В последно време се чудя какво става с така наречената демократична общност у нас. Дали изтрещява само по избори, ама то в последно време избори – много? Дали е общност или дали е демократична?

Ето какво се случва само в последния месец.

Демократи не подписват призив да се спре издаването и разпространението на фашистка литература. Демократи призовават да се помогне на човек, предизвиквал хомофобски скандал, изказвайки се против различността на хората. Демократи разпалено крещят, че няма значение какъв човек си, а какъв е дядо ти (това да ви напомня 40-те години на миналия век?). Демократка-правозащитничка дели хората и смята, че тези от малцинствата са назначавани на работа не защото са добри работници или учени хора, а за да попълват партийна квота, спусната от ЕС. Какво ли още изпускам?

Но всички говорят за паметника на съветската армия. Цялата полезна енергия отива там. Винаги съм смятала, че когато искат да отвлекат вниманието ни от проблеми и от значително по-тежки избори, които трябва да правим – някой виква „МОЧА“ и без да се проверят фактите, всички тръгват на бой.

Да ви напомням ли стария виц, дето влакът спрял, защото 90% от парата отива за свирката?

Да, моча трябва да си отиде, барабар със съветската армия и „съветското“ мислене. Но проблемите ни не са какъв паметник да има на негово място и дали въобще да има. Проблемите са в цялото ни прогнило, завладяно общество. В омразата, която носим и която ни съсипва.

И не – не ви агитирам за кого да гласувате или да не гласувате. Само не го правете за хомофоби, антисемити, рашисти и тем подобни, преоблекли се в демократични одежди и скрили се зад традиционните ценности. Ако традиционна ви ценност е да съдите и делите хората според тяхната раса, вероизповедание, сексуална ориентация, произход…, вашата ценност не е моята ценност.

Съжалявам, ако съм била груба и ако обиждам чувствата на някои приятели, но днес не съм добра, даже не съм и бяла.