"Успяхме да победим лъжите на тези, които твърдяха, че ние - украинските българи - сме нямали възможност да учим български, че чакаме Путин и т.н.", казва директорката на филмовия фестивал "ОКО" Татяна Станева.

"Когато разказвам в Украйна, хората се изненадват: "Леле, в малка България събрахте толкова пари за три седмици". И аз им отговарям: България не е малка, велика е", казва бесарабска българка Татяна Станева на откриването на международния филмов фестивал "ОКО". Неговото четвърто издание се провежда в България. 

Един пост във Фейсбук прави фестивала възможен

Само допреди няколко седмици фестивалът изглежда обречен. Достатъчно финансиране няма, а самата Станева признава, че въпреки вродения си оптимизъм е отчаяна. Приятели ѝ казват да започне дарителска кампания. "Не вярвах, че мога да събера пари за култура. Питах се колко са тези хора, при всички русофили в България, които са демократи, които подкрепят и които искат да чуят истината", признава кинорежисьорката. Но се оказва, че е необходим само един пост във Фейсбук. "За три седмици ние събрахме повече, отколкото бяхме заявили. Имаше дарения по 5 лева, които за мен са още по-ценни. Защото разбирам, че това го е дал човек, който няма, но иска да участва."

И така "ОКО" се реализира - с 46 филма от 22 държави. Началото даде филмът "Живот на предела" на Павло Пелешок, който припомня историята на войната - от Евромайдана, през анексията на Крим и последвалите сблъсъци по източната граница на Украйна, до пълномащабната руска инвазия. "До 24 февруари 2022 година ние в мирните части трудно си представяхме какво става там", казва Станева. На въпроса защо избира точно този филм за началото на фестивала, тя отговаря: "Няколко пъти спирах филма, за да плача. За първи в живота ми се доповръща от болка. Веднага разбрах, че този филм трябва да е акцент."

Фестивалът беше открит с минута мълчание в памет на жертвите на руската агресия в Украйна.

"Човек може да има две родини"

Подкрепата, която българите оказват на Украйна от началото на войната, е особено важна за бесарабските българи. Защото в сърцата на много от тях съжителстват две държави. Както казва Олена Коцева от сдружението на украинските организации в България "Мати Украйна": "Човек може да има две родини, може да ги обича толкова силно, че да прави всичко по силите си, за да бъде по-добро бъдещето им."

"Чувствам се вкъщи днес", казва Станева по време на откриването на фестивала в София. "Имам толкова много приятели, това ми пълни сърцето и ни дава крила - на целия екип." Тя е уверена, че дезинформацията и лъжите бавно, но сигурно губят битката срещу истината. "Имала съм ситуации, в които дори ме псуват. Това ми е разбивало сърцето. Но капка по капка създадохме един океан от истина", подчертава бесарабската българка. "Говорейки истината, ние пречупихме ситуацията. Успяхме да победим лъжите на тези, които твърдяха, че ние - украинските българи - сме нямали възможност да учим български, че чакаме Путин и т.н."

"Омръзна ни от едни и същи руски опорки"

В тази битка се присъединява и Александър Барон, създател на проекта "Бесарабски фронт" и част от екипа на "ОКО". "Често се срещам с коментари за наркомани, фашисти. На хората, които мислят така, искам да кажа, че Украйна за нас е родина. Тази държава ни дава много възможности. Ако Украйна беше фашистка, щях ли да имам шанс да пиша и то на български?", пита той.

Александър Барон е фотограф и създател на проекта "Бесарабски фронт", който се бори с дезинформацията.

"На толкова събития и фестивали се говори на два езика - единият от тях е български. Пътувал съм от Болград, до Измаил, до Мелитопол, навсякъде с красиви български носии, запазени традиции. Това възможно ли е, ако нямаше стимулиране от държавата? Омръзна ни да отговаряме на едни и същи руски опорки."

Откриването на фестивала бе съпътствано и от изложба на няколко украински фотографа. Един от тях е Барон: "Това е снимано през януари тази година, когато бях в Ирпен и Буча. Блоковете бяха целите в дупки, а нито една къща нямаше цял покрив. Каква ненавист трябва да изпитваш, за да идваш в такива места, където няма нито един военен обект, да стреляш и рушиш всичко?"

Александър Барон пътува до Буча, за да заснеме разрушенията там.

За да разберем по-добре Украйна и българите там

Татяна Станева е уверена, че ако има повече фестивали като "ОКО", няма да има войни. "Познавайки чуждата култура, започваме да познаваме повече и себе си. И изчезват всички ксенофобии и други фобии. Защото те се раждат тогава, когато не си запознат. Нашите филми показват такива отдалечени кътчета на нашата планета, но и с хората в тях искаме едно и също - да бъдем щастливи, а децата ни да растат и да знаят кои са."

Целта на Станева е хората да опознаят по-добре Украйна, да намерят сходствата и да разберат по-добре както страната, която днес се бори за съществуването си, така и българите там. Затова и прожекциите в последната година и половина следват определени стъпки. "Първата прожекция я направихме само с културни филми, за да могат да хората да опознаят Украйна. През ноември дойдохме да разкажем за болките и надеждите на Украйна с филми за Чернобил, Гладомор, за войната. А сега - целта на етнографския кинофестивал е да изградим междукултурен диалог", обяснява основателката на "ОКО".

А какво още не знаем за Украйна, близо 600 дни след началото на войната? "Хората не разбират, че с руснаците сме различни народи. Ние сме Европа. Имаме различна култура, различен език и различна менталност. И религията не ни е една и съща. Защото ние сме вярващи, а те са безбожници. Само безбожник може да действа така. Това тяхното не е религия, а структура на КГБ."

Международният етнографски филмов фестивал "ОКО" се провежда в София от 1 до 7 октомври 2023 година.