В горещото лято на 2023 г. огромната част от парламентарните български политици, журналисти, учени и постоянни телевизионни коментатори дадоха своя „принос“ в разбирането на фашизма, в разбирането на това какво е фашизъм и кой е фашист. Множество и разнообразни действия и обществени позиции се обявяват много бързо за фашизъм.
Използват се словосъчетания като: „пълзящ фашизъм“ (Карадайъ); „обикновен фашизъм“ (проф. Овчаров, по филма на Михаил Ром); „дъно, фашизъм“ (К.Нинова); „мутрофашизъм“ (акад. Г. Марков); „фашизоиди“ (адв. Екимджиев); „национал-фашизоиди“ (проф. К. Янакиев); „уродливи фашисти“ и „американските неофашисти“ от ПП-ДБ (К. Костадинов); „фашизоидните либерали“ и „фашизоиден либерализъм“ (П. Волгин), „културен фашизъм“ (евродепутат Иво Христов), „фашизоидни лакеи“ (Страхил Ангелов), „съвременният фашизъм е философия на потребителския човек“ (Нед. Славов – писател) и множество други. Във вътрешнополитически план най-често прилагателните „фашистки“ и „фашизоидни“ се лепят на политическа партия „Възраждане“, а нейните дейци отвръщат със същото на ПП „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Това често се прави с предумишлена цел, такава каквато има и Хелзинкския комитет с многостранния си обемен сигнал до Главната прокуратура с искане за забрана на политическа партия „Възраждане“ и подписалите се над сто проагитирани и/или заплатени за акцията интелектуалци и псевдоинтелектуалци. Те забравят, че забраната на политически партии и движения е същностен белег на фашизма. А есенният месец септември е с дата 23 в него, когато се навършват 100 г. от Септемврийското антифашистко въстание.
* * *
В света циркулират множество (хиляди) определения, т.е. разбирания какво е това фашизъм. Твърде често в понятието „фашизъм“ се влагат различни и разнородни признаци, което още повече обърква съвременните тълкувания на фашизма, дори тези на титулуваните професионални историци и социолози. Много често в публични изявления, журналистически и научни статии се слага знак на равенство между национализъм и фашизъм, но това са различни идеологии, движения и политически режими. Национализмът се основава на патриотизма, но не само като чувство и позитивна нравствена позиция по отношение на Родината и народа. Главното при национализма освен патриотизма е приоритетът на националните интереси на собствения етнос в страната и при международните отношения на страната, включително и при членството в международни съюзи и организации. Национализмът е един от основните признаци на неолибералния консерватизъм.
Фашизмът е в три основни проявления: крайно реакционна и антихуманна идеология, радикално-екстремистко политическо движение и политически режим – терористична (автократична и/или тоталитарна) диктатура. Един от водещите признаци на фашизма по Грифин е ултранационализмът, възраждане на нацията (палингенеза). Той обикновено се разбира като превъзходство на своя народ над други народи, ксенофобия (ненавист и омраза към други народи и етноси – антисемитизъм, русофобия, расизъм, асимилация, геноцид и др.), ограничаване и пренебрегване правата на малцинствата, иредентизъм (създаване на Велика държава – Велика Германия, Велика Италия, Велика Албания, Велика Гърция, Велика Хърватия, Велика България и т.н.), както и военна агресия и милитаризъм. Фашизмът има и други характерни признаци, без които не може да има фашизъм: етатизъм (силна централизирана тоталитарна държава, която е над всичко и обхваща всичко), антидемократизъм (антилиберализъм), антикомунизъм и антиконсерватизъм (радикална промяна на обществото). За да бъде обявена за фашистка някоя партия или държава трябва да има фашистка идеология и да провежда на власт политика, която съдържа тези пет основни признака. Другото е политическа демагогия и пустословие, опит за омаскаряване на политическите противници.
Отделни историци (и група историци от БАН), търсейки отрицанието на фашизма в България, избират заместващо определение – авторитаризъм. В България липсвало било фашизъм, понеже нямало фашистка партия на власт, т.е. те търсят формата, а не съдържанието на политическите режими в България от 1923 до 1944 г. Напоследък често приравняват русофилството с фашизъм, т. е. всички които подкрепят Русия и са привърженици на Путин са едва ли не фашисти. Филството не е белег на фашизма. При него няма явлението чуждофилство. Иначе бе трябвало да обявим за фашисти Дядо Петко Славейков и Иван Вазов.
Понятието фашизъм се използва и за либерализма. Мнозина считат Дж. Голдберг за един от най-известните автори за либералния фашизъм (Jonah Goldbеrg.Liberal Fascism: The Secret History of the American Left, From Mussolini to the Politics of Meaning. Doubleday, 2008, 496 p.). След Втората световна война група американски историци, социолози и политолози наложиха в света тяхното виждане, че фашизмът и комунизмът имат една обща основа – тоталитаризма и следователно са едно и също нещо. Това стана с цел приравняване на фашизма и комунизма като идеологически противници на неолиберализма в световен мащаб.
След Втората световна война редица фашистки идеи, методи и кадри са възприети от англосаксонския либерализъм и използвани в борбата му с комунизма. Те са не само възприети, но и модифицирани от съвременния англоамерикански глобален неолиберализъм, но на нова идейна основа – не ултранационализъм, а на глобализъм и национален нихилизъм, формиране на нов тип личност, на нов глобален ред в света под егидата на САЩ. Някои от старите признаци и идейни основи на фашизма сега имат ново измерение (нов идеен прочит!?!?), породено от новите обществени условия в света и в отделните страни.
Един от основните идейни моменти на национал-социализма в Германия между двете световни войни е опитът за приложение на идеите на евгениката (от грц. evgenis – добър произход, благороден). Тя възниква през XIX век във Великобритания и е създадена от Джон Галтон. Представлява учение за селекцията на човека и пътищата за подобряване на наследствените черти и за борба с израждането на човека. В нацистка Германия тя води до унищожаване на непълноценните хора – инвалиди, болни, расови типове и т.н. и провеждането на медицински опити с хора, с унищожаването на милиони хора в пещите на концлагерите.
В съвременни условия евгениката се свързва с въвеждането на репродуктивните технологии и борбата с наследствените заболявания и тяхното лечение. Това е положителен аспект, зад който много често се прикриват отрицателните страни като намеса в развитието и действията на личността чрез медицински способи, дори до въвеждане на чипове в мозъка на човека (Мъск) и създаване на пандемични болести, чрез които да се намали броя на населението на Земята, както проповядват дейците на Римския клуб. Отрицателната страна на съвременната евгеника и възприетите в политиката нейни идеи не са твърде привлекателни. Поради това САЩ прекратиха масовите изследвания на хора и техният геном в самите Съединени щати, но развиха огромна мрежа от биолаборатории в почти целия свят. Набира се огромно количество информация и се разработват на тази основа генни инженерни проекти за въздействие и премоделиране на хора.
Налаганата в евроатлантическите страни теория за (половата) джендър идентичност (различна от пола при раждане) е опасна за репродукцията на отделните трансджендърни индивиди, но и за репродукцията на населението на страните и на света. В редица страни (Великобритания, Гърция, Швейцария и някои източноевропейски страни) смяната на пола е свързана със стерилизация. Смяната на природния пол налага хормонална и хирургическа намеса. В Швеция тя възниква преди около половин век, но е със стерилизация на психично болни лица. Практиката се разширява и вече над 1 млн. хора в Европа са с пол, различен от този при раждане.
Промяната на пола засегна дори и децата. Според някои публицисти детският трансджендъризъм е вид евгеника, определяна като неофашистка. В Австралия на деца на възраст 10 г. поставят препарати за забавяне половото съзряване с предположение, че на възраст 16-18 години могат да бъдат оперирани за отстраняване на половите признаци. Във Великобритания се правят експерименти за забавяне половото съзряване на деца на 12 г. „Демократичният евроатлантизъм“ достигна и до промяна на пола на децата дори без съгласието на родителите. В Германия правителството е одобрило нов проектозакон, с който децата могат да дават родителите си на съд, за да променят пола си. Това по примера на Испания. Гражданите в Германия ще могат да променят пола си чрез самоопределяне и без професионална оценка. А родителите на деца под 14 г. възраст могат да подават молби в службите по вписванията за промяна на пола на децата си.
Съвременната отрицателна неоевгеника се съчетава с нехуманните идеи на малтусианството (по името на английския му създател Томас Малтус и неговият т.нар. „закон за населението“). Според Малтус ръстът на производството на храни, осигуряващи живота на хората е по-малък от ръста на увеличение на броя на населението. Производството на храни се увеличава в аритметична прогресия, а ръстът на населението – в геометрична прогресия. Това създавало диспропорция в живота на населението и бедност. Според малтусианците само премахването на относителната пренаселеност във всеки географски район и държава може да спре възпроизводството на населението и задълбочаването на нищетата. Има два типа регулатори: естествени (епидемии, глад, войни) и целенасочени (т. нар. „морални задръжки”). Според малтусианците целенасочените регулатори са: въздържане от създаване на семейство (брак), по-късно встъпване в брак и най-вече ограничаване на ражданията. Основните причини за бедността се виждат в пренаселването на Земята и изтощаване плодородието на почвите, а не в справедливото преразпределение на новосъздаденото богатство. На основата на малтусианството в края на XIX век възниква неомалтусианството с концепцията за ограничаване на раждаемостта чрез предпазване от бременност, регулиране на ражданията в семейството („семейно планиране”), поддържане на нулев естествен прираст и провеждане на антинаталистична (ограничаваща ражданията) демографска политика.
На тази основа съвременните евроатлантици измислиха грижата за кариерното развитие на жените, тъй като майчинството било пречело за това. То не пречи на баронесата Урсула фон дер Лайен да има 7 деца, но пречи на милиони други германки да имат повече от едно дете. За да не се пречи на „кариерата“ измислиха и т.нар. „сурогатно майчинство“. Все в този план логично се вписва и джендъризма – толериране и пропагандно и законово налагане нетрадиционните сексуални отношения – от хомосексуализъм, лесбийство и трансджендърство (транссексуализъм). От тях не се раждат деца. Колкото повече са обхванатите от ЛГБТ+ хора, толкова по-малко деца се раждат. И всичко това се прави под маската за правото на безбрежна свобода на личността, прекрачваща дори естествените граници и разграничения между хората по полов признак. Изключително редки са ражданията на хермафродити. Но никой в света не се ражда трансджендър, макар че може да умре като такъв.
Втората идея и масова евроатлантическа практика е старата идея за световно господство. Но тя е преобърната от утранационализма на Хитлер в глобалистки антипатриотизъм. Налага се обща глобалистка идея, че няма нации, няма етноси, има граждани на света. В Европа тя е междинно регионализирана – няма българи, гърци, поляци, холандци, испанци и т.н. – има европейци, а напоследък и все по-често – евроатлантици. Нещо повече, започна под диктата на ЕС да се пише „обща европейска история“, отричаща спецификите на националните истории. Започнаха и институционалните преследвания към държави и партии, защитаващи националните интереси, националните традиции, религия, обичаи и нрави и самобитност, родната история, език и литература, която особено проличава в санкциите на ЕС срещу Унгария и Полша, управлявани от дясно-консервативни политически режими и от яростната атака към всички истински или мними националистически партии и движения, в България сега провиждани в непослушната на евроатлантизма партия „Възраждане“. Тази идеология е в услуга на американския мондиализъм – един глобален свят под господството на САЩ. И фашизма и глобализма са родни братя – те са не само антикомунистически, но и антиконсервативни. Те са за „нов ред“ в света, за радикална промяна на съществуващото положение в отделните страни и света на основата на общия фашистки или глобалистки модел.
За евроатлантическата практика, носещата политическа конструкция е радикалната промяна в света и налагане на „новия демократичен ред“, по подобие на налагания преди и по време на Втората световна война фашистки „нов ред“ и разделение противопоставяне на хора, партии и страни под логото „който не е с нас, е против нас“ и разделяне на държавите на две групи: „демократични“ начело със САЩ и „тоталитарни“ начело с Русия и Китай. Никак не е случайно името на партията на харвардците „Продължаваме промяната“, а в същност продължаваме подмяната на българските национални интереси с тези на САЩ и евроатлантизма под режисурата на посолството/посолствата.
Глобализмът като основа на съвременния антиконсерватизъм, антикомунизъм и антинационализъм отрича не само нациите и националните интереси, националния суверенитет, но вече и отрича наличието на човешките раси, формира се нов тип расизъм. Расизмът е признат като същностен белег на национал-социализма в Германия и е свързан с ксенофобията. Той разглежда хората по физическите им белези – анатомичен строеж, външни расови белези (височина, цвят на кожата, форма на очите, устните, носа, косите и т.н.) и ги определя на две групи – пълноценни и непълноценни раси. Нордическата раса е определена от нацистите за водещата, другите раси за тях са непълноценни. Това е грубо разделение на хората по външни белези и поводи за репресии срещу „непълноценните“ („недочовеците“). Между двете световни войни в САЩ в 30 щата действат профашистки закони, формирани на основата на расизма. Те са за принудителна стерилизация на „генетически нежеланите“ лица, предимно чернокожи жени. За емигрантите в САЩ по същото време съдилищата определят дали пристигащият е „ариец“.
През последните 100 г. в САЩ и англосаксонския свят антрополози и генетици, след развитието на генетиката, вместо термина „раса“ започват да използват „главни етнически групи“ (majorethnic groups), а негрите в САЩ не са негри, а афроамериканци. Те приемат, че хората не се делят на раси, тъй като генетично имат еднаква биология –
сърце, бял дроб, черен дроб и т.н.
Вместо биологичният термин „раса“ се въвежда нов – „социална раса“. Терминът отразява социалните отношения в обществото на основата на влиянието на биологичните особености на човека. „Социалната раса“ зависи от културата, икономическата и географската мобилност. Ако при нацизма непълноценността на расата се определяла по външните биологични белези, то при „социалната раса“ се измерва чрез социалното положение в обществото, а през последните десетилетия – и по коефициента за интелигентност (IQ) – способността за усвояване на знания и решаване на проблеми. Оказа се, че в САЩ афроамериканците са с по-ниско IQ, а с най-високо е елита – политически, икономически, духовно-културен и т.н. Следователно старото фашистко разделение между хората по външни биологични белези се замества от ново социално-расово противопоставяне между елит и народ.
Формира се нова разновидност на расизма – елитарен расизъм. Само елитът можел да взема решения по важни национални и международни въпроси. Не случайно този елитарен расизъм се прояви в отказа на управляващият политически елит да насрочи референдуми за приемане на България в ЕС, както това стана в други 25 страни членки на ЕС, а в Норвегия правиха два референдум и на два пъти народа отказа членство в съюза на Брюкселските чиновници. И така Калфин подписа за членство в НАТО без да бъде питан народа. Елитът решава, а народът е прост и неекспертен. Подобен социален расизъм проявява и Евроатлантическия сговор (Сглобката) при отхвърляне на референдума на Възраждане, проведен в съответствие със законните разпоредби. Кой е фашист – този който спазва закона, или този който го нарушава чрез елитарен расизъм? Българският народ нямал необходимата експертиза да определя дали да се въведе еврото вместо лева сега или след години каквато харвардските „експерти“ на ПП-ДБ или „олигарсите-експерти“ от ГЕРБ-СДС и ДПС имали!
Трета евроатлантическа идея и практика е осъвременената фашистка ксенофобия. Известно е, че ксенофобията е чувство на нетърпимост към нещо чуждо, към различното. Евроатлантическа ценност се оказа омразата към комунизма и към Русия, към православието – комунистофобия и русофобия. Тази политическа ксенофобия е превърната в критерии не само за оценка на сегашната действителност, за дейността на партиите и ръководните им дейци, но и за миналото. Върви в момента яростно евроатлантическо пренаписване на историята с цел противостоящите на т. нар. „либерална демокрация“ общества (социализъм и фашизъм, но вече и неолиберален консерватизъм) да бъдат заклеймени, да се събарят паметници, мемориали, да се изтриват и премълчават художествени и научни произведения за миналото, некорелиращи на неолибералния идеен калъп.
Четвъртата евроатлантическа идея и практика е лъжедемокрацията. Съвременната неолиберална демокрация се превръща в демокрация на малцинството на богаташите (олигархическите кръгове, бизнес-задкулисието), на политическия елит (истеблишмънтът), на цветните народностни малцинства, на сексуалните малцинства (хомосексуалисти, лесбийки, трансджендъри и въобще ЛГТБ+) над мнозинството от хората в обществото. Съвременната лъжедемокрация се основава формално на демократични процедури като избори, изборност и сменяемост на управляващите лица. Свободата на политически избор е променена чрез подменяне. Обявената за всеобхватна демокрация е фалшифицирана: фалшиви партии – продукт на социалното инженерство на транснационалния бизнес („Продължаваме промяната“, ГЕРБ, „Гергьовден“ и редица други); фалшификация на изборните резултати (масово сгрешени протоколи, приемани за верни), електронно-манипулационно изчисляване (чрез кода за машинното гласуване), купуване на гласове (в брой и без разписка и със съзерцателно отношение на полиция, прокуратура и съд), корпоративен вот (работодателят – собственик, президент на фирмата, управител, кмет и т.н., указва за кого да се гласува); корпоративни дарения за избрани партии; телевизионна и интернет манипулация и дезинформация и т.н.
Наложен е пряк отказ от допитване до народа чрез референдуми по различни важни за населението въпроси в ЕС и в България. В ЕС след референдумите за Европейска конституция във Франция и Нидерландия, които бяха отрицателни, се отказаха от идеята на подобна Конституция и се премина към директно чиновническо тоталитарно управление на страните в Европа, достигащо до определяне „кривината на краставиците“, „правотата на бананите“, „щастието на кокошките“ и т.н., огромна финансова „помощ“ за Украйна без да са питани европейските народи дали са съгласни техните данъци да се използват за тази цел, голяма част от собствените им хора да гладуват. Нещо повече при провежданите референдуми имаше огромен натиск върху населението за членството в ЕС. В Дания се проведоха два референдума – първият отрицателен и вторият под натиск – положителен. Поради това не допуснаха провеждането на подобни референдуми в България и Кипър. В България бе приет закон за референдумите, според който не народа решава, а „евроатлантическите“ депутати-българофоби от Народното събрание. Така целево бяха ликвидирани резултатите от референдума за строителството на АЕЦ „Белене“, срещу който бяха САЩ и върхушката на ГЕРБ и ДПС, твърдящи, че експертите и политическия елит трябва да решават, а не народа.
Псевдодемократична е и налаганата чрез НПО практика за смяна на неудобните за САЩ и НАТО власти чрез извършването на добре платени т.нар. „цветни революции“ по разработената от Лий Шарп социална технология за ненасилствена смяна на властта и финансово осигуряване от чуждестранни финансови средства на местни псевдоорганизации. Майданът в Украйна (2014 г.), по самопризнание на Нюланд, струваше на САЩ 4.7 милиарда долара. В България протестните движения в края на 1996 г. – началото на 1997 г. бяха, по признанието на една известна тогава българска артистка, хонорувани (платени). Тези, които скандираха срещу комунистите и скачаха под девиза „който не скача е комунист“ получавали по 100 марки на ден. Формирани са и щатни протестърски организации с пари от „Америка за България“ и други външни източници подобно на организацията „Правосъдие за всеки“ и т.н.
Подобна е била картината в България и през 1922-1926 година, когато още не го имало ЕС. Тогава Гео Милев написал в сп. „Пламък“, че „Европа, поклонница на „демокрацията“ … снема маската на „демокрацията“ и оголва истинския си лик – фашизма. Демокрацията значи реакция – най черна реакция – и в Европа и у нас“. (Гео Милев. Фашизмът. По www.Slovo.bg/showwork.php3). Сегашните регламенти на ЕС са тоталитарно фашистоподобно оръжие за подчиняване на страните-членки на ЕС, често пъти против интересите на отделните или дори на повечето европейски страни-членки. Те са всеобхватни – икономика, политика, военно дело, енергетика, прокуратура, съд, образование, пренаписване на историята, неглижиране на националните традиции, изкуство, език и култура и т.н.
Петата евроатлантическа идея и практика е съвременният антикомунизъм. Антикомунизмът е политико-идеологическа позиция, възникнала след Великата октомврийска социалистическа революция в Русия (1917 г.). Първоначално антикомунисти са либералните демократични държави в Европа и САЩ, 14 от които организират военна интервенция срещу новата Съветска власт. Фашизмът в Италия се заражда първоначално като идея и като движение на антикомунистическа основа, а след това антикомунизма се облича в националистическата и тоталитарна черноризка униформа. По същество между двете световни войни има две вида антикомунизъм – либерален и фашистки. След Втората световна война фашизма вече като политически режим го няма. Останаха неолиберализма и социализма. И се започна тоталната студената война на либерализма под егидата на САЩ срещу социализма и комунизма. В Европа след 1989-1991 г. вече няма комунизъм и настъпи краят на историята (Франсис Фукуяма). Но войната срещу комунизма продължи и продължава безкрайно дори след разгрома на Социалистическата система в Европа, Закавказието и Централна Азия. Тя се води срещу останките сред политическите партии на съмишленици на комунистическите идеи и най-вече срещу миналото – войната срещу паметниците, преименуването на градове, села, булеварди, улици и т.н., пренаписване на историята, създаването на нови произведения на изкуството и културата с невярна представа за социализма и комунизма, отмяна на присъди на фашисти, обявяване на комунизма за противодържавна идеология и политически режим, остракизъм и безкрайна във времето и пространството „лустрация“ на държавна сигурност и т.н. Комунизмът и Държавната сигурност вече ги няма, но антикомунизмът е с нарастващи темпове и тотални изяви в политиката, новонаписаната история, в журналистиката и т.н.
Антикомунизмът е присъща черта на фашизма и на неолиберализма. Но те са явления с различна същност и проявление. Фашистите се борят с комунизма, понеже той е за класова борба, която според тях нарушавала националното единство и била пречка за развитие на могъществото на нацията. Съвременните неолиберали са против комунизма от позициите на класовата борба, на интереса на богатите, които не искат да се намаляват техните печалби за сметка на справедливо разпределение на новосъздаваното богатство, солидарност с бедните и стремежът към равенство, а са за продължаващо и ускорено обогатяване на богатите и обедняване на бедните, докато социализма като политическа система е за равенство, за държавно регулиране и планово стопанство, а не пазарна стихия.
Шестата евроатлантическа идея и практика, родееща се с класическия фашизъм между двете световни войни, е налагането на всеобхватна във вътрешен и в международен план на тоталитарната практика на унификация на политическите идеи, неолибералната икономика, политически режими и практика, на моделиране на поведението на населението в света и в отделните държави, на формиране на единен неолиберален глобален модел на развитие и на функционирането на обществата, на въвеждането на нов световен ред, еднотипни системи на държавно управление. Регламентите на ЕС, които трябва да се транспонират във всяка отделна страна са израз на тоталитарното управление на съюза, на изглаждане като с ютия на всички грапавини и гънки на демокрацията под температурата задавана от Вашингтон. Който в ЕС се отклони – отива на съд и плаща големи финансови глоби и/или бива остракиран и дамгосван чрез целенасочено регулирана и вътрешно самоцензурирана система от средства за масова информация и дезинформация.
* * *
В съвременния свят не може да се възроди фашизма в стария му облик от преди Втората световна война. Фашистките идеи се развиват и се реализират в променен вид в съвременния глобализиран свят на информационно-комуникационните технологии. Тяхното разпространение и налагане в практиката е чрез по-нови средства и методи, но същността им е същата, независимо от променящата се форма. След опоскването на природните ресурси и разрушаването на природната среда, ако човечеството не отхвърли неолиберализма, осигуряващ несметни богатства за богатите и по-голяма бедност за бедните, може да дойде ново време с нов фашизоиден ред. Както казва писателят Славов: „иде диво малтусианско общество“, „цифровизирано“ и с „изкуствен интелект“. Сега зад модерното ругателно използване на термина „фашизъм“, трябва да се видят и същностните негови проявления в съвременното общество и да се предотврати неговото бъдещо развитие.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия, Източник: Политкомент
