Нова пленарна сесия, „нова“ сграда на Народното събрание. През следващите поне три години депутатите ще заседават в бившия Партиен дом на БКП. Сградата още носи символите на комунизма, а достъпът за журналисти до политици в нея е ограничен. Какво още знаем за новия стар дом на българския парламент?
Табели с надпис „контролиран достъп“ в кулоарите на Народното събрание (НС). Въженца пред входовете на пленарната зала, които да разделят журналисти от народни представители. А на фасадата - барелефни символи на комунистическия режим. Мястото е новата стара, в която вече заседава българският парламент.
Така изглеждаше първият ден от есенната пленарна сесия на НС в петък. Макар ожесточените дебати и взаимните обвинения от трибуната да продължиха в духа отпреди лятната ваканция на депутатите, атмосферата беше различна.
Причината - парламентът изцяло се премести в сградата на бившия Партиен дом на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) в центъра на София. Там депутатите ще останат поне през следващите три години.
През това време ще тече ремонт на историческата сграда на НС - тази с надпис „Съединението прави силата“ на площад „Народно събрание“ 2.
Преместването на депутатите в бившия Партиен дом върви с редица казуси. Възможността на журналистите за комуникация с народните представители е ограничена, което затруднява отразяването на парламентарния живот в медиите.
„Преместването на парламента някак си увенча едни много последователни стъпки, които вървят през последните години, за ограничаването на достъпа до информираност и правото на комуникация между власт и медии“, каза в понеделник пред Би Ти Ви журналистката Калина Влайкова, дългогодишен парламентарен репортер, сега главен редактор на сайта на Евронюз България.
Освен това, въпреки че в преустройството на бившия Партиен дом бяха инвестирани 15 години и близо 43 млн. лева, от фасадата на сградата още не е премахната отливката на герба на комунистическия режим, който през 2000 г. е обявен за престъпен.
Без отговор остава въпросът дали депутатите ще се върнат в историческата сграда след края на ремонта, или преместването този път е за постоянно.
Защо парламентът се премести
За преместването на пленарните заседания на НС в бившия Партиен дом се заговори през май тази година. Тогава Свободна Европа научи, че се планира ремонт на сградата на площад „Народно събрание“ заради остарели инсталации и течове, които увреждат покрива и фасадата.
Информацията се потвърди официално в началото на август от председателя на НС Росен Желязков.
В сградата на бившия Партиен дом от години се помещава част от администрацията на НС. Там заседават парламентарните комисии, а депутатите имат кабинети.
През 2020 г., когато приключи ремонт, включващ и обособяване на пленарна зала в зданието, парламентът закратко се премести в тази сграда на фона на летните протести срещу правителството и тогавашния главен прокурор Иван Гешев. Тогава на власт беше третият кабинет на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов.
След изборите за ново НС на 4 април 2021 г. депутатите се върнаха обратно в историческата си сграда по предложение на „Има такъв народ“. Решението беше подкрепено от всички парламентарни групи с изключение на ГЕРБ.
Идеята НС да заседава в бившия Партиен дом се появява още през 90-те години на миналия век, при правителството на БСП с премиер Жан Виденов. Планът се доразвива по-късно при управленията на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, а от 2011 г. е подхванат и от ГЕРБ, още по време на първото правителство на Бойко Борисов. Ремонтът за целта струва 43 млн. лв.
Как работят журналистите
За преместването на пленарните заседания на НС в бившия Партиен дом се заговори през май тази година. Тогава Свободна Европа научи, че се планира ремонт на сградата на площад „Народно събрание“ заради остарели инсталации и течове, които увреждат покрива и фасадата.
Информацията се потвърди официално в началото на август от председателя на НС Росен Желязков.
В сградата на бившия Партиен дом от години се помещава част от администрацията на НС. Там заседават парламентарните комисии, а депутатите имат кабинети.
През 2020 г., когато приключи ремонт, включващ и обособяване на пленарна зала в зданието, парламентът закратко се премести в тази сграда на фона на летните протести срещу правителството и тогавашния главен прокурор Иван Гешев. Тогава на власт беше третият кабинет на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов.
След изборите за ново НС на 4 април 2021 г. депутатите се върнаха обратно в историческата си сграда по предложение на „Има такъв народ“. Решението беше подкрепено от всички парламентарни групи с изключение на ГЕРБ.
Идеята НС да заседава в бившия Партиен дом се появява още през 90-те години на миналия век, при правителството на БСП с премиер Жан Виденов. Планът се доразвива по-късно при управленията на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, а от 2011 г. е подхванат и от ГЕРБ, още по време на първото правителство на Бойко Борисов. Ремонтът за целта струва 43 млн. лв.
Как работят журналистите
При първото преместване на парламента в бившия Партиен дом за журналистите беше определено място в приземния етаж на сградата. Те влизаха през различен вход от депутатите и нямаха достъп до кулоарите, където традиционно може да се задават въпроси на политиците.
Тогава Асоциацията на европейските журналисти настоя ръководството на НС „да осигури адекватни условия за работа на представителите на медиите“.
През май от администрацията на НС казаха за Свободна Европа, че при новото преместване журналистите няма да бъдат ограничавани и ще имат „нормален достъп“ до народните представители.
Ситуацията по време на първото пленарно заседание от новата сесия в петък се размина със заявката.
„Зоната за медии“ в новата стара сграда на парламента.
Журналистите вече не са на приземния етаж, но работят в обособена „зона за медии“, която е напълно отделена от депутатите. Единственият начин да получат информация от някой народен представител е ако той сам реши да даде коментар.
Табели за „контролиран достъп“ са поставени пред кулоарите, откъдето депутатите най-често минават. Там се намират стаите на парламентарните групи, където репортерите също нямат право да бъдат.
При обявяването на преместването на НС Росен Желязков каза, че медиите вече ще имат достъп до депутатите на две места - пред пленарната зала и във фоайето на централния вход откъм Ларгото (откъдето влизат народните представители сутрин). Второто е факт, но пред пленарната зала са поставени червени въженца, които също спират досега на репортерите с народните представители.
Червените въженца, поставени пред входовете към пленарната зала.
За Свободна Европа колеги журналисти разказаха и за отделни каси и зони за хранене в бюфета на НС - едната за представители на медиите, другата за депутати.
В телефонен разговор Росен Желязков каза пред Свободна Европа, че ограничения за журналистите няма и те имат пълен достъп до входа на пленарната зала.
До момента няма заявки от политическото ръководство на парламента за промяна в условията на работа за репортерите.
Какво ще стане с комунистическия герб
Миналата седмица депутатът от „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) Мартин Димитров написа във Фейсбук, че Желязков е започнал процедура за сваляне на комунистическия герб от фасадата на бившия Партиен дом. Темата всъщност е актуална от години.
За Свободна Европа Желязков потвърди тази информация. По думите му процедурата най-напред ще мине през конструктивно обследване, за да се види как гербът е закрепен. След това ще се изготви проект за неговото демонтиране.
За това все още не са предвидени ясни срокове, тъй като зависят от оценката на инженер-конструктора.
Едва след като отливката се свали и фасадата се види без нея, ще може да се направи друг проект - за монтаж на нов елемент, който да заеме мястото на комунистическия герб. Не е сигурно, че там ще стои гербът на България.
„Тепърва ще се направи проект какво да бъде - може да е символ, елемент, надпис или нещо друго“, каза Желязков. За целта по думите му ще се вземе предвид „цялостното пространствено решение на Ларгото“.
Отливката на комунистическия герб не е единственият белег на тоталитарния режим в бившия Партиен дом. По фасадата и в интериора на сградата се откриват множество петолъчки, а по думите на журналистката от „Капитал“ Полина Паунова, в залите на парламентарните комисии „няма стол, на чийто гръб да не пише „ЦК на БКП“ и да няма сърп и чук“.
С падането на режима в началото на 90-те години на миналия век е свалена само червената петолъчка от пилона над покрива на сградата, където сега е поставено знамето на България.
Комунистическият режим е обявен за престъпен със специален закон, приет от НС през май 2000 г. по време на управлението на Обединените демократични сили (ОДС) с премиер Иван Костов.
Какво ще стане с историческата сграда
Към момента няма информация дали преместването на парламента в бившия Партиен дом ще бъде постоянно или временно, само до приключването на ремонтните дейности в историческата сграда на НС.
През май от администрацията на НС казаха за Свободна Европа, че „не е обсъждана промяна на предназначението на сградата на Народното събрание на пл. „Народно събрание“ 2, София“.
През август Желязков определи преместването като временно и каза, че още няма решение историческото здание да се превърне в музей.
Потърсени за актуален отговор на въпроса за бъдещето на тази сграда, от администрацията на НС казаха, че решението трябва да се вземе от председателския съвет на парламента.
Няма публично достъпна информация дали темата вече е обсъждана в този формат и дали е взимано решение за постоянната сграда на НС.
