Главата на духовната власт в древен Рим – люлката на цивилизацията и първообраз на съвременния свят – е носил титлата Pontifex Maximus, тоест Най-големия строител на мостове.

Тази титла носят и днес папите заради универсалистичната доктрина на папа Григорий Хилдебранд, известна като Res publica christiana. Тази доктрина прилича на Юстиниановата симфония на властите и почива върху убеждението, че на едно небесно царство отговаря само едно земно като негова проекция. За да съществува такова утопично царство, са нужни мостове.

Опит за подобно единение, макар и без Бог поне официално, е ООН. Тя също е универсалистична организация. И никому не е хрумнало да изгони Русия от Съвета за сигурност на ООН, въпреки нейните многобройни черни точки и отрицателните настроения, които успя да създаде към себе си у останалия свят. Никому не хрумва да я изгони, защото ООН и нейният Съвет за сигурност са мост. Мост, по който народите могат да намерят път един към друг, дори и след като между тях са се случили ужасни неща.

Друг класически мост е Църквата, поне за своите членове. Да се руши този мост е точно толкова безумно, колкото да се руши всеки друг.

Докато пиша този текст (22 септември 2023 – честит празник, между другото!), българската държава все още не е излязла с информация за изгонването на свещениците от руската църква (пишем „църква“ с малка буква, когато става дума за храм, и с главна, когато става дума за Богочовешки организъм, за Едната, свята, съборна и апостолска) – информацията ни е единствено от руски източници: извикали свещениците във Външно, казали им, че имат 24 часа да се махнат, и после с арестантска камионетка (от онези в напушените кошмари на Евгени Дайнов) ги закарали до сръбската граница и ги зарязали там.

А щеше да е много полезно, ако българската държава беше излязла с информация. Добре щеше да е да знаем каква точно шпионска дейност е развивал Змеев, как са го разкрили, какви вреди е нанесъл, колко хора е вербувал, колко агенти е координирал и прочее. Така щяхме да знаем с какво е предизвикал тези драстични и безпрецедентни мерки срещу себе си. Само ген. Атанасов от „градската десница“ горестно проплака, че е срамота, толкова време след като Македония е изгонила Васиан, да направим същото и ние. Даже и Македонците ни изпревариха по комитска доблест! Обаче църковните проблеми на РСМ нямат нищо общо с нашите. Там се борят за автокефалия, което естествено сблъсква Московската и Вселенската патриаршия в Константинопол, пардон – Истанбул.

Екатерина Захариева каза: „Руската православна църква прокарва геополитическите интереси на Русия“ и това е точно така, писали сме за него още през 2014 в статията „Долу ръцете от Православието“. Но трябва ли заради това моментно състояние да се удря 20-вековната Църква? Трябва ли заради мимолетната политическа конюнктура да се насажда в сърцата на хората омраза към Едната свята, съборна и апостолска Църква, която е била тяхна опора през много по-мрачни от днешните времена? Това е непростим грях. Последиците от такова поведение ще ни тровят, дълго след като сме забравили причините за него.

Ако са разкрили шпионин, който руши националната сигурност, да се обадят в съответното посолство и да кажат: „Приберете си го тихо и кротко, за да не стават цигании“. Начинът, по който изгониха тримата заподозрени за шпионаж свещеници, не говори за някаква грижа за националната сигурност, а е само шоу. Кой знае за пред каква публика.

Ако нашата държава ни беше разказала в какво точно е виновен Васиан и ако ни беше убедила, че точно това провинение заслужава точно тази реакция, сигурно щяхме да я разберем. Но така не спираме да се питаме коя вреда е по-голяма – подривната дейност на един вече разобличен и следен от службите шпионин, или затварянето на храм с опасност за влошаване на връзките между две поместни църкви с всичко произтичащо от това. И тук няма място за русофилия или русофобия, защото картинката щеше да е същата, ако бяха затворили гръцките или арменските църкви, католическата „Св. Йосиф“ или Синагогата. Или (Боже, опазѝ!) някоя джамия!

Така поставени нещата, излиза, че нашата държава прогони не шпионина Васиан Змеев, а свещеника Васиан Змеев. Много пъти сме говорили, че човешките личности са сложни и всеки човек може да бъде описан и етикетиран по различни начини. Например: ватманът Петров е вещ филателист. В депото не се интересуват особено от това, че е филателист, както и във филателния клуб не се интересуват особено от това, че е ватман. Точно така постъпи и нашето несръчно правителство, подкокоросвано или пък търсещо да се хареса по своя инициатива един Господ знае на кого – искаше да накаже ватмана, обаче наказа филателиста; искаше да събере овации, но сега ще събере не малко освиркване и още повече тежки, мълчаливи укорителни погледи.

Не знаем каква е вредата от шпионската дейност на руските свещеници, защото никой не си направи труда да обясни. За съжаление обаче вредата от затварянето на руската църква е очевидна от първия момент и това не е цялата вреда. Тепърва ще научаваме за нови и нови както вътрешни, така и международни последици.

Да проследим логиката на нашето контраразузнаване, стига такава логика да съществува, стига да съществува и такова контраразузнаване. То казва, че един чужд шпионин е особено опасен, ако действа под формата на свещеник и най-вече на православен. Но защо е така? Защото Русия неуморно инструментализира Православието за нуждите на своята международна политика ли? Да, това също. Но ако приемем, че шпионинът-свещеник е много по-опасен от обикновения шпионин, то е защото зад втория не стои този авторитет, който стои зад първия. Зад първия, за добро или за лошо, стои авторитетът на Църквата, която във всички социологически проучвания показва рейтинг много по-голям от този на партиите и институциите, и всяко средно интелигентно контраразузнаване е длъжно са се съобрази с това. С това трябва са се съобрази и всяко мимолетно правителство, колкото и да е аматьорско, колкото и да е идеологически пренатегнато. Защото да удряш някого по религиозната му принадлежност е точно толкова тъпо и същевременно подло, колкото да го удряш и по националната му принадлежност. Не че не се правят систематични опити и в тази посока…

Сякаш искат (Господи, прости им!) да сложат знаци на равенство там, където не им е мястото – православен=русофил=путинист. Путин управлява ужасно дълго – цели 23 години. Църквата обаче съществува непроменена (поне в Православието) в продължение на 1990 години. И ще съществува дълго, след като Путин бъде забравен. Преживяла е много по-страшни времена и пак е оцеляла, защото „портите адови няма да ѝ надделеят“ (Мат. 16:18). Със затварянето на храма „Св. Николай Мирликийски“ ротационното правителство на Сглобката нито с прашинка не допринесе за световното тържество на демокрацията срещу силите на мрака, но пресече пътя на десетки хиляди богомолци към чудотворните мощи на св. Серафим Софийски. Забележете: софийски, а не московски, руски, съветски или путински.

Серафим Соболев е свещеник, служил в продължение на 12 години – от 1908 до 1920 – в Русия и Украйна. През 1908 преподава в Житомирското богословско училище, открито от Киевския митрополит Антоний, а за епископ е ръкоположен от същия митрополит през 1920 в столицата на Крим – Симферопол. През същата година бяга от съветската власт в Турция. От 1921 е предстоятел на храма „Св. Николай“ в София от Руската задгранична църква в изгнание. Автор е на много книги.

Нещо много важно, което от доста време не се разбира не само от правителствата, но и от по-голямата част от политическата класа. Международното положение на България е по-сложно от средно статистическото. Политически ние принадлежим на Запада и изповядваме неговите светски ценности. Духовно обаче си оставаме Изток и слава Богу! Пречи ли едното на другото? Със сигурност. Но в модерния секуларен свят очевидно може да се живее и така. Спасява ни отново Евангелието, което казва: „отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу“ (Мат. 22:21).

С това свое „дипломатическо“ действие, елегантно като слон в стъкларски магазин – да изгониш по брутален начин предстоятел на храм и официален представител на друга поместна църква – ротационното правителство на Сглобката показа крайно невежество и нахлу от кесаревото в Божието. Тези двете чудесно съжителстват заедно, върнете се по-нагоре и си спомнете ватмана-филателист. Просто правителството трябва да миряса и да ограничи действията си в кесаревото. Но нашето правителство не мирясва. Нашето правителство трябва денонощно да се пъчи, непрестанно да се чуди какво да измисли, за да се хареса на батковците си.

Все повтарям, че „Промяната“ е катастрофа, ама никой не чува. За съжаление репутацията на ГЕРБ, които не само подариха властта на „Промяната“, но и очевидно я насърчават в нея, също страда. Сега вдигат електорална подкрепа, защото хората все още смятат, че са опозиция на „Промяната“ и нейна алтернатива, но ще стане различно, когато осъзнаят, че всъщност са неин съучастник. И когато това се случи, вече един Господ знае кой ще дойде на власт в нашата клета татковина. Не че в другите страни на бившата християнска цивилизация ще се случи нещо различно. И не че вече не се случвало след Първата световна война, когато паднаха монархиите и отвориха историческо място на тоталитаризмите и на световните войни. Ще се случи и тогава ще е късно за покаяние. И никой няма да се обърне назад и да каже на такива като нас, обвинявани днес в крайна консервативна закостенялост, реакционизъм и мракобесие: прави бяхте! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.