"Само си мислят, че нещо са получили". Как приключи протестът, който щеше да нахлуе в София с трактори

"Само си мислят, че нещо са получили". Как приключи протестът, който щеше да нахлуе в София с трактори
  • Written by:  classa.bg***
  • Date:  
    22.09.2023
  • Share:

Един протест извървя много завои за три дни. Започна със зърнари, разшири се до земеделци, сдоби се с вътрешна опозиция и приключи, без да влезе в София. Какво постигна той?

 

 

След масов протест, който запуши пътни артерии и заплашваше да нахлуе с трактори в София, в сряда зърнопроизводителите и правителството изглежда постигнаха съгласие.

Това означава, че протестиращите са получили нещо конкретно в своя полза, просто не знаят, че това е пирова победа. Изводът идва от разговор на Свободна Европа с икономистите Георги Ангелов от Института "Отворено общество - София" и Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Двете най-съществени победи на зърнопроизводителите са в това, че те ще получат помощи, а във вноса на украинско зърно все пак се предвиждат и ограничения.

 

Какво искаха зърнопроизводителите в началото

 

Основните искания на протестиращите зърнопроизводители бяха удължаване на забраната за внос на украинско зърно и след 15 септември, както и незабавно изплащане на субсидиите за сектора.

Тази забрана беше въведена по-рано тази година за определени продукти с украински произход, внасяни в България и още четири европейски страни, като през септември парламентът реши да я отмени.

Основен мотив на зърнарите беше, че вносното зърно подбива цените на местния пазар и вследствие на това големи количества българско зърно залежават. Според експерти, с които Свободна Европа разговаря през пролетта, цените се определят от международния пазар и вносът или липсата му няма голямо влияние върху тях.

 

Протестиращи зърнопроизводители

 

Протестиращи зърнопроизводители

 

Също така се предполага, че някои производители умишлено са задържали стоката си, изчаквайки цените да се покачат отново до нивата от 2022 г. и дори отвъд тях. Тогава цените бяха силно завишени вследствие на пандемията и началото на войната в Украйна.

Скоро след началото на протестите депутатът от ДПС Делян Пеевски каза, че ситуацията е "много проста" и протестиращите искат не забрана на вноса от Украйна, а определени обезщетения.

Пеевски е санкциониран за корупция по закона "Магнитски" и е обвиняван в задкулисно влияние в политиката, бизнеса и медиите.

 

За какво се споразумяха

 

В сряда правителството и земеделците постигнаха споразумение, което предвижда няколко основни мерки:

  • в България да не се внася слънчоглед от Украйна, докато не бъдат изчерпани вече наличните в страната количества;
  • да се водят преговори с Европейската комисия (ЕК) за забраната за внос на селскостопански култури от Украйна, надвишаващи 10% от обема на производството в България;
  • до 6 октомври земеделците да получат 150 млн. лв. субсидии заради негативното влияние на войната в Украйна;
  • държавата да отпусне от бюджета 63 млн. лева на Държавен фонд "Земеделие" за 2023 г.

Какво ще се промени

Според икономиста от Отворено общество Георги Ангелов цената на зърното няма да се увеличи след постигнатото споразумение. Една от причините е, че то идва на фона на предстоящата нова реколта, при която предлагането ще се увеличи и дори може да има спад в цените. Също така основен фактор остават и международните цени - "прекалено сме обвързани със световните пазари", добавя Ангелов.

Във връзка с новото споразумение възникват и още две въпросителни според икономиста Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Първата е за условието да не се внася слънчоглед до продажбата на наличните количества. Според Ганев не се знае колко време може да отнеме това.

Другият въпрос е свързан с лимита за внос от 10 % спрямо местното производство. Според меморандума този лимит засяга общо зърнените култури, включително и слънчогледа. "Въпросът е как са смятани и дали са достатъчно", каза Ганев.

"Ако приемем, че имаме едно производство от около 2 млн - 2 млн и нещо тона, 10% са да кажем 200-300 хил. тона, което е 4 пъти по-малко от това, което сме внесли от Украйна през 2022 г., но пък е повече от това, което сме внасяли предни години. Така че въпросът е просто дали ще излезе сметката", добавя експертът.

 

Защо се разцепи протестът в последния ден

 

Протестът на практика се разцепи за една нощ - от вторник за сряда. Според двамата икономисти това е логично следствие от съсредоточаването на помощите през последните години в зърнопроизводителите за сметка на други по-малко развити земеделски сектори, сред които животновъдите и зеленчукопроизводителите.

Те се отцепиха с обвинението, че по време на преговорите с правителството се защитават само производителите на слънчоглед.

От другата страна останаха оранжерийните производители, които с декларация подкрепиха вноса от Украйна и се обявиха против протестите. По-късно предложението на премиера беше прието от всички и това сложи край на протеста.

В него за животновъдство са предвидени помощи по програмата de minimis за 2023 г. в размер на 71 млн. лева, които обаче са значително по-малко от помощите за зърнопроизводителите, които са в милиарди.

 

Политически ли беше

 

По думите на Ганев протестът е "по-скоро икономически". "Дали в неговите подбуди и енергия има и политически елемент, това вече е разговор за политолози".

Ангелов обаче отбелязва, че Русия не присъства в позицията на зърнопроизводителите, за сметка на Украйна, към която са насочени критиките. По думите на експерта Русия, една от най-големите износителки на зърно, също влияе на международния пазар, като смъква цените си изкуствено, тъй като ѝ трябват ресурси, за да води войната си в Украйна. "Това значи, че си затваряме очите за истинския проблем и обвиняваме някого, който е в слаба позиция", казва Ангелов.

В същото време в сряда лидерът на проруската партия "Възраждане" Костадин Костадинов не беше допуснат на протеста, тъй като земеделците казаха, че не искат той да го „яхва“.

"Възраждане", както и БСП, подкрепяха ограничаване на вноса от Украйна. Отношение по въпроса взеха и други парламентарно представени партии. Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов първоначално критикува кабинета, че няма диалог с протестиращите, а накрая поздрави Денков за споразумението. Пеевски, който е и депутат от ДПС, също поздрави кабинета.

 

Кой спечели от споразумението

 

Премиерът Денков каза, че след споразумението "няма победени, няма отстъпили, всички печелят". Спроед Ганев самият факт, че земеделците са подписали и са отменили протеста, означава, че са спечелили нещо - както за това, че договарят изплащане на конкретни помощи, така и за това че не се е осъществило очакваното отпадане на всякаква забрана за внос от Украйна.

0009

Георги Ангелов обаче смята, че това е пирова победа за зърнопроизводителите. "Те само си мислят, че нещо са получили, но всъщност нищо не са получили. Просто ситуацията е такава, че те можеха да си продадат стоката на високи цени миналата година и не го направиха", казва икономистът.

По негови думи се очаква цените да останат ниски, независимо от ограничаването на вноса на слънчоглед.

 

 

 

Диляна Теохарова

Станете почитател на Класа