Много е страшно да виждаш и усещаш как интелигентни хора, на които им е от ясна по-ясна политическата шизофренна ситуация днес, мълчат, сковани от страх и търсят изява не чрез коментари и анализи за актуалната, „избождаща“ очите обстановка, а в странични теми, както и в безопасно „атакуване“ на само определени личности, спуснати и посочени от партийните щабове, за „димка“ на гугутките…

Усещаш, че самият той не приема ситуацията за нормална, изгаря от желание да вземе отношение, но не може да преодолее страха от евентуалното гледане накриво от партизаните, които и да са те и особено от оная шпицкоманда във фейса.
Никога не е било толкова зле, тъжно и срамно да си… интелектуалец…
Дори и в онова време.
Да, нарочно сляп и използван интелектуалец. Възнаграден с трохи.
И затворена уста.
И погубена съвест.
Сигурен съм – най-позорното време за интелектуалеца на моето поколение. Когато той живее в най-свободното време най-несвободен…
Между другото – какво стана с Морфов. Дали не е забягнал пак нанякъде? Кога ли пак ще „изригне“? И после пак изведнъж ще се „спихне“…
Я и кога ли ще се появи отново един друг емблематичен интелектуалец, онзи с брадата и вечната цигара… И на него май пак му е време да се появи. Идват евроизбори. И трябва да бъде преизбран от гугутките. Защото местенцето в Брюксел е толкова сладко. И „обръснато“…
Да не говорим за Веждито. Той си изпълни мисията за „сглобката“. И има право на почивка. Но платена с депутатска заплатка. Защото пенсията на интелектуалеца е никаква, нали, за кое по-напред ще му стигне – за уиски ли, за пура ли… О, пардон, него да не го мисля, той като бивш шеф на парламента, макар и за момент, има право на огромна пенсия. Да, по заслуги…
Тези винаги са „заслужили“. И преди, и сега, и завинаги.