Какво е един огромен пилон, ако не изчистен символ на вертикалното? Всъщност, ако изстържем всички мимолетни условности, несръчни етикети на различните епохи и всички напластени злонамерени заблуди, ще видим, че отдолу, под ляво, дясно, либерално, консервативно, социалистическо, капиталистическо, божествено и сатанинско, всъщност голямата дилема на човечеството е една – хоризонтално или вертикално.

Тези двете се пресичат като кръст, като триизмерен кръстопът (защото двуизмерният е само хоризонтален), отекват като две кръстосани сопи на горски разбойници.

Какво са всъщност хоризонталното и вертикалното? Те са метафори за произхода и посоката на световния ред и в частност на властта, без която човешкото общество е немислимо. Хоризонталното и вертикалното са два фундаментални възгледа, два спорещи мирогледа.

Според вертикалния възглед нещата в света, а оттам и в обществото, та чак до отделната човешка личност, се случват отгоре надолу. Вертикалният възглед е йерархичен. Според него човечеството е пирамида, изградена от обособени слоеве. Най-отгоре е Бог като Творец на всичко, а после в строга субординация следват различните небесни и земни институции според компетентността си и своето място в Божия план. Дори Бог и небесата да отпаднат като бабини деветини от мирогледа на интелигентния и критичен модерен свят, вертикалността като начин на мислене остава. Вижте армията: тя може да бъде единствено и само йерархична.

Вижте Църквата. Вижте, ако щете, и републиката, която след приключване на демократичните избори, също е йерархична по отношение субординацията между институциите и службите. Дори тоталитаризмът за своите партийни и комсомолски нужди бе въвел лицемерния до пълен абсурд термин „демократичен централизъм“, който изразява ни повече, ни по-малко една съвършена йерархия.

Въпреки че неглижира и дори игнорира Бог, секуларната държава не се отказва от вертикалния принцип и това е обяснимо, защото вертикалният принцип описва естественото състояние на нещата. Пък и не е само той. В модерния свят има и други рудименти от „мрачните“ и „безпросветни“ времена. Например от гледна точка на архитектурата и строителството Земята е плоска. От гледна точка на навигацията Земята е в центъра на вселената. Но това е тема на друг разговор.

От своя страна хоризонталният мироглед превръща човека от обект в субект на властта. Ако досега властта се е изливала отгоре му под формата на грижа или репресия, то в хоризонталната координатна система властта вече произтича от него. Той е „суверен“ или поне така го лъжат, за да почешат тщеславието му. Това го кара да се чувства творец на собствената си съдба, при положение че не е такъв, а в най-добрия случай е само съавтор. Ако вертикалният мироглед е йерархичен, то хоризонталният е демократичен. Демокрацията (демократѝя) невинаги е била еднозначно положителна дума. Във Византия е била синоним на атаксия, на хаос. Това започва от момента, когато пророк Самуил от името на хората моли Бог да им разреши да си изберат цар. „И Господ рече на Самуила: чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях“ (1 Цар. 8:7). Така започва хоризонталната част от политическата история на човечеството с всички свои плюсове и минуси, с всички последици, които теглим и днес.

В по-нови времена вертикалното е родово (патриархално – патриархатът е строго вертикална конструкция, но все пак различна от патерналистичната), кланово, а оттам – народностно и национално. Затова пилонът с националния флаг е вертикален не само според пространствените си измерения.

Хоризонталното логично е космополитно. При хоризонталното мерило за всички неща е човекът, докато при вертикалното мерило за всички неща е Бог. Грешката на първото се вижда в красотата на природата. Паунът и цветето са пословично красиви, еталони за красота. Но мъжкият паун не е красив за човека, а за женския паун; цветето не е красиво за човека, а за пчелата. Следователно човекът не е мерило за всичко, но като Божи образ той в пауна и цветето вижда алегории на абсолютната Божествена красота и им се наслаждава. И щом тази красота е абсолютна, то мерило за всичко е Бог. Защото чисто човешките неща са относителни.

Днес нашето хванало се за гушите общество също е разделено по вертикален и хоризонтален принцип. Нали ви се е случвало да почувствате някого от своята порода, без да можете да обясните защо, или пък някой да ви е безпричинно противен? Това е според разположението ви не по някоя конюнктурна политическа координатна система, а според хоризонталността или вертикалността на възгледите ви. Така някой комунист може да е вертикален, а някой клерикал – хоризонтален. Така могат да се обяснят много на пръв поглед абсурдни противоречия. Когато БСП отхвърля Истанбулската конвенция, това не е ляво, не е социалистическо решение, а вертикално решение. Всеки има право на вертикални решения.

В случая с Роженския пилон нещата стоят по доста по-махленски начин. Всички очертани по-горе обобщения са валидни, само че има специфичен нюанс. Нюанс, който е в състояние да минира и взриви теорията, поне привидно. Което е достатъчно тревожно, защото привидността е религията на модерните времена.

На Румен Радев – всенародния любимец, избраника, за когото гласува мало и голямо, кьораво и сакато, ретроградно и прогресивно, начело с умнокрасивитета, който два пъти го туря за президент, защото се мисли за много хитър, – на Румен Радев вече сериозно му припари под задника заради падането на поредното му служебно правителство и заради международната изолация, в която изпада заради възгледите си, родеещи се с тези на Лавров, Песков и Захарова. В момент на отчаяние Радев реши да извърши паметен акт, с който да покаже кой е истинският българин, кой е бàщицата, кой е обединителят на нацията. Но вместо акт на обединение, с пилона си Радев извърши най-тежкия акт на разединение, сложи венец на параноичната си кариера, изсвири финалния акорд на мрачните си новогодишни речи, преливащи от омраза.

Не е виновен пилонът. От момента, в който се оказа, че инициатор на гордия патриотичен акт е един доказан национален разединител, цялата символика на акта се изпари. Идеята престана да бъде вертикална. Плисна поредната кална вълна на омраза и сквернословие.

Омразата и сквернословието се изляха под виртуозното диригентство на медиите – тези храмове на свободата на словото и обективността. Вижте какво пише за тях още в средата на XIX век големият консерватор Константин Победоносцев, един от най-вертикалните мислители на всички времена: „В наше време бе открито ново средство, с което се обработват масите за политически цели – това е изкуството на бързо и сръчно обобщаване на идеи, съчиняване на фрази и формули… Така се оформя едно единодушие на мисълта, единодушие лъжливо и призрачно, но с достатъчно реални последици… Полека-лека читателите губят желание да си оформят свои собствени възгледи… и радушно приемат вестника, който мисли вместо тях“. Това, дами и господа, е едва средата на XIX, далеч преди Априлското въстание, по време на пагубните либерални реформи на царя-освободител Александър II. А за повече от век и половина положението с медийното въздействие се е усъвършенствало по ужасяващ начин.

Медиите са виновни, но не могат да са виновни за всичко. Те не са виновни например за думите „нихилисти“ и „безродници“, с които „обединителят“ нарече нацията от Рожен. Ако светът беше прекрасен, ако хората бяха едни добри и благородни същества, медиите, дори да имаха огромното желание да сеят омраза помежду им, нямаше да могат. Медиите не създават света, а го отразяват, концентрират и канализират за меркантилни нужди. Те не раждат злото, а само му служат срещу заплащане. Но пък, слава Богу!, не всички.

Днес пилонът, доколкото е Пилонът на Радев, на разединителя, вече не е вертикален, защото не възвежда душите в по-горни реалности, а ги оставя да се плискат в най-долните низини. Но един ден Радев ще си отиде и съвсем скоро ще бъде забравен и той на свой ред. Тогава пилонът отново ще стане вертикален, за да радва народа и да го изпълва с благородни чувства. А пък ако някой е по-софистициран от народа, нека се пълни с чувства от другаде, като прояви снизхождение към примитивите и не ги залива с хапливите си забележки и находчиви фейсбук сентенции.

Патриотичното чувство е красиво както всяка самоотвержена обич. Ако едно голямо развято знаме, ако националният отбор по художествена гимнастика (защото, ако кажа „футбол“, пак ще скочат) накара хората да почувстват топлина един към друг, радост от нещо хубаво – тогава защо не! Все пак родовата принадлежност продължава да бъде универсален обединяващ мотив, въпреки бурните усилия на бесновати „граждани на света“. Да не допускаме омразата към Радев или пък внушените от либералните медии клишета да унищожат този универсален мотив. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.