Мило момиче с име на цвете, 

Вече си достатъчно голяма, за да знаеш, че българите не сме като държавата. Ако зависеше от нас, за разлика от нея, ние не бихме те оставили сама в Баку. С празни джобове и без треньор.

За нас, твоите сънародници, няма значение дали утре ще победиш или загубиш на финала. Понеже вече сме се издули с гордост по тебе и нищо не може да промени това. Покрай теб гледахме шах с гладно внимание все едно се точи ракия. Като видиш майка ти и баща ти им кажи, че ти вече си не само тяхно дете, но и на България. Отечеството, не държавата.

Иначе тя, държавата, услужливо ще се появи сега. Разни политици ще започнат да се позиционират продуктово около теб. Като досадния топ на рускинята днес. Но спокойно, момиче с име на цвете, ние знаем: успехът вече е налице и си е лично твой. Въпреки, а не благодарение на държавата. 

Нургюл, ти си наистина сияйна роза, поникнала на българската земя. И ще продължаваш да очароваш публиката на световните форуми по шах.

Но утре е ден за бодлите, Нургюл. Покажи ги и вземи това, което днес видяхме, че заслужаваш. Заради теб. Ние вече спечелихме.

*Коментар на Мартин Табаков, доктор на политическите науки