Мисля, че зад идеите на ПП-ДБ за промяна на националния празник се крие нещо по-дълбоко от конюнктурната и плитка политическа импотентност, която с графоманска страст променя конституцията, за да прикрие безпределната си тъпота.
Имат власт, а не знаят какво да правят с нея, освен да покраднат и да измислят някакви промени в конституцията, за да си придадат тежест.
Старите опитни крадци от ГЕРБ и ДПС ще им дадат да си поиграят на чичо доктор и ще ги изгонят от пясъчника, когато му дойде времето, което може и да не е скоро, защото в тази разкапана от малоумния избирател политическа територия, може просто да не правиш нищо друго, освен да крадеш. Това е прозрачно и се вижда с просто око.
Това, което ми е любопитно, е друго. Мисля, че зад искането на промяна на националния празник, се крие дълбокото и неизкоренимо убеждение на голяма част от българите, че те не могат да се управляват сами. Че от тях държава не става и никога не е ставала, освен в уроците по митологизирана история по времето на комунизма. Вижте колко е интересно.
Днешните неолиберали и "десни" умнокрасиви антикомунисти искат да направят същото, което са направили комунистите през 1945 г., които смениха националния празник и туриха за такъв датата на своя преврат, за който нямат никаква собствена заслуга. Просто бяха марионетки на Москва и Сталин беше договорил България с Чърчил.
Днешните синове и дъщери на БКП и ДС по кръв и дух (познавам ги добре и са точно такива) искат да сменят националния празник, защото са марионетки на Вашингтон и конюнктурата се е сменила, но по принцип е същата както на 9 септември 1944-та. И каквато е била преди това с Тристранния пакт.
България няма самостоятелност и никога не е имала, защото българите нямат характер за пет стотинки. Всеки ежедневен контакт с другите е потвърждение за това. В по-голямата част от историята на преструвка на държава ние се държим като герои от баналния етюд с катаджиите, нарушителите на пътя и прословутия въпрос "Сега какво ще правим?". "Ами ще променяме конституцията" е най-новият, оригинален отговор. Това е малоумие, но зад него се крие вътрешното убеждение, че тази страна може да гравитира само около големи полиси и то без капка достойнство.
Разбира се, че гравитацията около големите е участ на всички по-малки, но те поне имат някакъв характер, някакво чувство за национален дух, някакво проявление на държава и собствен интерес. И най-вече култура, дух. Тук няма такива. Има пилон за мастурбация на мокрите патриотични сънища от една страна и плъхообразната антропология на клиентелата на "Америка за България" от друга.
Първите веднага са готови да скочат в обятията на Путин (който въобще не мисли за тях), колкото и да се бият в гърдите с трибагреника, а вторите вече са ни продали на американското посолство за два бонбона и едно карамелче (реплика от любима пиеса на Харолд Пинтър).
И двата лагера, които доминират в България от Освобождението насам, не вярват в България. Знаят (може би първо по себе си), че тя няма характер за елементарни прояви на независимост и е по-добре да е сателит, ако може по технологията на "Стелт". Поради тази причина на политическата повърхност изплуват откровени подлизурковци и нагаждачи, но не защото са измамили избирателите си, а защото са истинско тяхно представителство.
Тези два лагера са толкова големи и то от столетие, а защо не и от 600 години, че не позволяват на нищо друго да се култивира и да расте под техния отвратително безвкусен сблъсък на футболни агитки. Никакви нюанси, никакви усложнения на мисълта и никакви тънки чувства не са позволени. Или си с нас или против нас. Това е уморителната и досадна битка в България, а вече и не само тук, за съжаление.
Въпреки, че и двете групи са ми неприятни, по ми е неприятна групата на западняците, може би защото по естетически причини бях от тях едно време. Те са дъно, защото при тях става дума само за стандарта на живот, мекиците от Хлебар и кинтите от НПО, което си е директен соц, но го наричат капитализъм. Нищо не са рискували цял живот и обичат да бръщолевят за свободна инициатива. Те са по-примитивни по парадокс, защото са материални. При комунистите и чалгапатриотите, които са им духовната рода има нещо все пак свързано с някаква мъглява идея. Някаква баба Ванга и Нешка Робева. Те обичат да казват, че са вярващи, но не религиозни (любимо глупаво клише), но се опитват поне да вдигнат селските си чела нагоре към звездите.
Умното и красивото е забатачено в корнукопията и няма измъкване оттам. Но като цяло резултатът за България е един и същ. Потънала в суеверие и битово упорство страна, която отдавна се е отказала да бъде държава, защото хората в нея знаят, че не стават за такъв проект и търсят опора - я в Цариград, я в Москва, я във Вашингтон.
Проблемът на умните и красивите е чисто географски. Вашингтон е на майната си и точно толкова му пука за България. Другите поне полагаха някаква грижа за периферията, докато онези само смучат и хвърлят на боклука. Затова и презирам техните проксита тук. Да предлагат лицемерна смяна на националния празник с 60 депутати на кръст е твърде прекалено.
Лицемерно е, защото утре ще се усетят, че и Путин го празнува и ще предложат първо 6 септември, а после и 22 септември. Знам им елементарното протичане на мисълта. Това са унтер...денлинден. Както и да е.
Няма държава, която си сменя националните празници през 30-40 години. Това е пълен Мики Маус, драги ми умнокрасиви смехурковци. Навийте си на руло предложенията за промяна в българската конституция, която е великолепна, между другото, и то направена от Луканов и тогавашния елит на БКП, и си вървете по живо, по здраво във времеубежището на баналната си, изтъркана глупост.
Последното ще трябва да го напиша с недомлъвки заради докладчиците от същите тези комсомолски креатури: И както бе казал великолепно един великолепен поет Румен Леонидов преди време: Извадете си малките п .... от г.... на Отечеството!
