Обмислях този текст дълго, почти година. Няколко пъти посягах към клавиатурата – изписвах абзац – два… Триех, преправях… И затварях документа. Темата е важна, според мен – жизнеопределяща.

Но в резултата нещо все не пасваше – думите се нареждаха не в хоровод, а подскачаха под фалшив тон. А да работиш лошо, значи да не уважаваш околните. И най-вече – себе си. Надявам се, че този път ще съумея да хвана ритъма и да обединя смисъла с емоциите. И тъй, започваме! Нека веднага хванем бика за рогата!

Какво да правим с негодниците в управлението? Как да я бъде с тези робовладелци? Някой ще се сепне обидено: «Що за глупости?! У нас е демокрация и ние сме свободни индивиди!». Няма да споря. В електронния концлагер затворниците разполагат с достатъчно пространство, създаващо усещане за удобство и добруване, понякога – дори за безнаказаност и превъзходство над съкилийниците. Всеки крее там според собствените си интереси и комплекси… Пей, пий, възмущавай се за цените, екологията и правата на марсианците! Ти си съвременен, необременен човек!... Ала стига само да доближиш границата на килията и боц, поставят те на място. Не искаш инжекция с неизвестна субстанция срещу измислената пандемия – значи си общественоопасен, не заслужаващ работа и другите указани в Конституцията права! Не смяташ, че изборите, провеждани под диктовката на западните посолства и мафията са честни – о-хо, ретроград и смешник! Не приемаш хрантутниците – «бежанци», и извратеняците от ЛГБТ+ - направо ще те стъпчат в калта. А това е само началото. Оказа се, че човешкият дух и съзнание са слаби, податливи на чуждо влияние… Лиши човека от морал, труд и базови знания – и той става пластелинов, можеш да изваиш от материала му всякакви гротескни фигурки. Нас все още ни опитомяват, един вид, щом натиснеш зеления бутон, когато светне лампата, от небето пада шоколадче; избереш ли червеното копче, чакай електрически разряд… Сетне ще бъде по-зле.

Оскотяването настъпва бързо. При нас процесът зае десетина години – даже поколенията не се смениха. Превратаджиите унищожиха базата на държавата и обществото. И когато продадоха всичко, спряха погледа си на нас. Сега хората сме новият петрол, източник на средства. Ние – статистическите единици в техните сметки. Гаден е неофеодализмът.

Логически погледнато, нехранимайковците по върховете не бива да съществуват. Самото тяхно присъствие в кабинетите и в новините е обида за човешкия род, абсурд. Ала обстоятелствата са такива – неподвластни на нашите възможности. Въпреки това сме длъжни да не губим бреговете, да помним кои сме.

…Захвърлени от църквата… Но не са ни нужни подправените слова на поповете, гнило е тяхното място! Ние сме дарени по рождение с православната вяра, разделяща точно и строго доброто от лошото в живота, вдъхновяваща за битка срещу злото.

… Лишени от държава… Обаче ние имаме памет. И родина. А какво е тя? Това е любов… Не, не към всички хора! Към мама, татко, близките нам… Това е домът, в който, макар и мислено, се завръщаме… Какво още ще добавите? Накратко – всичко най-близко, заради което си заслужава да се бориш.

Ние сме българи.

Николай Николов