Преображение – големият празник в рамките на Богородичните пости, – медиите съвестно ни информираха, което е тяхно задължение, ако искат да бъдат всеобхватни информационни институции, и за което сме им благодарни, защото календарът на празниците държи хората в общност.
Медиите се постараха да обяснят. Някои преразказаха евангелския разказ, но фокусът беше върху гроздето. И върху някои други битови неща – битови от един запечатан в историята бит като в капка кехлибар.
Сръчни журналисти ни разказаха как на Преображение се носи грозде в църквата и свещениците го освещават по време на литургията (в моята църква „Св. Георги“, но не ротондата, а „Сейнт Джордж“, такова нещо не се прави, може би защото в квартала не се гледат много лозя). След тази процедура християните можели да ядат и берат гроздето. Първото грозде се раздава на близки и съседи, но след като се прекади от свещеник. Наистина великолепна традиция, доколкото показва човешката увереност, че нищо не става без Божие благоволение, „без Мене – казва Господ – не можете да вършите нищо“ (Иоан, 15:5). Не всичко, както си въобразявате, а нищо!
Разказаха ни също как на Преображение се обръща времето – изворите и реките изстиват, а лятото се пречупва. В нощта на Преображение (както и на Богоявление) небесата се отварят и праведниците могат да видят Бог и ангелите и каквото си пожелаят в този миг, ще им бъде. „Затова през нощта майките държат децата си будни – продължават журналистите, – карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет“. Тази сутрин мой познат ме помоли да му обясня (сякаш съм някой велик експерт) как медиите насаждат ценности. Ами, ето така. Голямо богатство и късмет. Ако видиш Бог в лицето, за какво друго да се сетиш, освен за голямо богатство и късмет! А всъщност богатството е последното, за което Бог би искал да споменаваме пред него, защото то като нищо друго умъртвява душата. С цялата си душа, с цялото си сърце човек трябва да копнее само ца едно – за Царството Божие, – а дреболиите от този свят, които, ако желае, може да нарича и богатство, ще му се придадат от само себе си. Ами късметът? Късмет не съществува. Има само Божи промисъл – благоволение или допущение.
За това „преображение“ ли става дума? Да, вероятно и за него. На този празник, както и на всеки друг, с изключение на световния ден без цигарен дим и подобните нему, медиите пропускат мистичната страна. Това е перманентна тяхна вина, заради която надменните либерали (начело с редколегията на Дойче веле) гледат с презрение на православието, като на някаква простотия. Възможно е това да се прави нарочно, за да се заклейми православието. Ако е така, то това е галактическа глупост! Само заради факта, че в последните няколко години режимът в Москва е взел православието на идеологическо въоръжение, дайте да го съсипем, очерним и отречем, нищо че именно то ни определя духовно и от него идва всичко, с което се надуваме пред света заслужено или незаслужено. Ето, искат националният празник да е 24 май. Та нима това не е историческо тържество на православието, съизмеримо единствено с победата над иконоборството на последния вселенски събор? Тази карта на българското землище, която така топли зъзнещото ни национално самочувствие, нима е карта на нещо друго, освен на Българската екзархия, на земите, в които като питаш хората какви са, те отговарят: православни българи? Изглежда тази православност пречи на някакви модерни идеологически концепции, та трябва денонощно да се бие по нея, без да се жалят пари и талант. Колко и спорен да е талантът в повечето случаи.
А може пък журналистите да не са чак такива велзевули, да не са организирани зли гении и атентатори против християнството, а просто да си мислят, че техните публики наистина са прости и е трудно да им се обясни на техния прост език как всъщност стоят нещата. А то не е. Ето, вижте. Ще се опитам да разкажа за Преображение на прост език, като Бойчо Огнянов в класа на Рада Госпожина (само да е посмял някой да каже, че не е чел „Под игото“ от страх да не го обявят за татуиран патрЕот!), ще се опитам да разкажа, без да съм специалист, пък то и не ми е нужно, защото тези неща ги (или трябва да ги) знае всеки.
Празникът Преображение всяка година пресъздава един наситен със смисъл и символика епизод от Евангелието. Няма да го преразказвам, защото онези с освещаването на гроздето вече го сториха. В изключително концентрирания епизод на Преображението има няколко фундаментални момента.
Първо. Христос е Бог. За него свидетелства не кой да е, а първата ипостас на Св. Троица – Бог Отец: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте“ (Мат. 17:5). Това свидетелство е подкрепено, доколкото изобщо има нужда от подкрепа, от присъствието на грабнатия в плът на небесата Илия и приносителя на първия богооткровен закон – Моисей. Старият завет потвърждава своята приемственост в Новия.
Второ. Бог показва на човека смисъла на неговото съществуване – да се обърне от греха, да се промени, да се преобрази, да се богоуподоби, да стане бог по благодат, тъй както Бог е бог по природа. „Човекът е твар, получила повелята да стане бог“ – казва св. Василий и точно тук, на Тавор тварта човек получава тази повеля. Бог показва, че Самият Той може да се преобрази пред човека, следователно човекът е длъжен да покаже, че и той от своя страна може да се преобрази пред Бог.
Трето и най-важно. Епизодът с Преображението отговаря догматически на въпроса за познаваемостта на Бог. Векове наред, може би тук-там и днес, стои тази трудност: от една страна Бог е толкова голям, толкова по-голям от нас и в пространството, и във времето, и в мисленето, толкова е различен от нас, толкова е непостижим, че най-естествено е да твърдим, че е напълно непознаваем. Ако подходим към проблема философски, няма как да стигнем до друг извод. От друга страна обаче как да научим волята Му, как да живеем по Неговите заповеди, за да изпълним целта на живота си – богоуподобяването. Изобщо как да изпълним тази цел, как да се уподобим на нещо, за което нямаме и не можем да имаме абсолютно никаква представа?
Още светите отци-кападокийци говорят за божествените енергии, а учението за тях е оформено окончателно от св. Григорий Палама през 14 век. Но проявлението на Бог чрез светлина е познато в цялата история на християнската мисъл, очевидно още от евангелистите. Таворската светлина е същата онази светлина, която вечно присъства на гроба Господен и се проявява на Великден, за да запали лампадите и свещите на вярващите.
До Варлаамическите спорове през 14 век (а може би някъде и днес, знае ли човек?) се застъпват две виждания. Едното (католическото) е, че Таворската светлина е създадена от Бог, тоест е тварна. Другото (православното) е, че тази светлина е част от самата Божия природа, следователно е нетварна. Ако приемем, че светлината е нетварна, то се съгласяваме, че част от Бога, който извън всякакво съмнение е недостъпен за когнитивните ни възможности, може да общува, да се допре до нас и да ни приближи мъничко към познаването на непознаваемото.
Изводът е един: ако Таворската светлина е нетварна и човекът може да я види, да се съприкоснови с нея, то е теоретично възможно човекът да е в състояние да изпълни повелята да стане бог. Ако не е, не е възможно или поне няма доказателство, че е.
Мистичният смисъл на Преображение е този: Творецът казва на своето творение: ето Ме, Аз съм Бог твой и Творец твой, създадох те да бъдеш бог и ти и да наследиш царството Ми.
За Бог е лесно на сътвори човека безгрешен, съвършен в интелектуално и нравствено отношение, но това няма да го направи бог. Човекът може да стане бог само по собствена воля, осъзнат избор, много страдание и много любов. Иначе ще е безгрешен робот. Ето тази не много сложна мисъл е извикана да стигне до умовете ни на Преображение, а що се отнася до гроздето, то ще узрее, ще стане на вино и ракия по закон Божи, защото е само едно от онези неща, които ще ни се придадат, пожелаем ли силно Царството Божие. И накрая, въпреки че е крайно неуместно, все пак ще го кажа: освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
