1. „Зеленски е украинският Левски”.
Тези думи на Соломон Паси са най-отблъскващото доказателство за низостта на т.нар. „българска демократична общност”, която не е нито българска, нито демократична, нито е общност. А глутница слуги, провъзгласили се за пророци, за господари, за елит. Фалшив елит, горд в своята мерзост и нищета. Мерзост духовна, нищета нравствена. И кощунствена. Това е величието на „избраните люде”, обсебени от своите комплекси, мании, фобии и патологии.
2. Парадът на слугите
Зеленски благоволи да снизходи към нашите земи и из бездънния кладенец на една болезнена комплексарщина изригна неописуемият екстаз и див възторг на „демократичната общност”. Христос да бе слязъл от Тавор, нямаше да Го забележат.
Визитата произведе пищно слугинско дефиле по телевизори и фейсбуци.
Участваха същите персонажи, които истеризират при въпроса „Къде бяхте 8 години?”, трагичните 8 години на убийства, репресии, геноцид и етническо прочистване на руснаци и рускоезични в Украйна. Войната не започна на 24.2.2022 г. Войната започна с финансиран от САЩ неонацистки държавен преврат на 22.2.2014 г. И продължава 9 години и 7 месеца. Затова „Къде бяхте 8 години?” предизвиква яростен остракизъм. В дефилето участваха все същите персонажи, които ожидаха с трепет вагнерианците да превземат Кремъл и главата на „кървавото ботоксно жуже” да се търкулне на Красной площади, но потънаха в дълбока покруса и разочарование.
На 6 юли бяха възнаградени и възмездени: „Ах, какво ще ни поиска Зеленски? А ние какво ще му дадем? Какво?! Ах-ах!”, пищяха укоризнено разни дръжки на микрофони, готови да дадат всичко и себе дори, повтаряха, че визитата е от „най-висш български национален интерес”, а техните правилни събеседници изпадаха в мазна нега. Мазна, като баничка, от която тече високонаративно гранясало олио.
Мастит представител на т.нар. „демократична общност” формулира неочаквано откровено цялата тая мазня:
„Демократичната общност получи демократичен оргазъм”. И днес йощ отеква еротичното събитие, сполетяло тъй внезапно „демократичната общност”…
3. Вайрълки на демокрацията
„Зеленски ни извади от нашия конфуз! Изтри петното от челата ни! Освободи ни от чувството за вина! Оправи ни имиджа евроатлантически! Постави ни от светлата страна на Европа и на историята! Върна ни в евроатлантическата цивилизация!Върна ни на моралната карта на Европа! България излезе на чисто и светло! На крака ни дойде един малък (на ръст) голям мъж, един от най-големите днешни световни мъже!Световен лидер ни дойде и направи така, че и ние да изглеждаме световно! Днес София е центърът на света!”…
„Украйна е България и България е Украйна!”, прогласи парламентарно Манол Пейков, достигнал най-сетне евроатлантическо удовлетворение на своето благоутробие.
„Днес беше 4 февруари 1997 г. – страната направи исторически обрат. Слава Украине!”, възкликна Генчо Дайнов, който още страда за вагнерианците.
„Много държави ни завиждат за посещението на Зеленски. Посещението, което се случва днес в България, на много държави по света им се иска да беше при тях. Но се случи на нас. Зеленски не отива на случайни места”, осведоми ни Иво Инджев. Така си е. Зеленски не отива там, откъдето може да се върне с празни ръце.
„Зеленски в София! България бавно се завръща там, където трябва да е!”, постанови букърът Господинов.
И ето я поантата: „Не може ЦЕЛ СВЕТ да са с Украйна, а ние да сме на пичка си лелина! Ние сме длъжни да сме в историята, както всички останали, а не да сме в гъза й!”…
Дължим това изтънчено творение надве„вайрълки” – Тони и Цвети, които възпяха събитието в белостишен анализ във фейсбук страницата „Вайръл стихове за секс и драма”…
4. Наши хора
Иженарицаемата „демократична общност” биде поласкана от честта да лицезре своя герой в Националния исторически музей, да си щракне селфи, та да се гордеят деца и внуци. Елитарната публика проводи при Зеленски детенце с букет слънчогледи - „Кажи, мама, „Слава Украине!”, но детенцето не рачи.
Един от удостоените сподели: „Приятно впечатление ми направи подбора на аудиторията: бяхме си само нашите в един широк про-украински смисъл на думата”.
И изрежда кои са „нашите в широк про-украински смисъл”: Костов, Дайнов, Смилов, Инджев, Карабашлиев, Паси, Кунева и т.н, и прочее – все подбрани клакьори…
И ето я втората поанта. Тя е знаменателна: „Почувствах стабилната основа на днешното управление: докато Русия воюва срещу Украйна, това правителство ще оцелее” (същият удостоен източник).
Я прочетете още веднъж изречението: „Докато Русия воюва срещу Украйна, това правителство ще оцелее”.
Това е философията на „демократичната общност”. Накратко – „Да живее войната!” и „Долу Радев! Не щем мир и дипломация!”.
5. Тигрови очи
Най-сетне „демократичната общност” се сподоби с обект за обожествяване, с герой, сразил гадния Радев и гадните „български путьофили, путинопитеци и лилипуткинци” (цитирам, с извинение).
Най-прехласната е Теодора Димова, свежата носителка на Вазовата награда за литература: „Зеленски ни покори с очарованието си! Фейсбук е пълен с погнуса от Радев”.
„Зеленски е нисък, жилав, пропорционално сложен. Енергичен. Нямаш грам усещане за актьорска игра. Никаква условност. Президент. Главнокомандващ… Един дребен човек с едри мускули. Има нещо тигрово в очите му като на бойците от Шаолин… Зеленски е миротворец! Зеленски вдъхновява целия свят! Световен лидер! Световна класа! Респект! Гений! Велик държавник! Велик! Велик! Велик!...Той е новият Чърчил и Чембърлейн! Рейгън и Рузвелт! Ганди и Мандела! Че Гевара и Васил Левски!”...
И още: „Зеленски закла Радев! Унищожи Радев! Радев се държа неприлично! Радев се самолиши от правото на общение с човеци! Зеленски развенча мита, че българите са с Путин и с Русия!”…
Има и още словоизвержения срещу Радев, но няма да ги цитирам, поради тяхната писоарна лексика.
По-важна е третата поанта: „Зеленски ще избави света от руската гняс!”.
6. А сега един въпрос.
За кого се отнасят следните възторжени определения:
Той е „борец против руската отрова, който оказва услуга на целия свят”; „спасител на света”; „родоначалник на нова ера”; „най-великият човек на нашето време”; „апостол на Дева Мария”; „пратеник на Провидението”; „най-великият световен законодател”; „Герой на Културата”; „грандиозна личност”; той има „красиви пронизителни златисто-кафяви очи”; той е „секс-символът, идеалния Мъж на новата епоха”; „Той е Мъж, който се отличава в един свят от полухора”…
Този „пратеник на Провидението” е Дуче. Бенито Андреа Амилкаре Мусолини. Нисък, набит, сипаничав, широколик, нискочел, с възпален поглед и актьорски талант. Sua Eccellenza Capo del Governo, Duce del Fascismo e Fondatore dell'Impero и Primo maresciallo dell'Impero.
Възторжените определения принадлежат на папата Римски, на Фройд, Хитлер, Чърчил, Чембърлейн. Американските журналисти ваят сияйния образ на Дуче с лъстиви коментари, славословят фашизма като „идеал за управлението на държавата” и заключават: „Фашизмът е необходим на американците. Бог създаде Мусолини от реброто на Италия”.
Холивуд открива актьора Мусолини и той дебютира през 1923 г. във „Вечният град” с Лайонел Баримор в главната роля. През 1933 г. Columbia Pictures снима документалния филм „Говори Мусолини” с участието на Дуче, представен като героичен лидер и спасител на народа. През 1934 г. цяла Америка припява песента „Ти си върхът!” (You`re the Тор), където всеки куплет завършва с „Ти си Мусолини!”…
По-късно ще стане ясно, че не е много препоръчително да си Мусолини…
7. Президентът
Румен Радев разяри „демократичната” глутница и а-ха да секне нейния „демократичен оргазъм”. Българският президент извърши нещо нечувано и невиждано. В прав текст, при включени камери, Радев заяви на Зеленски, че като главнокомандващ е против изпращането на въоръжение за Украйна, че конфликтът трябва да се реши по мирен път, чрез деескалация и дипломация. Никой друг държавен глава не е предизвиквал така дръзко и категорично неонацистките бесове, обладали света. Защото Румен Радев не говореше на васала Зеленски, а на неговия колективен сюзерен, наречен мило „цивилизован Запад”.
Това извади от равновесие Зеленски, навикнал да говори пред Урсула ФДЛ и подобни брюкселски безличия. Колкото пъти и където и да говори Зеленски, все една и съща реч държи с някои вариации, предназначени да трогнат и впечатлят местната публика. Разиграва един и същи етюд, знае си репликите до последната запетая и пауза, и не допуска, че някой не се хваща на актьорлъка му. Влязъл е в роля и не може да излезе оттам. Толкова си вярва, че лъже най-безпардонно.
Само една от лъжите. Пред същите включени камери Зеленски заяви, че Русия не спазвала Минските споразумения, „за да спечели време, да се въоръжи и да ни унищожи”. Светът още не е потънал в амнезия и помни думите на Меркел и Порошенко – че Минските споразумения не са сключени, за да се спазват, а за да се даде време на Украйна да се въоръжи и да се подготви за войната, замислена и планирана от „цивилизования Запад” още тогава, в 2014 г.
„Избраните люде” подминаха дебелата лъжа на Зеленски, изпаднаха в ярост, гняв и див възмут от „дебелашката упоритост на лицето от „Дондуков” и произведоха единственото умозаключение, на което са способни техните центрофугирани васални мозъчета. А именно: „Моралното величие на Лидера се срещна с тоталната нищета на кремълския лакей!”. И главно: „Радев е Путин, Путин е Хитлер, следователно Радев е Хитлер! Импийчмънт! Импийчмънт! Импийчмънт”…
Резюме на „историческата” визита
„Демократичната общност” още дълго ще преживя и предъвква своя възторг, захлас, транс и трепет. ППДБГЕРБСДСДПС, без да са Ричард ІІІ, който вика от блатото „Кон! Кон ми дайте! Кралство срещу кон!”, харизаха кралството в комплект с реакторите на АЕЦ „Белене” срещу скъпоценния си евроатлантическия имидж. Поне кон да беше пустият ИМ имидж, а то и магаре не е. Киев ще „плати” реакторите с част от парите, изливани от Европейската комисия, а те са по 1,5 милиарда евро на месец. Украйна ще „купи” нашите реактори с европейски пари, сиреч - с нашите пари. За да е перверзията пълна, „демократичната общност” изпадна в екстаз – най-сетне ще се отървем от лошите руски реактори и ще станем енергийно независими. Така приключи 30-годишната война на „цивилизования Запад” срещу българската ядрена енергетика. България, запокитена в блатото, пое своя път на горд енергиен просяк.
Но имаме още един повод за гордост. „Вече даваме амуниции на Украйна!”, пъчат се Денков и Тагарев. Със сигурност не даваме амуниции на Украйна. Амуниции - това са всички конски такъми за езда - седла, стремена, юзди, мундщуци и т.н. Със сигурност даваме муниции - патрони, снаряди, гранати и т.н. Според тайното списъче, което Зеленски връчи на Тагарев, даваме всичко без самолети. Президентът Радев не е виждал тайното списъче. Ами то затова е тайно. Както каза Игор Федик, ръководител на секцията за Югоизточна Европа на New Geopolitics Research Network,„Това е най-доброто правителство за украинско-българските отношения. Тагарев е работил като съветник в Министерството на отбраната на Украйна”...
В пространството остана да виси един въпрос:
„Кой покани Зеленски?”.
Отговорът е: „Никой”.
