Нашенската власт отдавна има обичая като изпадне в ступор и тъпо безсилие, предизвикани от собствената ѝ некадърност, вади на мегдана някакъв обикновено ужасяващ случай и насъсква медиите да го разпалват. 

Помните, вярвам, убитото дете по времето на кабинета на Костов. Тогава таксиджиите тръгнаха да правят метеж. Сетне излезе, че майката на детето го е убила. А още по-после всичко се замете и се забрави. И сега е така. 

Стара Загора и Цалапица са нещо като Катуница. Шум, врява, НПО-та, правозащитници и всякакви нравствени еколози, моралисти и пуритани. Така нареченото домашно насилие сигурно е голям и труден проблем. Толкова голям, колкото убитото момче в Цалапица и заклания 39-годишен мъж в гр. Гоце Делчев. 

А журналистите крякат за институционалната немощ на държавата. 

През това време световното светило във физиката и химията, кой знае защо и премиер, дава акъл на депутатите и прави банални, наивни, семпли и направо смехотворни изявления за доброто, злото и разликата между двете житейски и философски категории.

 Безпътица и безизходица. България е заключена между бабаитлъка, наглостта и нахалството на Бойко и нежната, но много вредна безпомощност на академичето.

Любо Кольовски