В четвъртък Светият Синод разпространи обръщение към Президента, Председателя на Парламента, Министър-председателя, Министъра на образование и към целокупния народ. Обръщението съдържа констатация и призив.
Констатацията е банална – светът става все по-лош, около нас има все повече зло – „разрушително влияние на умножаващите се гибелни зависимости, материализъм, консуматорство, разврат, алчност, насилие и престъпност“. Тази констатация е правена през всички векове и винаги е имало защо. Но пък на човечеството никога не му е пукало особено.
Призивът е да се въведе най-сетне вероучението като задължителен предмет в училище, защото то е пътят към християнската етика, а християнската етика е единствената безусловна етика. Всички други са условни, зависят от някаква човешка гледна точка, от някаква обществена договореност.
Когато стане дума за етика, за морал, мнозина казват: „Аре стига, бе!“. За тях това е нещо прекалено абстрактно, а то не е. Моралът е нашата представа за добро и зло. Всяко наше действие е пречупено през тази представа. Вижте сами: най-общо за доброто можеш да изкажеш три мнения: 1.) добро е това, което е добро за мен; 2.) добро е това, което е добро за другия човек срещу (до) мен; 2.) добро е това, което е добро за всички. Първото е егоизъм, второто е алтруизъм, третото е тоталитаризъм. Тоталитаризъм е защото ако нещо е добро за всички, то трудно може да е добро за всеки. И тогава общото благо застава над индивидуалното и това е смъртта на свободата. Абсолютното, окончателното добро може д се премери само чрез Бог.
От своя страна пък моралът е обусловен от мирогледа. Едно е да вярваш, че светът е възникнал случайно, друго – че е резултат от интелигентен замисъл. Едно е да приемаш смъртта за край, съвсем друго е да я приемаш за начало. Едно е да знаеш, че вътревидовата и междувидовата еволюционна борба ти дава право да сториш всичко в името на оцеляването (и благоденствието) си, друго е да знаеш, че понякога интересите на другия стоят преди твоите. Едно е да знаеш, че всичко е познаваемо, друго – че почти всичко е тайна.
Действията на всеки чиновник, на всеки катаджия, на всеки кмет, депутат, министър, на президента, на министър-председателя, на царя дори се определят от морала и мирогледа им. Ще кажете: глупости, действията на всеки човек се определят от интересите му! А от какво се определят интересите, как се формират? И как избираме начина, по който да защитим интересите си? Всичко е мироглед и морал.
Не, не ви агитирам. Всеки знае себе си. Аз например съм православен. Това значи, че не изследвам и не разсъждавам за Бог и света, а с вяра и смирение приемам казаното в Писанието и от светите отци. И настръхвам при всеки опит то да бъде променяно и изопачавано.
Православен съм по две причини. Първата е, защото съм кръстен още като младенец и по този начин съм положил чрез кръстника си (моя дядо) клетва, изразена в текста на Никео-Константинополския Символ на вярата. Но съм православен, защото съм направил и съзнателен избор. Като млад жадно съм проучил всички философии и религии. Казвал съм си: Господи, та на практика аз съм материалист! Казвал съм си също: аз съм релативист, аз съм платонически идеалист, аз съм даже (пази, Боже!) окултист – магии, духове, егрегори, астрали, кабали и всякакви подобни прелести! В неподходящо крехка възраст съм чел Кант и Хегел (и съответно нищо не съм разбрал); играл съм си с мисълта да стана католик, опиянен от любов към Запада като всеки свободомислещ интелигентен човек в годините на комунизма. Най-сетне (дано Господ ми прости!) се правех на специалист по индуизъм и будизъм, за да свалям гаджета, които поне по онова време много се впечатляваха от подобни глупости.
Мисълта ми си е играла с всичко, но душата никога не е преставала да разговаря с Бог. Св. Иоан Рилски ме повика още през 1975, а през 2013 прогледнах за съкрушението и покаянието. Така че съм православен, не просто защото така съм се родил, не защото са ме кръстили като бебе, а защото съм извървял пътя си и съм направил своя мъчителен избор.
Днес Светият Синод моли единствено за това: да се даде възможност на всеки да извърви своя път и да направи своя избор.
За да приемеш или отхвърлиш нещо, не е ли редно да го познаваш? Аз например познавам доста добре марксизма-ленинизма, познавам другите религии, познавам лъжеученията, познавам сектите. Когато ги отхвърлям, мога да обясня защо го правя. Мнозина отхвърлят християнството (а заедно с това, дори и без да искат, отхвърлят и неговия морал, който е единственият надежден критерий за различаване на добро от зло), отхвърлят го без да могат да обяснят защо. Отхвърлят го, защото някой им е казал. И което е вече лошото – този някой е успял да се представи пред тях за авторитет и рупор на истината.
Оставете хората да изучат Закона Божи, пък после нека сами да изберат. На всичко отгоре така е демократично. На всичко отгоре така е толерантно. Законът Божи трябва да е основен задължителен предмет като литературата, историята, математиката, физиката и химията. И аз съм мразел много предмети в училище и в университета, знаейки че никога след това няма да имам нужда от тях, обаче и през ум не ми е минавало да искам отпадането им от учебната програма. И аз съм вярвал в творчески Божи промисъл, но съвестно съм се запознал с теорията за големия взрив и с еволюцията.
Така че ако искате да имате качествени атеисти и богоборци, не ги спирайте от вероучение. В противен случай ще имате само лаещи тъпи тролове и хунвейбини. Знаете ли защо през комунизма всички бяха полудели по Фройд? Защото не го издаваха на български.
Мислите ли, че йезуитите не познават атеизма, материализма и дори марксизма? Ако мислите така, значи жестоко с лъжете. Нека всички се запознаят с християнството от качествени и надежди източници (а не от разни врачки и шарлатани), пък да изберат сами. Така, освен всичко друго, ще могат и да бъдат отговорни за избора си.
Покажете, че сте умни политици и добри хора и въведете Закона Божи (вероучението) като редовен предмет. Няма да се случи нищо страшно, освен някой лъжец да изгуби публиката си. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
