Аз съм много лош гражданин, в Античността сигурно биха ме нарекли идиот в онзи смисъл на неспособен да се колективизира човек. Вероятно заради това цялата тая история с паметника на съветската армия не ме ангажира емоционално (казано по-просто: не ми пука). Не ме ангажира кой знае колко и интелектуално, обаче се съгласих в понеделник да отида в телевизията и да говоря за нея, така че ще се наложи да поразсъждавам.
Проблемът с паметника не е вътрешно национален, не и чак толкова, колкото им се иска да изглежда. Паметниците са свидетелства за ценности, напомнят за случки, хора и събития, които се подразбира, че обществото одобрява, смята ги за своеобразни върхове, на които поколенията трябва да подражават. Какво ни напомня ПСА (МОЧА), за какви ценности свидетелства? Окупация от чужда армия, поставяне на марионетно правителство, отнемане на собствеността на хората, репресии над цели социални групи, концлагери, бодлива тел и стрелба на месо по границите, половин век международна изолация. Това ли трябва поколенията да помнят и да му подражават? Да, длъжни са да го помнят, но не и да му подражават. А изобразяването му под форма на паметник говори за положително отношение, каквото в обществото очевидно не е налице. Затова на практика от вътрешно национална гледна точка проблем с махането на паметника няма. Пък и то не е въпрос на референдум, не е въпрос на обществено мнение, а на административно решение. Затова нашата демокрация е представителна. Ето, „Левицата“, вместо да брани паметника чрез палатки, да спечели едни избори, да вземе властта и да се разпореди с него по законен институционален път!
На този паметник, както и на подобните му в други европейски градове, настоява единствено Русия. Присвоила си привилегията да бъде считана за безспорно добра сила (защото Хитлер е безспорно зла сила, нали така), тя подскача като ужилена при всеки опит това да се постави под съмнение. От позицията на „класическа добра сила“ днес Русия гради цялото си международно поведение.
У нас много политически субекти – физически и юридически лица – са пряко зависими от Русия. Не само идеологически, но и технически. Ако не беше Русия и ако не бяха българските субекти на издръжка от нея, проблемът с паметника на съветската армия щеше да изглежда по съвсем друг начин и дори можеше и да не съществува.
Проблемът на проруските субекти у нас е объркването в самата Русия, което прави и тях неадекватни. Как разсъждават там? Докато ние тук се вайкаме и попържаме един другиго за онзи пилон с българското знаме на Роженски поляни, през месец юни в Санкт Петербург издигнаха цели три пилона, които (дано не се лъжа!) са най-високите в света – по около 180 метра. Знамената, които се развяха на тях, бяха съответно руския национален флаг (бяло, синьо и червено), имперското знаме (черно, жълто и бяло) и знамето на Съветския съюз (цялото червено със сърпа, чука и пентаграмата).
Знамената не се задържали дълго на пилоните, но били там за да отбележат важни годишнини – 165 години от появата на знамето на Руската империя, 100 години от появата на Червеното знаме и 330 години от появата на трикольора на Петър Велики. Трите знамена символизират целокупната мощ на Русия. Русия е всичко това, което изразяват трите знамена. Да, обаче в тяхното съвместно съществуване има напрежение, наблюдава се едно почти психопатично противоречие. Например по какъв начин идеята за нация се съчетава с идеята за самодържавие, граждани с поданици, повечето от които крепостни? По какъв начин идеята за империя се съчетава с макар и лицемерната идея за съюз на съветски републики?
Хералдиката е езикът, на който разговарят помежду си държавите. Какво казва на света и в частност на българските си фенове Русия с трите знамена издигнати едно до друго?
Националният трикольор ще да е като всяко друго национално знаме – израз на принадлежността на руските граждани (в политическия смисъл на думата) към единна общност, макар че не знам доколко е редно останките от Съветския съюз да се разглеждат като единна нация. Всъщност това, което днес използва Русия за национално знаме, е военноморският флаг на Петър I, а малко по-късно и на търговския флот. Цветовете му са като на холандското знаме по идея на самите холандци, които са построили корабите на Петър. В края на 17 век е негово лично знаме, а за национално го обявява Николай II едва в самия край на 19 век (тъй че историята му в тази роля е доста по-кратка от 330 години) като своеобразна ратификация на буржоазните реформи на своя дядо Александър II. Октомврийската революция изхвърля трибагреника и той се връща като символ на демократизираща се и догонваща модерния свят Русия едва през 1991 при Борис Елцин.
Имперското знаме е в цветовете на Хабсургите (цветовете на българската Кобургска династия са абсолютно същите) и е въведено в началото на 18 век от дъщерята на Петър Елисавета, горе-долу по едно и също време с основаването на академията на Ломоносов. То става императорско знаме на изконно „славянската“ династия Холщайн-Готорп-Романов, произхождаща от херцог Карл-Фридрих фон Холщайн-Готорп от фамилията Шлезвиг-Холщайн-Готорп. Русия има две владетелски династии – Рюриковичи и Романови. Втората е затрита през 1918 чрез брутален разстрел на царското семейство от страна на младите болшевишки (комунистически) власти. Не знам, може би под това знаме днешна Русия ще поведе последната битка срещу Запада и зловредното му влияние.
Знамето на Съветския съюз е инфернално червено с пентаграм (петолъчка), сърп и чук в левия горен ъгъл. То е символ на един от най-зловещите експерименти в историята на човечеството, най-вселенския, най-тоталитарен и глобално всеобхватен експеримент – насилственото построяване на рая на земята, царство Божие без Бог, християнство без Христос. Пълно безумие и пълна безпътица. Под това знаме настъпва строй, желаещ да унищожи цялата заварена духовност и да я замени с идеологизирана до крайност карикатура на духовност, строй, основан на жестокост, страх и предателство, строй желаещ да създаде империя, без да има представа за произхода и природата на властта – дали идва от небето, от земята или от самата преизподня. Българският паметник на съветската армия е визуализация точно на този мироглед с изразни средства, неотстъпващи по нищо на най-типичните образци на фашисткото изкуство в Европа (не знам дали някой не си е дал труда да разгледа този аспект).
Да вдигнеш тези три знамена едно до друго, прилича на абсолютна шизофрения. Що за объркване е това типично по мащаба си руско объркване?! Трите знамена символизират несъвместими неща. Абсолютизмът и нацията са антагонистични поради произхода на властта. При абсолютизма схемата на обществото е вертикална, империята е проекция на Царството Божие на земята, а императорът (автократорът, самодържецът) е викарий на Христос до второто Му пришествие. При демокрацията, чийто атрибут е нацията, схемата е хоризонтална, властта няма нищо общо с небесата, а произлиза от колективния гений на народните маси и то по възможност на угнетените и експлоатираните. Тоталитаризмът пък, олицетворен от червеното знаме с петолъчката, е нещо още по-извратено. При него властта на думи (и само на думи!) произлиза от същите тези народни маси, защото и социализмът се брои за вид демокрация, но всъщност властта се упражнява от някаква чудовищна партократична олигархия. Тази олигархия е много по-уродлива от класическата, защото класическата олигархия се състои в общи линии от плутокрацията на дадено общество, от хората с реално влияние и власт, докато тоталитарната комунистическа олигархия е съставена от наплашени чиновници, назначени на дадени постове, които, ако бъдат уволнени от тези постове, ще бъдат кръгли нули каквито са се родили. Кръгли нули, отличаващи се от другите нули единствено по злобата си.
Ето тези три знамена издигна Путин, а нашите русофили ги гледат и цъкат с език. Какво ни казва Путин, какво ни казва руската национална пропаганда? Че руснаците са наследници на всичко това – и на старите боляри с кафтаните и дългите бради, и на германските аристократи, и на абсолютизма и на дивия болшевишки комунизъм. Всички тези неща са идеологически, философски и етически несъвместими, но руснаците ги искат в пакет за свое наследство, защото руснаците трябва да се чувстват велики все едно с какво, само заради факта, че ги има. А нашите русофили се чудят как да изглеждат братски предани на всичко това. Да не мислите че им пука нещо за паметника на съветската армия? Да не мислите, че изобщо им пука за Втората световна война, за нещо, което не са виждали и не са преживявали с прагматичните си биографии? Пука им колкото за битката при Термопилите. Но те са братушки на големия брат и усърдно ще го представляват, колкото и налудничав да е той понякога. Това е истината за паметника на съветската армия. Проблемът с него изобщо не е вътрешно национален, а международен. Русия и Америка се ежат като петли една на друга, а тук Мая Манолова опъва палатки.
Не знам. Май не се подготвих много добре за телевизията, ама ще ме прощават. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Български орден за военни заслуги с лента в цветовете на Кобургската династия.
