Едва ли някой може да нарече това лято политически спокойно, особено в условията на нестабилно управляващо мнозинство, но всички признаци сочат, че то ще ни се стори като свеж повей на мира и хармонията.
Краят на лятната политическа ваканция наближава и това вече се усеща по коментарите и заяжданията между политиците, появилите се скандални разкрития за предварителни договорки и незаконни практики около т.нар. "Турски поток" у нас, както и по възобновените разговори дали правителството ще издържи още няколко месеца живот.
Вече се виждат зад ъгъла и предстоящите местни избори, което само прави обстановката още по-напрегната.
Или казано с други думи, новият политически сезон се очаква да бъде много бурен, изпълнен с дълбоки драми, тресене, клатене на властта и обичайната доза ярко заяждане.
Тук събираме 5 основни проблема, които ще пречат на политическата стабилност на есен:
Местните избори = Сътресения в сглобката
Стабилността на мнозинството зад кабинета на Николай Денков е проблемна още от самото начало на това правителство. Все пак не може да се очаква кой знае колко от тези формации, които буквално в началото на годината се описваха една друга като най-голямата заплаха за България.
И все пак през есента се очаква "клатенето" на правителството и мнозинството да продължи с нова скорост. То вече започне със заплахите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че ще оттеглят подкрепата си за кабинета, след като бяха сменени управите на Държавната консолидационна компания (ДКК) и Спортния тотализатор.
От друга страна "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) и премиерът Денков отговориха, че ГЕРБ трябва да направят своя избор - дали да се запази високото влияние на президента Румен Радев в службите и държавната администрация, или тази власт отново да се прехвърли върху парламента.
Това люшкане в позициите между тези партии ще продължи през следващите няколко месеца. От ГЕРБ ще обвиняват ПП-ДБ и правителството в кадруване и преяждане с власт (както се случваше вече редица пъти от сформирането на кабинета "Денков - Габриел" насам), докато от ПП-ДБ ще говорят за пробойни в службите, за нуждата от промени и реформи в името на евроатлантическата ориентация на България.
ПП-ДБ също така се очаква да настъпват с атаки срещу ГЕРБ за неща от времето на управлението на Борисов - корупционни скандали, "Турски поток", злоупотреба с власт и т.н.
Причината е ясна - въпреки че в момента играят в един отбор, ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС се намират в състояние на само временно примирие. И конфликтът помежду им е необходим за стимулиране на електоратите.
А това е повече от необходимо, защото на 29 октомври идват местните избори.
Както многократно вече сме споменавали, това са най-важните избори за партиите, тъй като те дават достъп до ресурсите на местната власт. Това означава достъп до обществени поръчки, до еврофондове, до редица по-малки, но все пак сладки сделки между общини и бизнеси.
Местните избори също така определят и кой какво влияние ще спечели или ще загуби по места в страната. Дали дадената партия ще бъде след изборите в позиция да изпълнява на този и на онзи дребни услуги.
И тук не говорим само за бизнеси, а и за най-обикновени хора - да се бутне едно рамо на нечий братовчед, който кандидатства за работа, да се ремонтира една или друга улица, да се оправи осветлението на дадено място...
Затова ГЕРБ и ПП-ДБ имат нуждата да са в обтегнати отношения. Да се знае, че това между тях не е сватба, а просто временно сваляне на оръжията в името на нещо по-голямо. И същите тези оръжия могат да бъдат вдигнати във всеки един момент.
А това ще се покаже, по добра стара традиция, със солидно количество джафкане по медиите между представителите на двете формации. Ще има взаимна размяна на критики, ще има нападки и обвинения, а ние медиите ще ги отразяваме и ще задаваме въпроси за стабилността на кабинета.
Според мен тя няма да бъде изложена на опасност, по простата причина, че нуждата от временното примирие все още е налице. И партиите, и държавата имат нужда от още време на спокойствие, в което да се свърши малко работа - не големи реформи, но все пак належащи задачи, а електоратът да си отдъхне от избори.
Догодина нещата може да се успокоили достатъчно, за да "разваляме седянката", но поне към момента все още не са.
Може да звучи много дребно, но нещата стоят по този начин - колкото повече влияние имаш, толкова повече услуги можеш да правиш, а оттам и толкова повече дивиденти след това можеш да изкараш - дарения за избори, вот, гласове в твоя защита и в атака срещу опонентите ти.
Амбициите на Румен Радев за местния вот
И като си говорим за местни избори, не трябва да забравяме Румен Радев. Президентът може и да няма собствена партия, но по всичко личи, че той е особено активен на полето на местната власт.
В последните месеци се появяват множество информации за това как той ухажва редица действащи кметове или политици с амбиции, които да се пробват във вота в края на октомври като "независими" кандидати.
Успехът им на места може да положи основите на политически проект, който вече наистина да отразява позициите и амбициите на Румен Радев в българската политика и да му даде път за политическо развитие и след края на втория му мандат като президент.
За целта обаче той трябва отново да влезе в познатата си вече роля на "единствената реална опозиция на властта" - нещо, което играеше в края на управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ.
Така от месеци насам той критикува открито и тежко правителството и партиите зад него във всевъзможни грехове - от предателство срещу електората, гласувал за въпросните партии, през злоупотреби с власт, та до предателство и работа за чужди интереси.
Критиките на президента идват и по линия на това, че са засегнати и неговите собствени интереси - новото правителство отстранява някои от назначените от служебния кабинет кадри на високи позиции.
Още с идването на власт на служебното правителство на Гълъб Донев в държавната администрация започна процес по издигания и назначавания на хора, като бяха сменени шефовете на голяма част от държавните агенции.
Сайтът actualno.com цитира свои източни, според които за 10-те си месеца на власт служебният кабинет "Донев" е сменил над 7000 души в държавната администрация и изпълнителната власт. Дори тази цифра да е преувеличена, остава фактът, че президентът и неговите хора са поставили наистина сериозен отпечатък в държавната администрация. Нещо повече - това дава сериозна власт в ръцете на Радев.
Това, което му е необходимо, за да може тази власт да придобие пълния си потенциал, е политическо представителство.
На местните избори може да се положи основата за такова политическо представителство, която впоследствие да изгради политически субект с влияние и обхват, достатъчни да се борят за първа политическа сила.
Без основата на местния вот обаче, подобен проект може да се окаже къща от карти, която да се срути, още преди да е построена напълно.
Така че сблъсъкът между Румен Радев и правителството (и ПП-ДБ зад правителството) се очаква да бъде силен и дори жесток на моменти.
Преместването на Паметника на съветската армия (ПСА)
Една от водещите политически и социални теми на лятото - съдбата на паметника в центъра на София, отблагодаряващ се на Червената армия за "освобождението" от 1944 г., е много очаквано да се пренесе и в есента.
Поне към момента информациите са, че преди Нова година е много малко вероятно да започне демонтажът на монумента, който вече е обграден като опасен за гражданите.
Паметникът на съветската армия отдавна е трън в петата на десницата у нас, но дебатът за демонтирането му в никакъв случай не се корени в самия паметник. Това е един сблъсък на проруски и анти-руски позиции, който от гледна точка на приближаващия местен вот се превръща в една от разделителните линии за изборите в София.
Заплахата от демонтирането на ПСА се превърна в зов за обединение и действие за проруските партии и коалиции. От една страна, "Левицата" намери в случая удобен повод да припомни на избирателите, че все още съществува, докато от друга "Възраждане" прие въпроса като поредната битка, в която да защитава "българския интерес" и да сочи "продажниците".
От другата страна на барикадата са десните сили, които виждат в премахването на МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия) най-сетне действия за скъсване със социалистическото минало и обвързаността на страната ни с Москва. Един вид малка победа срещу зависимостта ни от Русия.
Допълнителен заряд по случая даде и намесването на агитката на футболния отбор "Левски", която също вероятно ще има своята роля в казуса, особено ако тимът продължи пътя си в европейските футболни турнири.
Бъдещето на МОЧА неминуемо ще стане част и от предизборната кампания на кандидатите за кмет на София, така че няма как този въпрос да не продължи да създава трусове около себе си.
Истории от криминалната хроника и бъдещето на съдебната реформа
След убийствата на Красимир Каменов - Къро и Алексей Петров, опита за убийство на бившия вече главен прокурор Иван Гешев, както и още няколко други притеснителни случая с криминален характер, мнозина у нас започнаха да си припомнят смутните времена на Прехода през 90-те и епохата на мутрите.
Много експерти вече посочиха, че в България вече се наблюдава разместване на пластовете в престъпния свят, което ако продължи (каквито са очакванията), неминуемо ще окаже влияние и върху политическия живот.
Завръщането на хазартния бос Васил Божков у нас, където веднага беше задържан от полицията, също може да предизвика множество скандали. Божков има своя версия за отношенията си с правителството на Бойко Борисов и вече показа, че е склонен да я разгласи публично.
Ако обвиненията срещу него влязат в съда, това ще доведе до още много разкрития. А това, на свой ред, може да насити сериозно напрежение, особено спрямо правителството, което се подкрепя от ГЕРБ.
На този фон идва и въпросът за съдебната реформа - темата, която на практика събра ГЕРБ с ПП-ДБ на първо време, павирайки пътя им към постигане на разбирателство за правителство.
Мнозина се притесняват как ще изглежда тази реформа, когато зад нея стоят също Делян Пеевски и ДПС, които години наред бяха едва ли не събирателен образ на "злото" в очите на електората на градските демократи, стоящ зад ПП-ДБ.
Потенциално избухване на криминална активност ще върне темата за реформата в съдебната система на преден план, като ще е от ключово значение как ще действа правителството - с обща визия за крайната цел, или (както досега с темата за домашното насилие) - под напрежение и на парче.
Ново вдигане на цените
Мрачните прогнози от миналата зима за студ и мизерия без руския газ не се сбъднаха, а България успя да се справи доста задоволително със създалата се ситуация.
Ръстът в цените на горивата, който отново се наблюдава, очакванията за нов скок в цените на храните и следващия оттам нов ръст на общата инфлация обаче могат да причинят главоболия на правителството и много гняв сред обществото.
А когато има гняв, практиката показва, че на повърхността изпълзяват и всички опортюнисти и популисти, за да предложат своите лесни (и най-вероятно неработещи) решения за ситуацията.
Темата с цените отваря огромно пространство за спорове, дебати, спекулации, нападки към правителството и какво ли още не. А в момента има достатъчно хора, които само чакат повод, за да се включат и да изкажат своето меродавно политическо мнение.
Така че ако правителството не намери някакво неочаквано решение на проблема с растящите цени, темата ще избуи отново и около изборите, за да могат всички да се възползват от нея в кампаниите си.
