1.
Добросъвестният и внимателен анализ на днешното състояние на света ще покаже контурите и на бъдещето. Защото то вече се е зародило и постепенно придобива образ. И не е кой знае колко трудно да се очертае този образ, да се покажат най-важните му характеристики, но и основанията, поради които е такъв, а не повтаря линиите и същността на днешния свят.
Днес се води война на идеологии. Борба на идеологии е и днешната дипломация, с чиито усилия светът се преустройва и придобива нов вид. Редът, който се установява в резултат на войната и безкръвните борби, също е идеологически оцветен.
Неолибералите успяха да внушат, че няма нужда от идеологии, понеже нямало класи и класови борби. На тази лъжа повярваха най-бързо тези, които най-много проповядваха, че всичко в човешката история се основава на класовите борби и на идеологическите модели на обществения живот. Това беше единствената победа на една от страните в т. нар. „студена война“. Не крахът на социализма и разпадът на СССР са резултатите от тази победа, а именно „деидеологизацията“ и отхвърлянето на теорията за класовите борби.
Думите обаче не могат да променят същността на хода на времето и да наложат друга характеристика на обществените процеси вместо тази, която им е органично присъща. Неолиберализмът обяви края на идеологиите и на историята, но сам е идеология, върху която успя от края на ХХ и началото на XXI век да определи как да живеят хората, нациите, обществата и държавите под ръководството на САЩ и Западна Европа. Те наложиха на почти целия свят своята „де идеологизирана“ идеология и го подчиниха напълно чрез нея на себе си.
Но свят, който се основава на „деидеологизация“ не може да е стабилен и да просъществува дълго. Дори и когато се притъпят съпротивителните сили на обществото и то започне да възпроизвежда хора, които не мислят, не разсъждават, не се осъзнават като фактор в обществените процеси, а са само консуматори, стремящи се към успех, наслади, забавления, пари.
Обществото прилича на личността, не само защото е съставено от отделни личности, а поради устройството на неговия организъм, който има душа, ум, съвест, разум, чувства, език… Затова и при всичките си сходства с индивидуалния човек, е нещо съвсем различно и съществуващо по свои правила, норми и закони. Те са обективни и не се променят по човешка воля и желание. Затова и обществото не може дълго да бъде сковано в насила наложена идеология, която извращава неговата същност и осакатява физическите му органи заедно с начина му на мислене и поведение. Обществото е свързано пряко с икономиката, духовността, държавата и отговаря за тяхното състояние и развитие. А те от своя страна му влияят пряко, управляват го и го принуждава да действа така, както е необходимо. То може да е поробено, подчинено на чужда власт и да е безропотно под нея дълги години – дори векове. Идва обаче мигът, в който така то не желае повече да живее и отхвърля игото. И освобождава държавата!
Вечна власт няма! Вечна идеология също.
Не знам защо, ала тези истини трудно се проумяват и запомнят. Дори и от тези, които живеят във времена на постоянни революционни преобразования, събарящи и установяващи власт, хора, правила, идеи и идеологии.
Днес настъпва краят на едно време с неговата власт, за да се установи друго с друг ред и управление. Затова е толкова напрегнато, объркано, дори страшно. Но то е защото сега именно се формира перспективата и скоро ще започне да се прояснява мъглата и заблудата.
2.
Всяко преломно време, когато трябва да се направи важен и решителен избор, е било спирано от въпроса „А сега накъде?“. Отговорите не са кой знае колко. Най-често са два: наляво или надясно, към социализъм или либерализъм, по либерален или консервативен път. Тези възможности винаги са противоположни една на друга. Нюансите в тях ще се проявят, очертаят и наложат после, след като изборът бъде направен и обществото, обществата и човечеството вече отъпкват пътя, по който са тръгнали.
Затова за нас сега е важно да отговорим на първия съдбовен и постоянно задаван от историята въпрос „А сега накъде?“. Отговорът е отговор и на въпроса кому принадлежи бъдещето.
Ала нека не забравяме, че все още не е дошъл моментът за радикална смяна на социално-политическата и икономическата система на капитализма. Рано е да се смята, че след края на Специалната военна операция на Русия в Украйна ще се извърши революция срещу тази система. Но утвърждаването на новите световни лидери и възстановяването на традиционните зони на влияние за техните стародавни и изконни титуляри и особено изместването на САЩ и Западна Европа като първостепенните водачи на човечеството, каквито са те от края на миналия век, ще произведе революционен ефект и ще доведе до отслабването на американския модел на устройство на света като задължителен за всички държави и народи. Светът ще придобие правото, доколкото е възможно това, да внася съществени нюанси в системата – в това число и за доближаване до леви модели на обществено и икономическо устройство. Тази крачка ще бъде достатъчно голяма и решителна, за да се види веднага многообразието в националните и цивилизационните предпочитания към моделите на изграждане на обществата и държавите. Разнообразието ще се гарантира от Китай, държавите от БРИКС и Русия, които и сега поддържат в една или друга степен различия с американските и западноевропейските модели.
Премахването на досегашния американски диктат ще облекчи държавите и ще им позволи да развиват своите традиции и да се съобразяват с националните се особености във всички сфери на живота. Националните държави ще се окопитят и ще започне тяхното реално възстановяване, което ще доведе и до стимулиране на националните култури.
Това ще съживи малките народи и държави, които сега просто издъхват под пресата на големите; те са задължени сляпо да им се подчиняват и да ги следват, да източват собствените си ресурси от всякакъв вид в тяхна полза. И така все повече се обезличават и изнемощяват.
Ще започне пренареждане на европейските държави и обособяването им в съюзи и организации не механично и агресивно какъвто е моделът на Европейския съюз и НАТО, а по принципа на цивилизационното родство и принадлежност към изконната цивилизация. Ще се прекрати ликвидирането на нациите и националните държави и формирането на един-единствен език, държавен модел и устройство на обществото по единен образец.
Новият тип съюзи няма да бъдат както досега прототипи на бъдеща обща държава, тъй като това доведе до обезличаване на формиращите ги национални държави. Те ще са съюзи на равноправни членове, запазващи своя суверенитет. Нали се видя, че подобно посегателство е пагубно и не облекчава с нищо отношенията между членовете и не дава сила на съюза.
Ще започне бързото преодоляване на неолибералния модел на обществено и икономическо устройство, което ще придаде на системата повече социален смисъл и ще облекчи социалния статус на гражданите, а и на цялото общество. Защото сега критерият за състоянието на обществото и държавата няма да е интересът на богатите, а преодоляването на различията и неравенствата. Неолибералният модел достатъчно измъчи света и сега светът ще побърза да се освободи от него.
3.
За нас българите, тези радикални промени ще произведат ефекта на революция с всички произтичащи от нея последствия. Защото заради собственото си неблагоразумие се откъснахме доста грубо и рязко от традициите на нашата цивилизация и национална идеология и си въобразихме, че с присъединяването ни към европейските структури влизаме в рая. Цялостното преустройство на българската икономика на европейска вълна доведе до нейното всеобщо разрушаване. На мястото й насадиха някакво подобие на икономика без промишленост – предимно търговия, услуги, транспорт и толкова… Тази нагласена по „европейските стандарти“ икономика произведе сериозна безработица и рязко преструктуриране на работната сила и увеличение на бедността и социалното неравенство. Равнището на живота падна до опасно ниско равнище.
Истински погром сполетя българското стопанство и то тепърва ще трябва да се възражда, съживява и въздига. Това ще изисква огромни усилия и инвестиции, но и специалисти и държавници, каквито България, уви, няма.
За да се укрепи надеждата за бързо излизане от разрухата, е задължително да се отхвърли веднага неолиберализмът като държавна идеология и да се формират нови критерии, подходи и решения, които да бъдат нравствената и интелектуалната основа на новото общество и на всички негови институции заедно с държавата. Това ще бъде истинско преливане на кръв в изнемощялата снага на българския свят и българската държава, за да се очисти общественото и личното съзнание от пораженията и наслоенията на тази човеконенавистна идеология.
Този процес ще е дълъг, но той трябва да започне веднага след установяването на новия статус и да се работи много и упорито за успешното му довършване. Тук е може би най-големият проблем, който българите ще трябва да решават. Защото всяко преминаване от една в друга епоха е в сериозна степен и прочистване на съзнанието и промяна в начина на мислене, изработване на нови ценности и критерии за тяхната оценка и възприемане.
Затова обаче е необходима противна на неолиберализма национална идеология, който да покаже нагледно неговата порочност и сатанинска същност и да противопостави нови идеали, ценности и възгледи за живота и общественото устройство. Новата идеология ще покаже на хората накъде да вървят, какво да постигат и какво да отричат и отхвърлят. Ще бъде глупаво и погубно, ако се сметне, че няма нужда от идеология и че обществото само ще налучка какво да прави. Подобно схващане ще обрече на бърз и пълен провал исторически необходимата промяна. После ще е невъзможно българският свят да се възстанови. Той просто ще загине и ще изчезне в историческото небитие.
Когато говорим, че в новото време ще се утвърди нова нравственост, сме длъжни да помним, че извращенията на неолиберализма и неговите последователи и апологети трябва да бъдат спрени и строго осъдени. Краят на епохата, в която днес живеем, е край на насилието над човека, над съзнанието му; издевателствата над него, оправдавани със свободата и правото на избор са най-страшните сатанински извратености. Това трябва да се пресече, преди още Бог да ни е наказал заслужено.
4.
Тъй като ще се формира нов тип държава, властта ще бъде различна от либералната. Тя няма да е път и средство за лично облагодетелстване, а управление в полза на хората, на тези, които се трудят и създават материалните и духовните блага и ще бъде упражнявана не само от хора нравствени и умни, но и подготвени в опита на практиката. А не, както е сега, от случайни и амбициозни, които нямат представа какво трябва да вършат. Но знаят кому да кланят и чии желания да изпълняват.
Нека се освободим от илюзиите, че новата власт ще бъде приемана охотно и ще бъде оставена на мира, за да си върши работата . Необходимо е още в началото да бъде разрушена напълно старата държава от една строга, но принципна и енергична власт. В този исторически период се осъществява най-важният преход и затова резултатите от него трябва да са категорични и окончателни, а не да се оставят най-важните неща „за после“. За целта е изключително важно как ще работят органите на реда и кому ще се подчиняват, какви задачи ще им бъдат поставени и как ще се следи и оценява дейността им. Те са призвани да бъдат безпощадни към корупцията и престъпността.
Бъдещето е за онези общества, народи и държави, които още от сега осъзнават същността на протичащите вече радикални преобразования, и се подготвят за тях. Никой няма да влезе в това бъдеще, ако е неподготвен и с мисълта, че като отмине шумът, всичко ще потече по старому. Или че преобразованията ще го заобиколят и ще засегнат другите, а не него. Процесите са обективни и който иска да остане в историята, е длъжен да се съобразява с тях.
Отрицанието на неолиберализма означава социализиране на обществото и държавата и поставяне на икономиката да работи не за себе си и за ограничен кръг от собственици на средствата за производство, а за обществото и човека, за високо равнище на техния живот. Опитът от миналото трябва задълбочено да се анализира и преосмисли и да се установи такава система, която да не позволява нито накърняване на икономическата логика, нито интересите на хората. Иначе всичко ще си остане на думи, без да се постигнат реални резултати. Без такива резултати, целият този процес ще се обезсмисли, ще се профанира и опошли. Рецидивите на либерализма и неолиберализма ще направят всичко възможно, за да се получи този резултат, за да докажат, че социалната справедливост е неосъществим мит и че няма нищо по-силно, по-продуктивно и успяващо от тяхната идеология. Идеологията им е опасна и коварна и не се примирява със загуби. Досега срещу нея почти нямаше съпротива, но от тук насетне тя ще се брани докрай и няма да прости на тези, които я отричат. Трябва да се внимава, за да не й се дадат възможности за реставрация на провалилата се система.
Бъдещето, за което тук става дума, е близо и скоро ще настъпи. Затова трябва да сме подготвени за него!
