Вчера чух по телевизията Бойко да казва, че трябва да се направи всичко възможно да се помогне на българските зърнопроизводители!

Загрижен е бащицата! Да се помогне, ама хем вълкът сит, хем агнето – цяло! Хем Европа и най-вече Украйна доволни… И точно как да се помогне – да се изнесе българското и да купим украинското зърно. /обогатено с уран/ 

И като започнаха едни обяснения, че хлябът и олиото, с вноса на украинското зърно, ще поевтинее и преработвателите и „терористите“ ще кротнат, ще плеснат с ръце и ще се прегърнат… И най-важното  - спасителното за България национално-отговорно, евроатлантическо, джендърлюбещо некоалиционно, разкъсващо се от единогласие правителство, ще оцелее…
Дали?
А народът? Дали наистина тези наши, неизбраници от некоалиционното правителство, ги е еня за народа? Какво точно ще яде? Все едно – него кучета го яли…
По този повод ще разкажа една истинска история, а всеки да си прави заключенията.

Преди години бях в Япония и в разговор с един от големите японски бизнесмени – по-късно наш спонсор, стана въпрос за политика, икономика, търговия, взаимни обвързаности… Както и да звучи, в Япония един от най-скъпите хранителни продукти е оризът!  Да, точно така – произведеният в Япония ориз! Стратегическа суровина. В един момент САЩ предлагат да внасят ориз /много по-евтин/. Правителство не може да откаже, защото е заплашено, с ограничаване вноса на японски коли в САЩ. Решението, което японските държавници взимат, доста прилича на бойковото… Ама не съвсем... В деня, в който американският ориз пристига в Япония, без да се стоварва на сушата се прехвърля и изпраща, като хуманитарна помощ за бедстващите в Южна Азия?! Това е подкрепа за производителите и запазване интересите на държавата. И още много може да се говори за Япония, в която все още са настанени американски окупационни войски… 
Септември е! 
Наближава 23септември!
100 години! 
Длъжни сме да помним.
Длъжни сме да подкрепим протеста на селскостопанските ни производители, без да се поддаваме на гнусничките напомняния и внушения, колко са богати, какви коли карат или колко субсидии са взели, защото тези, които ги сочат с пръст, дължат отговор. А те от какво са се замогнали? А те с какво заслужават заплатите си? На къде ни водят? За какво престояват в министерски кабинети и търкат столове в НС, ако не защитават интереса на народа си? Ако лакейничат пред чужди, готови и от майчиното си мляко  да се отрекат.
Длъжни сме да застанем и до Милена!
Длъжни сме, заради спасението на деца и внуци, да изхвърлим алчните, арогантни извратеняци от управлението на нашия живот. 
Можем да им докажем, че сме Народ, с който трябва да се съобразяват, 
Длъжни сме!