Слушах дебата. Отново нищо ново. Освен, че детските градини е напълно възможно да се строят с дузини на годишна база, друго не разбрах. Да се строят и да никнат като гъби след дъжд проблем няма никакъв. Пари ще има. Важно е желание да има.

Терзиев и Хекимян поспориха обаче, дали може или не може да се строят подземни паркинги. Не разбрах защо не може. Или няма пари, или хората няма да искат. Едно от двете беше. Или двете. Не е важно. Не става. И проблемът с паркоместата и трафика няма да се реши. 

Той и с детските градини едва ли ще се реши така, както те го мислят, но кой сме ние, че да оспорваме интелектуалната мощ на екипите зад двамата. 
София е остров. Буквално. Към който плуват “бежанци” на надувни лодки. От всички посоки от вътрешността на страната. 

От там са 95% проблемите, около които спорят двамата младежи... Но за това нито дума. 

Сега важното, според мен:

Терзиев нееднократно и неспирно повтаря за хилядите работни места, инвестициите и данъците, с които е допринесъл. Разбирай, той е! Пусни за него. 
Оставям това решение на вас. 

За друго(то) обаче този кандидат мълчи. 

Или чака “Капитал” да напишат някой слабоват опит за ирония на сериозен проблем. 
Какъв е този проблем?

Успехът в началото на деветдесетте - време на бухалки и рейдърство - силно зависеше от връзките и влиянието. От протекцията и ходатайствата. 
Най-добри в бяха в това и затова успяваха главно фамилните династии.

Въпрос беше в това, кой на кого, какъв се пада. Кой ти е брат, кой кой баща, вуйчо или племенник. 

Помните, нали? Като вица за двамата братя след Девети септември. Единият - разбойник. Другият - партизанин. Разбойникът преуспял, защото имал брат партизанин. Партизанинът бил отхвърлен, защото брат му е неблагонадежден. 
Това са родовите / династични зависимости. 

А когато не знам кой поред, а и не е важно, твой чичо (или братовчед, това също не е от значение), по майчина линия сменя Тодор Живков - това Е от значение. Защото говори за Династичност. 

И това няма как да бъде премълчано и подминато с половинчатото “създал съм хиляди работни места”. Защото въпросът не е колко. 
Въпросът е КАК? 

И този въпрос е напълно легитимен за нашето общество. 

Благодаря, че дочетохте до тук.