По традиция в пленарната зала в дискусионния клуб “Валдай" в Сочи централното събитие е речта на руския президент Владимир Путин, която се състои от две части - монолог и дискусия с въпроси, за които с или без основание се подозира, че са предварително уточнени. Въпреки, че 3-дневната програма е структурирана на тематични блокове със 17 сесии, които покриват основните теми от въоръжаването, икономиката, енергетиката, финансите, изхранването, науката и образованието, погледнати през призмата на конфронтацията, именно речта на Владимир Путин фокусира вниманието и разностранните интереси. На тазгодишното 20-то юбилейно издание на форума се открояват два типа послания на руския президент - философски и геостратегически. Какво е новото в тях? Разговаряме с геополитическия анализатор доц. Валентин Вацев. Добре дошъл в аудиокаста на “Фокус" доц. Вацев.

Здравейте, здравейте.

Защо Путин изтласка напред концепцията за бъдещето на световния ред на държавите-цивилизации? Това ли е новата формулировка за многополюсния свят?

Да. Краткият отговор на вашия въпрос е да. Но аз бих започнал малко странично и леко несериозно. Путин и този път говори четири часа и половина с журналисти, което не оставя камък върху камък от хипотезата, че е тежко и смъртно болен. Затова пък може да се твърди, че е двойник, че е подменен човек, който иска да се весели – може да се започне от тук. Както и да е, Путин е здрав и той извърши меко казано подмяна на цивилизационната парадигма. Това е философски ход, но той има фундаментално значение и е доказателство за това, че в този момент, когато вече в ивицата Газа на границата между Палестинската автономия и Израел гърмят експлозии, това е доказателство, че някои особено важни неща могат да станат тихо, без фанфари и без експлозии. Фактически тези няколко дни на Валдайската среща се явяват като отрицание на идеологическия и философски преврат, който направи Горбачов в средата на 80-те години. Тогава марксистко-ленинската методология на осъзнаване беше подменена с марксистко-либералната догма за единство на света и за новото мислене, перестройка и гласност и ускорение и т.н., и т.н. За онези години това беше началото на края на Съветския съюз, просто Горбачов подведе и под протестите идеологическата им основа: ускорение, гласност и перестройка. Путин направи точно обратното, не за да върне състоянието в старото положение, както беше, а направи нещо съвсем ново. Казано на професионален език и кратко, с усилията на Путин, което мен малко ме изненада, нека да си призная, та с усилията  на Путин този пореден Валдайски форум се превърна в геополитическа революция. Работата е там, че Путин се отказа от формационния подход при обясняването на историята и го замени с цивилизационната парадигма. Путин смени парадигмата.

Какво означава цивилизационният подход?

Цивилизационният подход е такъв начин на обясняване на историята на обществото и такова ново самосъзнание на функционерите в едно общество, което е абсолютно противоположно на досегашните марксистко-ленински и либерални разбирания за това, как върви развитието на обществото. Марксистко-ленинската и едновременно с това, забележете либералната догматика, защото те тук съвпадат, марксистко-ленинската и либералната догматика се свеждаха до обясняване на обществения живот като преминаване от дивачество, през варварство към цивилизация, към модерни времена, така да го наречем. Цивилизационният подход е абсолютно нещо перпендикулярно на тази догматика. Цивилизационният подход предвижда, че всички големи и важни държави по своята скрита природа са просто държави-цивилизации. Между другото в скоби, за секунда да ви открия, че междувременно се намеси Александър Дугин и с една много понятна статия обясни, че това, което Путин разбира под държава-цивилизация, всъщност е империя. Така че от гледна точка на Дугин, това е победа на имперския подход, но това е друга тематика, разбира се. Разбирането на Путин за живота на обществото представлява изключително тежък удар върху противниците на курса на Путин. Това е изключително тежък удар върху руските системни либерали и теоретици на олигархията. Фактически това,  което извърши Путин тихо и спокойно на Валдайския форум, без експлозии, без фанфари, беше нещо като, казано по аналогия, нещо като преминаване от Windows към Linux, това е смяна на базовата софтуерна парадигма. Това дава възможност за много големи други промени, например т.нар. “Московски консенсус", който се оформи в края на 80-те и началото на 90-те години, той така се нарича. Нека да напомня за секунда: това беше разбирането, че между Москва и Вашингтон има съгласие, така щото Москва се отказва от всичките си зони на контрол и влияние, придобити по геополитически и военен път по време на Втората световна война, като от своя страна Вашингтон е съгласен московското икономическо влияние да се шири в бившите зони за контрол на влияние на Съветския съюз. Този консенсус е осуетен още през 2008 г. да кажем, той е нарушен и от двете страни. Но инерцията на “Московския консенсус" продължаваше до последния Валдайски форум. Това означава, че Русия вече не е съгласна, че зоната на геополитически контрол и влияние на Руската федерация завършва там, където започва границата, както твърдеше Кондолиза Райс, че: “Руската зона на контрол и влияние стига до там, до където стига руската граница". Апропо, в този смисъл Путин започна своя разговор с журналистите с водещия на форума с преформулиране на своето твърдение, че Русия няма граници. Той уточни, че е имал предвид не териториални граници, които разбира се, са реални, а под Русия той има предвид съвкупността от хора и култури. След тези смени в дълбинния софтуер на системата, Русия вече може да претендира с правото на държава цивилизация заедно с правата на други такива държави-цивилизации. Забележете, че Индия и Китай са много доволни от тази новост в употреба, а и другите участници в БРИКС, например, не възразяват. От този момент нататък системните либерали загубиха теоретически, идеологически и практически основания да претендират, че Русия трябва да се състезава със Съединените щати на цивилизационно равнище. Разбира се, трябва специално да се подчертае, че в Кремъл ще продължават да обръщат внимание и на цифрите: брутни валутни продукти, проценти на развитие, валутни стойности и т.н. Цялата икономическа статистика си остава валидна, разбира се. Но от тук нататък не може да се твърди, че Русия се състезава на цивилизационната писта заедно с Германия, Япония, Англия и разбира се, Съединените щати. Тоест, тук става дума за дълбинна културна, историческа промяна на базови ориентири в самоосъзнаването на руското общество. Разбира се, това няма да стане изведнъж, този процес се развиваше през последната година и изведнъж завърши с ясни постановки от страна на, даже не толкова на Путин, колкото на огромния негов екип от историци, социолози, методолози, геополитици и т.н. и т.н. Тоест, тихичко на Валдайския форум се извърши подмяна на държавния Windows с държавен Linux, така да се каже. Това е изключително важно.

Доц. Вацев, ако светът се раздели на държави-империи, какво ще стане с националните държави, които не са такива?

Националните държави по правило, и то доста отдавна, откакто са се появили, умеят да живеят в имперско обкръжение. Да, има една теория, според която между националните държави и империите има нетърпим антагонизъм. Просто няма как едновременно да съществуват и империи и национални държави, но историята говори точно обратното. Националните държави, разбира се, ако се управляват по съответния грамотен начин, съществуват. Ако не се управляват грамотно, за тях няма място и без империи. Националните държави съвсем успешно живеят в света на империите. Ето ви, например Британската империя, от една страна Британската империя беше пар екселанс империя, говоря за Викторианска Англия. Но от друга страна, в Британската империя се формира нация, това е нацията на Обединеното кралство. Кой би се съмнявал, че на английските острови живее нация. Така че националните държави, повтарям, ако са управлявани адекватно, живеят напълно успешно с епохата на империите. Могат да се дадат примери със Съединените американски щати, които от една страна проявяват белези на имперско присъствие на планетата, но от друга страна, там има много силно развита нация - американската нация. Америка е нация, не е съвкупност от етнически елементи. Така че това не е проблем. Проблемът е друг, проблемът е да не започнат имперски войни. Но това е също въпрос на управление, това е въпрос на геополитическо развитие. Първият ефект от промяната на либералната парадигма на  Горбачов, та и до ден-днешен, подмяната на либералната парадигма има своите първи резултати. Значи, да отделим няколко секунди за тезата на Караганов. Караганов е един много известен руски професионален президентски съветник, той беше съветник и на Елцин. Той е, подчертано признато твърде умен, твърде влиятелен, носител на всякакви почетни звания и заема всякакви почетни позиции в руския истеблишмент. Караганов преди известно време, но според мен, всичко това беше съгласувано с началото на форума във Валдай, Караганов излезе с една абсолютно радикална теза, че трябва да се снижи неоправдано завишения горен праг на употребата на ядрено оръжие. Трябва да се спаси страха, за да може ядреното оръжие да продължи да бъде гарант за сигурност, а не непрекъсната заплаха. Караганов го аргументира много сложно, разбира се. Ако можем да го кажем по най-простия начин, тезата на Караганов е, че освен двата описани в руската военна доктрина поводи за употреба на ядрено оръжие от Русия, трябва да има и трети повод: “когато е нужно". Ядреното оръжие трябва да се използва тогава, когато е нужно и употребата на ядрено оръжие тактическо и дори стратегическо, според Караганов, не е края на света. Самата възможност да се употребява такова оръжие гарантира мира, според Караганов. С тази своя теза, която той беше огласил своевременно, още няколко дена преди форума, той се яви на форума Валдай, изправи се и взе думата, и с правото на известен съветник, зададе директно въпросът на Путин - не е ли време да възприемем концепцията, че ядрената употреба може да пази мира и да не обърква геополитиците. И тук стана нещо много интересно. Путин отрече.

Защо Путин и Караганов си размениха ролите? Позициите дори?

Според мен, те си размениха топката. Единият вдигаше топката на другия и после другият вдигаше топката на първия. Значи вашият въпрос е централният въпрос на тази ситуация. Но според мен, Путин отрече тезата на  Караганов по много съмнителен, по много подозрителен начин. Той каза “е, защо точно сега да го правим?" И обясни, че точно сега няма нужда от измисляне на нова, трета хипотеза за употреба на ядрено оръжие. Той подчерта, че в случай, когато не дай си Боже се наложи, във въздуха ще се вдигнат толкова много стотици руски ракети, които ще бъдат абсолютно неприемливи за всеки възможен агресор. Путин каза, че “сега няма нужда от това". Вие забелязвате нюанса, едно е да кажеш, че сега няма нужда, но по-нататък да, може би. Друго е да кажеш никога, по никакъв начин, за нищо на света. Тоест Карганов вдигна топката на Путин и Путин му отговори не абсолютно, а относително, съобразно момента. Тоест, че вашата теза, г-н Карганов, може да влезе в практическа валидност, и не точно сега, а малко по-късно. И ето всъщност за какво ставаше дума. Работата е там, че през последните две седмици в руската Дума, парламентът на Русия, много активно се обсъжда едно радикално действие. Това е отказът от ратификацията на Договора за забрана на всички видове ядрено оръжие. Този договор, който имаше основополагащ смисъл и роля в досегашната стратегия на ядрената сигурност в света, този договор е подписан и от Съединените щати и от Русия, но не е ратифициран от Съединените щати, а е ратифициран само от Русия. Работата на парламента е да го дератифицира, което означава началото на интензивни ядрени изпитания, като за тази цел вече се чу. Вече има информация, че на архипелага Нова земя, Далечният север на Русия, вече са ремонтирани, и разширени, и подновени съответните инфраструктурни съоръжения. Тоест, всеки момент ние очакваме Русия да започне и ядрени изпитания, което при внимателно вглеждане, при спокойно замисляне, показва, че тезата на Караганов все пак е валидна.

Какво означава това, доц. Вацев, предупреждение, заплаха, блъф?

Елементи на блъф има, разбира се, винаги в тези отношения има някакъв процент блъф. Тоест, надеждата, че противникът ще разбере по превратен начин. Но това преди всичко е предупреждение, и това боя се, че е начало на нова епоха, на нов световен ред. Когато великите сили, разбира се, без съмнение и Америка ще продължи ядрените си изпитания, просто страните се връщат едно поколение назад, когато все още беше възможно да се правят ядрени изпитания. Това е преди всичко предупреждение, и фактически това е победа по точки на тезата на Караганов. Караганов трябваше да преглътне, че неговата теза не се приема в директен смисъл, но косвено неговата теза е валидна. Ние няма да нападаме с ядрено оръжие Полша, летището “Жешов", според мен той имаше предвид именно ядрен удар с тактически ядрени оръжия върху полското летище, през което минава основния поток от западна помощ за украинските въоръжени сили. Ние няма да нападаме Полша, но ще направим необходимия брой ядрени изпитания в Далечния север. Това е връщане на ядрената логика на управление на света на нейното старо място. Много ми е трудно да кажа, дали това е положително развитие. По-скоро не е.

Доц. Вацев, в контекста на войната в Украйна как да се разглеждат посланията от Валдайския форум?

Смяна на генералния софтуер, смяна на най-дълбоките аксиоми, смяна на най-дълбоките принципи на държавно светоусещане и на мислене за себе си. Това е промяна....

Това как ще се отрази?

Ще се отрази преди всичко, според мен, ако не греша, разбира се. Ще се отрази на начина по който се формулират целите на тази война. Който е  внимавал, е забелязал, че в Кремъл няколко пъти промениха тактическите цели на войната. Имаше момент, когато се говореше за денацификация и демилитаризация, каквото и да значи това. Преди това се говореше, преди началото на войната се говореше за връщане на НАТО към границите от 1997 г. А в последно време се говори за цел на войната като за това, че Украйна подлежи на разделяне на три големи части: на Нова Русия, това са югоизточните части на сегашна Украйна; на Киевска Русия, това е малката зона около Киев, Чернигов там и другите близките градове, и разбира се, решаване по отделен начин на въпроса за съдбата на Западна Украйна, която Западна Украйна от гледна точка на ръководството на Полша, всъщност това са източните земи на Полша – Сходни веси. В Полша не крият готовността си да завземат тази територия и тук главната интрига е, ако мога така да се изразя, дали в Кремъл не биха се съгласили с това, ако са изпълнени, ако са налице няколко нови условия. Например, Полша да не се ангажира с натовска политика на разширяване и т.н., и т.н. Но накратко на вашия въпрос, Валдай беше една тиха експлозия в  момент, когато гърмят страшно много експлозии в Израел и в Палестина, ние виждаме как фундаментално важни, епохално важни неща станаха тихо и без фанфари и без експлозии. Следващата година Украинската война ще мине под знака на новото имперско самосъзнание на Русия. Там са възможни, още от сега са възможни стъпки към преговори. В Кремъл това не се признава официално, но от време на време Лавров казва разни перпендикулярни постановки, които тълкувани правилно, дават възможност да очакваме и преговорен процес.

Който ще бъде свързан с подялбата на Украйна, допускам разделянето?

Точно така, за това се говори открито вече на Запад, говори се за т.нар. “корейски вариант". Да напомня само, че корейският вариант беше начинът, по който беше спряна Корейската война, като корейската територия беше разделена по един паралел и се появи Северна Корея и Южна Корея с демилитаризирана зона по средата, няколко километра. Корейският вариант, това означава, че всеки се задоволява с постигнатите териториални достижения и фактически това е Сийс файър, това е спиране на огъня без подписване на мирен договор. Корейският вариант, според влиятелни кръгове и на Запад и в Москва, вече е възможен. Трябва да с види как новата подмяна на генералната парадигма от страна на Путин и кръга на Путин, това трябва вече да се подчертае, Путин има кръг, не е само той, както се говори за него непрекъснато като отделен индивид, това е кръг, това е едно малко политбюро от няколко десетки човека, които са представители на двете основни групировки, които в момента воюват в Русия: това е промишленият капитал, военният и цивилния промишлен капитал и от другата страна е олигархичния либерално-финансов капитал. Трябва да се види, как новите промени в софтуера на държавното самосъзнание ще се отразят на преговорния процес. Това би могло да означава, например, че Абрамович няма да има място на масата за преговори и т.н. Във всеки случай, аз мисля, че трябва да очакваме сериозни промени в целеполагането на войната, не просто в хода на войната. В момента на бойното поле в Украйна не става нищо важно. Днес едната от двете сили настъпи, утре противоположната си върне загубените позиции, така че не става нищо фатално на бойното поле. Но в сферата на високото целеполагане се променя осветлението, променя се мизансцена на мисленето на Русия за участието си в тази война и за участието си в световния процес. Вече се говори за нов световен ред и източника на тази реторика, на тази иделогия е в Москва, в Кремъл.

Много важен въпрос, доц- Вацев, случайно ли се получи, че последният ден на Валдайския форум съвпадна с първия ден на палестинската атака на “Хамас" в Израел?

Да, това е фундаментален въпрос. Аз не мога да докажа това, което ще ви кажа, но според мен, не, не е случайно. Става дума за ескалация на една мрежа от регионални конфликти, сега е там в ивицата Газа, която никак не е невъзможно да бъде закрита. 2,5 млн. палестинци да бъдат изселени в Либия или в Сомалия и да се приключи един път завинаги от израелска гледна точка с този проблем. Но ние си спомняме, че съвсем скоро завърши един опит, не много успешен за ескалация между Армения и Азербайджан. Беше закрита една суверенна арменска територия. Нагорни Карабах вече не съществува, т .е. няма да съществува от края на този месец. Аз очаквам ескалация на конфликти на други места.

С каква цел?

Това е логиката на световната война. Ние сме в началото, в първия етап на световната война, когато конфликтите са с ниска степен на интензивност, те не се разширяват много териториално, но те фактически съществуват. Аз очаквам огнен обръч от огнища, от пламъци и огньове по цялата граница на Русия. Това означава, че Русия излиза извън сегашния световен ред, основан на правила, както се изразяват във Вашингтон. И Русия ще трябва да решава няколко военни конфликта едновременно, което не е ясно, как ще стане. Според мен, Русия не е готова да решава военни конфликти повече от един – от този, който сега е в Украйна. За мен Третата световна война е започнала и причината за това, разбира се,  не е злата воля на участниците, а е обективния край на глобализацията. Глобализацията пред очите ни преминава в своето обратно: в развитието на клъстери, на зони, на интегрирани икономически и културно-политически региони. И се говори вече за няколко такива региона:  Европейски регион, Индокитайски регион, като не забравяме разликата между Индия и Китай, естествено, Руски регион. И дори има теории, според които, те звучат твърде достоверно, че към средата на века в който ние живеем, плюс-минус няколко години, новият хегемон на света ще бъде Китай. Това е радикалният край на досегашната представа за глобалиация. Това не може да стане, за голямо съжаление, разбира се, това не може да стане без нещо, което ще бъде наречено и вече е наречено световна война с огнища от конфликти.

Намирате ли в случилото се във Валдай, от концепциите поставени там, нещо за България? Ние тук какви изводи можем да си направим?

България се готви за ефективно участие във война. Към края на октомври Съединените щати трябва да решат въпроса: имат ли нужда от ескалация, както твърдят от екипа на Байдън, или Америка има нужда от деескалация на Украинския конфликт, за да може ефективно да реши проблема с президентските избори другата година. В момента владетелите, собствениците на властта в Съединените щати решават този въпрос - ще правим ли ескалация или ще пренасочваме вниманието си към Югоизточна Азия. България решава конкретно своите регионални, локални задачи. Как ще участваме във войната, която вече е на хоризонта, но разбира се, още не е сигурно, че ще пламне. България има едно изключително нестабилно правителство, което не се знае как ще издържи последните няколко месеца, каквото и да се говори пропагандно за това. Българските специалисти по геополитика, ако приемем, че имаме такива, би трябвало да мислят за новото място на България в Европейскя съюз. Европейският съюз е променен същностно, нова икономическа рамка, нови политически взаимодействия, нови политически сили взимат властта. Вижте провалът на досегашната германска власт на последните избори, или победата на социалдемократите в Словакия. Такива неща се очакват и в Англия, тя вече разбира се, не е в ЕС, но е твърде близо и е много влиятелна страна. Европейският съюз се променя много силно, до лятото другата година в Европейския съюз ще веят нови ветрове и България, ако би имала отговорни политици, които да мислят за това, би трябвало да има нова представа за новото си бъдеще. За съжаление, това не става. Така, че България ще продължи да потъва в локални конфликти и в обикновено политическо надхитряне, тъй като българският политически елит вече е откровено и видяно отвсякъде несъстоятелен.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Благодаря и аз за вниманието.

Цоня Събчева, Фокус