Българите сме свикнали да се делим на “-фоби“ и “-фили“, така е било от Освобождението до наши дни. Печално е, че девизът ни е “Съединението прави силата“, защото може би сме най-разединения народ в Европа. Пример за това е разделението в българското общество на русофили и русофоби.
Русофилите, са тази част от българите, които заради културно-историческите връзки между България и Русия, Руско-турската освободителна война, дала началото на сегашната ни държавност, православието, писмеността, музиката и литературата, изпитват уважение и любов към руската цивилизация. Русофобите, от друга страна, са хора, които най-често обвиняват Русия и произтичащите от нея държави, за сегашното печално състояние на България и това, че сме последни в Европа, по всякакви показатели.
Всъщност, за трагичната съдба на българската държавност в последните 145 години, не е виновна Русия, а сме виновни самите ние и това разделение сред българите. За 145 години, Третата Българска държава претърпява четири национални катастрофи – поражение в Балканската война, поражение в Първата световна война, поражение във Втората световна война и безпредедентното ограбване на държавата от 1989г., наречено “Български преход“. Наистина видният български банкер и държавник Атанас Буров е бил прав, когато казва, че България на всеки 20-30 години претърпява крах и започва да гради наново.
На такова разделение сме свидетели и в наши дни. Вместо водещи политически личности и общественици да се обединят около национални политики, засягащи въпроси като демографската криза, изтичането на знаещи и можещи българи на запад, социални политики, привличане на чуждестранни инвестиции и създаване на работни места с достойни условия, силният на деня русофобски “политически елит“ се е вкопчил в безсмислени промени на Конституцията (по този въпрос всеки виден български конституционалист се произнесе против), смяна на 3-ти март като национален празник, бутане на паметници на Съветския съюз и др.
Да вземеш властта, с мантрата “всичко започва наново и започва от мен“, не те прави силен държавник, прави те глупав. Понеже в момента русофобския политически елит е свикнал винаги да гледа на запад, би било удачно, да се вземе пример от големите европейски народи и защо за тях говорят като за “големи“. В държави като Франция, Германия, Италия, Чехия, Австрия има надграждане, няма рушене. Прословутата френска социална система е наследство от политиките на Генерал дьо Гол и Жорж Помпиду, както и от управлението на социалистическия президент Франсоа Митеран. Повече от 30 години по-късно тези политики са все още в сила, въпреки че през по-голямата част от последните десетилетия на власт са десни политически формации. Германия, която е срината със земята през ВСВ и разделена на две, успява да съхрани голяма част от индустрията си, наследство от преходния престъпен режим и до днес е лидер в отрасли, като автомобилостроенето. Нека припомним, че Фолксваген е все още най-големият автомобилопроизводител в света. Австрия и Чехия, държави, без излаз на море, със сходни исторически съдби, като тази на България, са със съответно четири и три пъти по-големи икономики от българската. Това е така, защото австрийците не се занимават с миналото и не бутат паметници на отминали епохи (паметникът на съветската армия в центъра на Виена си стои), Чехия не е разграбила заводът на Шкода, както в България се случи с Кремиковци.
Големите народи са големи, не заради територия или население, а защото приемат своята съдба, не живеят с компекса на миналото си, а се поучават от него и самостоятелно развиват своето бъдеще, без да чакат (или да се надяват) на чужда помощ. Докато българския политически елит не се научи на това, България ще продължава да се дели на русофили и русофоби, безсмислено бутане на паметници, смяна на празници и промени в Конституцията, което не е нищо друго освен хвърляне на прах в очите на хората, целящо да замаже некомпетентността на управниците да осигурят добруването на своя народ.
Веселин Киров
