Вече си имаме „Движение 3 март“. Две кльощави стари моми, половин дузина професионални полит-ренегати и разни стрелкинчета и боксьорчета дето гръбначният мозък им е изпълняващ длъжността главен, са решили да бранят онова, дето никой не ще да пипа. Били се събрали от всички обществени сфери и нямали обща идеология. Гнусна лъжа – обединява ги дупедавството и близането на топките на Елеонора Митрофанова. Така че спокойно могат да си прекръстят движението на „2 февруари“.
Хич не подценявайте фактите – педерастлъкът, в обществения, а не в половия му смисъл, си е пар екселанс идеология. Начин на живот, мирогред, модус операнди, ако щете. Да си въртиш дебелия (или спаружения - тук имат ранообразие) задник по посока на най-дащния спонсор е умение, за което Ицо Петроф би дал три интервюта, ако съществуваше още вестник „Шоу“ да му ги публикува.
За класическия дупедавец не съществуват идейни движения, политическа теория и обществен договор – той има само коварни врагове, които се опитва да изклати, и господари, на които да чисти аналното отвърстие с език. Разбира се, последните също подлежат на предателство и надхитряне в общия случай. В сегашния – не чак толкова, защото от Москва не прощават на ренегатите – я ще ги черпят чайче с полоний, я ще им купят билет за чартър към Новосибирск, я ще им оставят незагасен фас в леглото.
Действията на тази банда петоколонници отдавна вече е преминала фазата на забавния анекдот. Самоунижението и зануляването на всички досегашни постижения на тази жалка команда отдавна не е безобиден фейлетон по Алеко, не е невинна простащина и симпатичен материализъм. Чрез ритуалното си обществено самоубийство тези ибрикчии заплашват да дерайлират България от бездруго криволичещия й европейски и демократичен път на развитие.
Ако днес оставим 3 март в ръцете на рашибозушката сган, утре ще ни вземат и 24 май, и 2 февруари, и рождените дни, и имените. Те са такива – ненаситни, желаещи да сложат ръчичките си върху онова, което принадлежи на целия български народ. Първо като защитници, после – като осквернители и накрая – като пълновластни господари. Точно по схемата, по която от столетия действат спонсорите им от опиканите остатъци от монголоидната Златна орда на Червения площад.
Кой точно е упълномощил тези дърти кокошки и примляскващи шопари да се грижат за родната памет? Имам предвид кой, освен леля Елеонора, генерал-губернаторът на София по волята на кайзер Путлер. С каква точно обществена легитимност тази неугледна пасмина, която дори естетически е по-отблъскваща от драг шоу, спонсорирано от Министерството на културата, чертае полоси в народната любов и признателност? С каква експертиза, законосъобразност и морална позиция са надарени дупедавците, която ние, обикновените българи, не притежаваме?
Ако ще пазят нещо, по-добре да си изберат 2 февруари. Бездруго празникът поиздиша напоследък, в редакцията никой зевзек не ми е подарявал геврек поне от десетилетие. А и ще им отива на позициите – наведени към „Драган Цанков“ и хванали се за глезените.
