакия и поради своята военна слабост даде единствено общи и неясни обещания”. „Reuters” отказва да публикува и това опровержение на ТАСС. (б.а. – по това време „United Press” и „Reuters” работят съвместно).
Целта на тази клевета е ясна: да бъде обвинен СССР за малодушието на Лондон и Париж пред Хитлер.
Каква е целта на Мюнхенското съглашение?
Отговор на Хорас Уилсън, най-довереният съветник на Чембърлейн: „Трябва да се попречи на болшевиките. Трябва да признаем правото на немците да осъществят експанзия на Юго-Изток”. Уилсън инструктира Чембърлейн какво да каже на Хитлер, а именно – че „Германия и Англия са двата стълба, които поддържат световния ред срещу натиска на болшевизма”, и че той, Чембърлейн „не иска да прави нищо, което би могло да отслаби съпротивата, която можем заедно да окажем срещу тези, които застрашават нашата цивилизация”.
Отговор на фелдмаршал Кайтел на Нюрнбергския процес: „Целта на Мюнхенското съглашение беше да се изтласка Русия от Европа, да се печели време, за да се въоръжи Германия”.
Колко познато! Меркел, Оланд и Порошенко повториха думите на Кайтел за Минските споразумения – „Не ги сключвахме, за да ги спазваме, а за да се даде време за въоръжаване на Украйна”.
5.
Какво следва?
30 септември 1938, пакт „Хитлер-Чембърлейн” – Англия и Германия сключват договор за ненападение.
3 октомври 1938, Чърчил – „Англия имаше избор между войната и безчестието. Тя избра безчестието и ще получи войната”.
6 декември 1938, пакт „Рибентроп-Боне” – Франция и Германия сключват договор за ненападение.
Декември 1938, позиция на полския Генерален щаб – „Разчленяването на Русия лежи в основата на полската политика на Изток. Полша не трябва да остане пасивна в този прекрасен исторически момент. Основната цел е да се отслаби и да се победи Русия”.
Януари 1939, полският външен министър Йозеф Бек пред Рибентроп – „Полша претендира за съветска Украйна и достъп до Черно море”.
21 март 1939 – Варшава проваля проект за декларация между Англия, СССР, Франция и Полша за противодействие срещу военна заплаха от Германия.
22 март 1939, пакт „Рибентроп-Уорбшис” – Литва и Германия сключват договор за ненападение.
11 април 1939, Директива на Вермахта – „Независимо от съществуващия договор, трябва да решим проблема с Полша окончателно”.
17 април 1939 – СССР предлага на Англия и Франция договор за взаимна помощ; Англия отказва.
22 май 1939, пакт „Рибентроп-граф Чано” („Стоманен пакт”) – „Германско-италиански договор за съюз и дружба”, подписан на „XVII-та година от фашистката ера”, в присъствието на Хитлер и Мусолини; препотвърждава „Антикоминтерновския пакт”.
23 май 1939, съвещание на Вермахта – Хитлер: „Отпада въпросът дали да пощадим Полша. Остава решението: при първи подходящ случай ще нападнем Полша”. До войната остават 3 месеца и 7 дни.
31 май 1939, пакт „Рибентроп-Мунк” – Дания и Германия сключват договор за ненападение.
7 юни 1939, пакт „Рибентроп-Селтер” – Естония и Германия сключват договор за ненападение.
7 юни 1939, пакт „Рибентроп-Мунтерс” – Латвия и Германия сключват договор за ненападение.
15-19 август 1939, Москва – СССР отново предлага на Англия и Франция военна конвенция.
Доклад на британския Генерален щаб: „Споразумение с Русия е най-добрият начин за предотвратяване на война. Успешното сключване на този договор ще бъде застрашено, ако предложенията на руснаците за сътрудничество с Полша и Румъния бъдат отхвърлени от тези страни. Трябва да се окаже силен натиск върху Полша и Румъния да се съгласят за използването от руските сили на тяхна територия в случай на нападение от страна на Германия”.
Телеграма на френския посланик в Москва: „Те (СССР) ни предлагат помощ на Изток и не поставят допълнителни искания за помощ от Запада. Полша, с отрицателната си позиция, прави невъзможно създаването на фронт за съпротива с участието на руските сили”.
Върховният главнокомандващ на Полша маршал Едвард Ридз-Шмигли и външният министър Бек са категорични – Полша няма да пропусне Червената армия „независимо от последствията”. Позицията на Букурещ е същата. Независимо от последствията.
6.
Сега теглете една черта. И зачеркнете всичко изброено. Изтрийте го от съзнанието си. Това не е било. Не се е случило. Англия и Франция не са подписали смъртната присъда на Чехословакия и респективно – на цяла Европа; Полша и Унгария не са разпарчетосвали Чехословакия в съюз с Хитлер; Полша не се е обезсмъртила като „хиената на Европа”, понеже изобразява невинна жертва; няма Аншлус, няма Герника, няма Антикоминтерновски и Стоманен пакт, няма Мюнхенска сделка.
Изобщо – никой никога не е сключвал никакви договори с Германия. Само Кремъл.
23 август 1939, пакт „Рибентроп-Молотов” – СССР и Германия сключват договор за ненападение. Това е отговорът на Мюнхенското съглашение.
1 септември 1939 – Германия напада Полша. Войната започва.
Какво още трябва да забравите?
„Странната война” или „седящата война” на Англия и Франция срещу Германия от 3 септември 1939 до 10 май 1940. Немските войски седят зад линията „Зигфрид”, англо-френските – зад линията „Мажино”. Играят карти и футбол. Самолетите вместо бомби, хвърлят листовки. И на едните, и на другите е заповядано – никакви сериозни военни действия, само спорадични сражения в краен случай. Стратегията и на двете страни е „Пасивно изчакване”, паролата – „Бездействие”.
Ген. Йодл, началник-щаб на Вермахта, Нюрнберг: „110 френски и английски дивизии, които противостояха на 23 немски дивизии, бездействаха”.
Фелдмаршал Кайтел, Нюрнберг: „Ако англо-френските войски бяха преминали в настъпление, щяха да срещнат само слаба съпротива”.
Френският кореспондент Ролан Доржелес: „Да не се безпокои противника – очевидно това е главната грижа на висшето командване”.
Морис Торез: „Англия и Франция не искаха да загубят разположението на Хитлер, те хранеха надеждата да се споразумеят изгодно с него в деня, в който той ще нападне СССР”.
7.
Всички искат да оттласнат войната от себе си и да тласнат Хитлер към СССР. Дават на Хитлер всичко, което поиска. Сключват договори за ненападение. Хитлер няма намерение да спазва никакви договори. И ако днес колективният Запад нарича СССР съюзник на Хитлер и виновник за ВСВ, то какви са Полша, Англия, Франция, Литва, Латвия, Естония, Дания, Испания, Италия? Те съюзници ли са на Хитлер? Очевидно да. Те виновни ли са за ВСВ? Очевидно да.
Великобритания ще оттегли подписа си под Мюнхенската сделка на 5 август 1942 г., Франция – на 29 септември 1942 г., Италия – през 1944 г.
8.
Какво прави цивилизованият Запад днес?
Аплодира и въоръжава неонацисткия режим в Киев.
Това не е политика от вчера за днес. Светът е потресен от овациите, които канадският парламент устрои на един украински нацист, участник в СС дивизия „Галичина”.
Антъни Рота, говорителят на канадския парламент, покани Ярослав Хунка да присъства на речта на Зеленски, уреди му аудиенция с Трюдо и Зеленски и го представи така: „Украинско-канадски ветеран от Втората световна война, който се е борил за украинската независимост срещу руснаците и продължава да подкрепя войските днес дори на 98 години. Той е украински герой, канадски герой и ние му благодарим за цялата му служба”.
За какво му благодари? За това, че „героят” е участвал в 14-а Waffen Grenadier Division SS, осъдена в Нюренберг като престъпна организация, отговорна за масови убийства на евреи, поляци и руснаци? Или за изявленията на „героя”, че най-щастливите му години са именно в СС дивизия „Галичина”? Или за това, че 45 000 канадски войници загинаха в битката срещу нацистка Германия, защото Канада е съюзник на СССР?
Или за неонацистките щения на вицепремиера на Канада, Кристия Фриланд, внучка на Михайло Хомяк, украински апологет на Хитлер, инсталиран от нацистите за главен редактор на „Краковски вести”?
Канада е потресена. Светът е потресен.
Но светът не е потресен от овациите, които всички парламенти, начело с ЕП устройват на Зеленски и неговата неонацистка политика.
Това не е политика от вчера за днес.
САЩ и Канада са безспорни рекордьори в приласкаването след ВСВ на хиляди нацисти, колаборационисти, антисемити и масови убийци –украинци, литовци, латвийци… Първоначално те са обявени за… жертви на нацизма, а днес – за жертви на комунизма.
Като Ярослав Стецко, фюрер на ОУН, намерил топъл прием във Вашингтон, възхваляван от Рейгън и Буш-баща като борец срещу комунизма.
Като Казис Шкирпа, фюрер на литовските нацисти, приютен в Библиотеката на Конгреса на САЩ.
Като Юузас Бразаитис, ръководител на пронацисткото марионетно правителство на Литва и като Фердинанд Дурчански, външен министър на пронацисткото марионетно правителство в Словакия – и двамата лично отговорни за гибелта на стотици хиляди евреи.
Като Микола Лебед – украински нацист и масов убиец, ръководил изтреблението на 100 000 поляци, след войната – сътрудник на ЦРУ. Сътрудничеството на ЦРУ и нацистките военни престъпници е описано в разсекретените архиви „The CIA and Nazi War Criminals”. Огромният масив документи е достъпен в официалния сайт на американския Архив по Национална сигурност.
В САЩ и Канада тези престъпни типове благоденстват. Приютяват ги, приветстват ги, обгрижват ги, прославят ги, вдигат им паметници и мемориали – в Илинойс, Ню Джърси, Ню Йорк, Охайо, Алабама, Уисконсин, Торонто, Едмънтън.
Никой не събаря нацистките паметници.
Според мащабното изследване на американското издание The Forvard, в 26 държави има над 1500 обекта в чест на нацисти и неонацисти – булеварди, улици, площади, паметници, мемориали, паметни плочи, барелефи, обелиски, стенописи, мозайки, бюстове, библиотеки, паркове, параклиси, музеи, фондации, факултети, университети, културни и научни центрове…
В прослава на Бандера, Шухевич, Стецко, Коновалец, Мелник, Бразаитис, Адолфас Раманаускас-Ванагас, Йонас Норейка, Олжич, Павелич, Антонеску, Хорти, Шкирпа, Мусолини, Грациани, маршал Петен, „Синята дивизия”, ген. Муньос Грандес, ОУН, УПА, СС „Галичина”, СС батальони, СС танкови дивизии…
Те са обезсмъртени в САЩ, Канада, Австралия, Литва, Латвия, Естония, Италия, Испания, Германия, Австрия, Белгия, Чехия, Словакия, Дания, Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Косово, Северна Македония, Унгария, Румъния, Молдова и – разбира се – Украйна.
Европа и светът се самоубиват себеотрицателно в своя неонацистки колаборационизъм и русофобски делириум.
9.
Проклятие на паметта
Това означава Damnаtio memoriae. Това е „специалитет” на Древния Рим, перфидна форма на наказание, отмъщение и реванш. Включва пълно унищожаване и заличаване на всякакви материални свидетелства, паметници (вкл. надгробни), документи, летописи, художествени произведения и спомени, свързани с историческо събитие или личност.
Днес Damnatio memoriae придобива все по-истерични размери. Всичко трябва да бъде заличено – историята на Втората световна война, истината за чутовната победа на руския народ над нацизма, за неговите страдания и саможертва, за неговите 27 милиона загинали, за подвига на всички антифашисти, българските включително.
Не е имало никаква война, и никакъв нацизъм, и никакъв холокост, и никакви крематориуми, и никаква антифашистка съпротива, а Хитлер, Гьоринг, Гьобелс, Химлер, Айхман и прочее чудовища са невинни, свидни жертви на гадните комуняги.
Damnatio memoriae е война на световните подлеци и страхливци срещу победителите. Искат да откраднат победата, да унижат победителите, да си присвоят историята и времето. Това правят подлеците. Те друго не умеят.
–––––––
*Изказване на Кръглата маса „Мюнхенското споразумение 1938 г. – „Зелен светофар” за Втората световна война”, 9 октомври 2023 г.
