На 5.12.2022 г българинът Милан Димитров (49 г.) е арестуван и се намира в гръцки затвор по поръчка на прокуратурата в Западен Тексас, САЩ и е с четири повдигнати обвинения, всяко от по 20 години – за конспирация, за незаконен износ на електронни схеми в Русия, за измама на държавата и за пране на пари. На първа инстанция гръцкият съд уважи искането на САЩ за екстрадиция. На 1-и септември предстои окончателно решение. 

Американските прокурори твърдят, че чиповете rad-hard са доставени от компания в Тексас, но изпратени до Русия чрез фирма в България, за да се избегне експортното законодателство на САЩ. Въпросните пластини обаче се намират в малка семейна лаборатория в София в кв. „Изгрев“ и никога не са достигали до Русия.

Пред „Гласове“ разказва Александър Димитров - брат на задържания в Гърция българин:

„Това са полупроводникови пластини. Имат серийни номера, имаме експертиза от вещи лица – четири пъти доказваме, че пластините са тук (в България, в офиса ни в "Изгрев"). Купихме шест бройки, платихме около 600 000 долара. Износ се доказва само с митнически документи, а такива няма, защото няма износ“.

Александър Димитров е на мнение, че семейството му е жертва на ескалиращата русофобия в САЩ.

„Ситуацията е като във времето на маккартизма. Тогава преследваха по подозрения в комунизъм, сега по подозрения, че си руснак или свързан с Русия. Сега сме във вихъра на русофобията и вината на брат ми е, че майка ни е рускиня. Това е най-голямата ни вина...“

Ако бъде екстаридран в САЩ българинът Милан Димитров е заплашен от 80 години затвор, притеснен е брат му. 

„Всички адвокати, с които се свързахме, дори с бивш конституционен съдия разговаряхме, всички казват, че за да имат тежест обвиненията към брат ми в България, трябва да са нарушени санкции на ЕС и ООН, а такова нещо няма. Но това за Америка няма никакво значение. То е малко като при гангстерите – идваш при биг боса и той ще решава: „Вашата съдебна система не ме интересува, нека да доказват своята невинност пред американския съд“.“ 

Американският съд иска арест на Милан Димитров чрез системата на „Интерпол“. В продължение на три години нито семейството му, нито българските власти са уведомени за обвиненията и искането за екстрадиция. 

„Ние като партньори на САЩ, нали официално сме такива, в един блок членуваме, една идеология изповядваме, най-малкото можеха да се обърнат към българската държава. Не са поискали никаква правна помощ, никакво разследване тук. Би било редно да се обърнат към българската държана, когато става дума за български гражданин. Даже в бюлетина на „Интерпол“ за арест не е включена България. Така на 5 декември 2022 той спокойно си влиза в Гърция, върши си работа цял ден и на връщане е задържан.“

Според Алексадър американските прокурори са наясно, че по българските и европейските закони обвиненията им не са престъпления и нямат доказателства за извършването им. Затова са решили да не уведомяват България, а обвиненият да бъде арестуван на територията на трета държава. Така ще се избегне възможността екстрадицията да бъде отказана от български съд след като бъде направено необходимото разследване. 

„Обвиняват брат ми в четири неща. Първо, че е направил „престъпна конспирация“, ние по нашия НК нямаме такова престъпление, но е нещо като организирана престъпна група, изнасяла американски технологии за Русия. Второто обвинение е, че е изнесъл въпросните полупроводникови пластини – заготовки за памет. Третото е, че е измамил американските власти и четвъртото – пране на пари.“

Всички незаконни действия, за които се говори в обвинителния акт, се отнасят за 2014, 2015 и 2016 г. Основното обвинение  – заговор за извършване на неразрешен износ и заговор за насърчаване на незаконна дейност е извършено на 20 май 2015 г. (точка 44 от обвинителния акт). Най-големият абсурд в твърденията на американските прокурори е, че във времето, когато са извършени закононарушенията, Милан Димитров не е бил във фирма „МТИГ“. Той започва работа в нея едва през 2018 г..

„Второто обвинение, че е изнесъл тези пластини, които можело да се използват, според представител на Министерството на търговията на САЩ, за ядрените спусъци на Иран, се намират в офиса на нашата фирма в специализирани азотни хладилници. “

Спекулативни са и американските твърдения, че тези пластини имат двойна употреба и могат да са от полза за военните в Русия, Иран или другаде, казва братът на Милан. 

„Това, което ние изработвахме не е готово изделие, което да може да се използва. Освен това имаме документи и фактури, че не сме правили ние износа, а само вноса в България. Т.е. отговорността за доставката е на фирмата-продавач. Освен това тези пластини, при износа им от САЩ, са квалифицирани от американския закон като неизискващи лиценз. Това пише в документите, с които американската фирма-продавач ни е изпратила пластините. Иначе, вижте, вероятно и телефоните, което използваме могат да имат двойно назначение, но по-интересно е защо не е имало разследване в България.  Никой не е пожелал да види какво има в тази фирма, с какво се занимава... Всичко е построено само н апредположения и на един холивудски сценарий. Видели са, че майка ни е от руски произход, търгувал си с Русия – профилът съвпада.“

Обвинението на американските прокурори за пране на пари, според Александър, е още по-абсурдно.

„Три машини сме закупили от САЩ. Две от тях са нещо като дървени шкафове, в които има вентилатор, лампа и хепафилтър. Функцията им е когато разглобяващ някакъв детайл да не се лепят прашинки. Третата машина е на ток и залепва метални капачки за корпуса на пластините. Трите машини се намират в офиса ни, а американците са написали, че са изнесени в Русия и че са стрували над 1 млн. долара... Имам фактури, че цената им, заедно с доставката до България е 53 хил. долара.“

Оказва се, че от всичко написано в обвинителния акт на Милан Димитров от американските прокурори нищо не отговаря на действителността. Питаме неговия брат какви са все пак основанията за исканата екстрадиция на брат му в САЩ. 

„Не мога да ви кажа какви са източниците на американските прокурори. В самия обвинителен акт има една клетвена декларация на разследващия, в която пише, че те "вярвали"... Съдът в САЩ ги пита имате ли доказателства, обвинителите отговорят “we believe” (ние вярваме). Документът, който беше пратен на гръцките власти с искане за екстрадиция на брат ми беше една клетвена декларация на служител на ФБР, в която пише: „опирайки се на моите обучение и опит, вярвам, че (компонентите) са изнесени в Русия.“ Разбирате ли, няма нито едно доказателство, че тези пластини са изнесени, нито митническа декларация, нито нищо. А те до ден днешен се намират в офиса ни в кв. „Изгрев“ в София.“

Как семейството на Милан Димитров си обяснява случилото се:

„Това е една абсолютно подготвена манипулация, излизаща извън юридическите рамки, намираща се изцяло в политическото поле. Преди да го пуснат под гаранция, преди първото слушане в гръцкия съд, при него в една зала в Солунския затвор са влезли двама души (там няма право да влиза никой, дори с адвоката си разговаряш със слушалка през преграда). Единият от тях на идеален български му казал, че вижда, че е добро момче, но е вербуван от СССР и започнал да му чертае схема на „престъплението“ България – Гърция – Русия. Брат ми се развикал и те си тръгнали. Обади ми се веднага от телефона в затвора да уведомя адвокатите за случката. Те провериха в книгата за посетители, но нямаше никакви записи, никой не е идвал при него... Подготвена политическа шпиономания, заради която може никога повече да не видя брат си.“

Александър Димитров не приема за възможна хипотезата, че някой недоброжелател от България е автор на доноса: 

„Ние няма на кого да сме конкуренция, защото сме прекалено малка компания. Освен това, изделията ни са прекалено незначителни, не могат да се правят серийно в големи количества, енергоемко е и мърляво, ако мога така да кажа. Малка инвестиция, няма бърза печалба. За мен цялата работа е, че американската фирма си е сменила собствеността, преименува, което разбрахме от репортаж на“Ройтерс“, и старият собственик на фирмата е подал сигнал срещу нас за да направи мръсно на новите собственици или заради нещо друго. Ние нямаме никаква информация от къде тръгва всичко. Това са някакви вътрешноамерикански игри. Старата фирма е глобена с половин милион долара и сделката вероятно е включвала да ни натопят нас. Ние не знаем какво включва тази извънсъдебна сделка с американското правосъдие. Според вас нормално ли е да имате обвинение от юли 2020г. и три години никой да не ви уведоми за това в България.“ 

И все пак защо?

„Брат ми стана една невинна жертва на тази мръсна, информационна война. А защо е избран Милан, не знам. Той никога не е бил политически обвързан, нито е някакъв фактор в Русия. Единственият период, в който е бил там е докато завърши висшето си образование и после се прибира в България. Имаше си негова фирма за търговия с авточасти. Това просто е един абсурд. Нагласени, страшни неща. Живеем в един ужас.“

На 1 септември гръцкият съд трябва да се произнесе на втора инстанция, окончателно, по искането за екстрадиция Милан Димитров в Тексас, САЩ:

„Българската държава не ни съдейства по никакъв начин. Подадохме жалба в президентството, която разпределиха към министерствата на правосъдието и на външните работи. И от двете институции отговориха, че това не е тяхна работа. Правосъдното ведомство ни каза, че не е в правомощията им, защото няма молба за екстрадиция до България и молба за правна помощ. МВнР ни отговори същото и че не са запознати, което впрочем е лъжа, защото когато внесохме апарата на брат ми за сънна апнея в затвора, молбата беше написана от консула ни в Солун до външно министерство. Никаква помощ от нашата държава. Писахме до политически партии, до омбудсмана, писахме и на американското посолство – все още нямаме отговор. Баща ми писа писмо и до американския генерален консул преди четири дни, но и от там нямаме отговор. А могат спокойно, както в случая с Желяз Андреев, да се свържат с американските ни партньори и да направят един елементарен съдебен опис. Да им покажем документи, офиса, машините, платките, за които ни обвиняват. А натискът срещу гръцкия съд е голям. За да има основание да разреши екстрадиция трябва да има двойственост на обвиненията - деянията да са престъпления и в Гърция, и в САЩ. Според вас, „измама на американските власти“ дали е престъпление в Гърция? „Конспирация“ - такова определение няма нито в нашия, нито в гръцкия закон.“

Братът на Милан е скептичен, че българските медии могат да окажат натиск на държавните институции да се задействат:

„бТВ го отразиха в пет минути, а аз им дадох час и половина интервю. Пак добре, че нещо отразиха. Да ви кажа честно тук е такова медийно затъмнение, никой не разбира същността на въпроса. Не знам какво повече да направя, доста съм обезсилен. Да загубиш брат си е много тежко.“