Много хора се чудим защо в последните години у нас се обръща внимание предимно на един вид насилие – на домашното насилие.

Като в същото време тотално се неглижират останалите. Аз лично страдам еднакво за всеки човек, жертва на какъвто и да е вид насилие и не разбирам избирателната състрадателност. 

Всички жервти се озовават без време в гробищата, независимо какъв точно случай на насилие ги е изпратил там. Или в болница, ако са оцелели. След която цял живот си носят психическата и физическата болка. За близките им също е еднакво тежко.

Преди някой да ме обвини в неразбиране и липса на емпатия, ще кажа, че дъщеря ми расте без баща си заради проявена нееднократна агресия от него към мен. А той не е български Ганьо с татуировки, а италианец, израснал в добро семейство и учил в частен пансион.  
Масово насилие например е това, което се случва в ромските общности. В които невръстни момичета ежедневно биват насилвани да встъпват в социални и сексуални отношения, неприсъщи за тяхната възраст – реално те са изнасилвани и принудени да раждат като инкубатори във възраст, в която трябва да учат, за да имат по-добри шансове в живота. Всичко това се случва буквално пред очите ни, но ние го неглижираме с удобния претекст „такива са им традициите“. Традициите обаче не променят биологията и всяка жена може да потвърди, че на тази възраст никое момиче не е готово, нито телесно, нито ментално за това да прави секс, да ражда и възпитава деца! Как тогава е възможно на никоя институция, фондация и на обществото като цяло да не им пука? Камо ли да инициират протести и да настояват за законови промени! 33 години се изливат милиарди по различни ромски проекти, имаше дори „Декада на интеграцията“, но въпреки това никога не съм чула да се споменава дори бегло този проблем. Който всъщност е най-сериозната пречка пред интеграцията на жените от този етнос. Странното е, че иначе ромите са като свещени крави за всякакви европейски и български институции и фондации, които правят всичко възможно те от малцинство да се превръщат бързо и сигурно в мнозинство, но явно идеята е количеството да е за сметка на качеството.
Друг пример за насилие е това върху самотните възрастни хора по селата, извършвани от горния етнос. Досега не съм видяла никой от познатите ми във ФБ, които иначе скачат по команда като миналия месец или се скъсват да споделят постове за тормозени и изоставени животинки, някога да са се възмутили от поне един от стотиците случаи на брутално изнасилени, пребити или убити баби и дядовци по селата! 

Медиите също рядко се интересуват от тези случаи, само по изключение ги показват или пишат за тях. Наказания за виновните рядко има, защото извършителите често са непълнолетни, а за 33 години никой не иска да промени законите в посока всеки да носи отговорност за злодеянията си. А защо не се променя? Първо, защото на никой не му пука за обикновените беззащитни българи. Второ, защото извършителите са от защитения етнос.
Трети пример, който поне няма как да се прикрие като останалите, е насилието по улиците и пътищата. Стресът от това дали човек и близките му ще се приберат живи и здрави след всяко излизане от вкъщи, е психически тормоз. 

При 27 убити от домашно насилие през 2022, убитите по пътищата са 531. И както има много жертви на домашно насилие, които не са убити, но са ранени и травмирани за цял живот, така е и за хилядите ранени при катастрофи (8422 само за миналата година), или поне за тежко ранените, инавалидизираните и тези, които ще починат преждевременно от травмите си.

Четвърти пример - случайната битова престъпност. Когато бях на 20 години, пред входа на блока ми ме нападна изрод, който ме свали на земята и започна да ме рита навсякъде, включително по главата. Преди да ми затвори очите отзад, видях, че е един от махалата наблизо, когото няколко дни преди това ме беше уцелил с нещо, аз бях реагирала и той явно ме е проследил къде живея. Само жена, която е преживяла нещо подобно, може да разбере ужаса от това, да се чудиш дали само ще те набие, или ще те изнасили и наръга с нож накрая. И дали е сам или са няколко. След това, въпреки че показах на полицаите къде е била първоначалната случка и че явно живее там, те не направиха почти нищо. Извикаха за разпознаване съвсем друг човек, а след като аз натисках за отговор казаха, че го били предупредили да не ме закача повече! Пак само жена може да разбере и това, че и след 25 години, когато се прибирам по тъмно, си мисля за това. Дъщеря ми е на 15 години и е ясно колко се притеснявам за нея. Освен преживяното физическо насилие, това е психическо насилие и страх, който ще изпитвам през целия ми живот.
След време други такива ми откраднаха посред бял ден чантата от колата ми, докато детето ми беше вътре, а аз до колата. И в двата случая в приемната на районното беше пълно с жени, които пишеха обяснения как са били набити или ограбени. Т.е. това е ежедневна рутина в българската полиция и никой не обръща внимание на това – нито самото Министерство на вътрешните работи, нито медии, нито обществото.
Миналата година двама крадци влязоха в апартамента на моя позната докато баба ѝ беше там – Слава Богу, въпреки че се засичат в коридора, излязли са, без да я пребият. Майка и и баща ѝ също живеят там и може да си представим как се чувства човек, когато знае, че всеки престъпник може безнаказано да те посети отново. Такива случаи също има безброй и полицията добре познава част от тези престъпници. Нещо да се променя през годините? Не.
Без да си дават сметка, за много либерални диктаторчета (така си ги наричам аз фанатизираните фенове на „демократичните“ парии, защото те се имат за либерали, но чуят ли друга гледна точка, веднага изтриват, блокират или пускат доносчета) е толкова важно да са част от моментната социална и политическа конюктура, че приемат за свои само тези каузи, които са удобни на тази конюктура, които тя спуска за актуални и които ги карат да се чувстват част от либералното стадо. За всички останали форми на страдание такива хора са сляпи и глухи!
А едни каузи стават „модерни“ защото покрай тях се прокарват определени идеи, а след това и законови промени, които имат строго политически цели. Ако не беше така, просто нямаше да го има това разделение между едни и други жертви и всички щяха да бъдат адекватно овъзмездени. 

Неслучайно има десетки фондации за домашно насилие, които непрекъснато биват финансирани по различни европейски и български проекти. И почти няма организации, които да се борят с другите видове насилие. Резултатите на тези фондации са спорни, голяма част от парите потъват безотчетно в частните джобове на основателите им, а жертвите са объркани към кого да се обръщат.
Други, което дразни изключително много, е елементаризирането на това насилие като едва ли не типично само за българските мъже и дежурните разяснения, че само ратифицирането на Истанбулската конвенция ще промени ситуацията. Ясно е, че извършителите, както не се възпират от закони, още по-малко ще ги спре някаква конвенция. Фактите са, че домашното насилие е в сходни пропорции спрямо населението и в държавите, в които тя е приета, като в някои дори е повече. 
Другата мантра на либералните диктаторчета из целия западен свят е, че едва ли не само лошият бял мъж е насилник. Въпреки че всеки, дори и минамална обща култура, си дава сметка, че в останалата част от света картинката е още по-брутална, особено в ислямските страни! Но това е тема табу в световен мащаб, защото петродоларите на Саудитска Арабия и останалите богати арабски държави вече са изкупили половината западен свят. 
Всичко това и много други данни по темата лесно могат да се прочетени и видяни в статии и графики от всяко либерално диктаторче. Но те не го правят, защото са твърде заети да мразят, да бутат паметници, да се борат със знамена, с хОра, с химни и прочие „велики“ каузи!

Дял на жените, които са страдали от интимно насилие от партньора - физическо и/или сексуално

Брой на жените жертви в ЕС през  2020-та по държави

Брой на жените жертви в ЕС през  2020-та по държави