Тежки дни за националното ни самочувствие се заредиха напоследък. Първо на онзи от „Дондуков“ 2 му клепнаха ушите като на ритнат кокер шпаньол при челния сблъсък с един истински мъж и закрилник на своя народ. После непатриотичният родопски вятър отнесе пробно знамето от стърчащия член на Рожен. Ако не беше Стефан Командарев да вземе „Кристален глобус“ в Карлови Вари, можехме спокойно да викаме „Вагнер“ да се разполага тука, да се прекръстваме на Българецк или Болгарский рог и да слагаме край на тая агония.
Шегата настрана, случилото се е хубава метафора за състоянието на битието ни. Даже ако бях в по-метафизично настроение, щях да провидя и коравия показалец на Тангра, който май ни сочи накъде да концентрираме усилията си. Видно е, че за пълководци и политици нямаме материал, щом главнокомандващият ни се гърчи като хванат да мастурбира в училищната тоалетна осмокласник. Не, че всички не си знаехме, че тайно бие чекии пред портретите на Кутузов и Жуков, ама сега го уловиха с член в ръка.
За обществени каузи също не ставаме – след половин година дитирамби и фанфари, удари в косматите гърди и развяване на потни носии като на Цецо Цветанов и Веско Маринов в Жеравна родихме едно недоносче за милион лева, на което и байрака не седи като хората. Дано поне кебапчетата на Рожен да са вкусни, ама ми изглеждат малко излишни усилията, на „Женския пазар“ знам поне 3 по-подходящи места.
Въпреки това, а може би и точно заради това, в България продължава да живурка някаква прилична културна дейност. Тъжно-жестоката история на пенсионираната учителка Блага, разказана в новия филм на Стефан Командарев, е само поредното доказателство след епичната награда „Букър“ на Георги Господинов, обезоръжаващата Мария Бакалова в ролята на съветско куче-космонавт в блокбъстъра „Пазителите на галактиката“, или страхотната енергия и настроение на станалия традиционен столичен фестивал „А до джаз“.
Какво друго ти остава в страната на късите пишки и зелените чорапи, освен да се опитваш да правиш изкуство? Традиционната историография твърди, че културният възход на една нация идва тогава, когато бъдат задоволени по-непосредствените нужди на населението – достатъчно количество евтина газ, айфон втора ръка, трошка на изплащане с под 300 000 на километража. Социалните науки обаче оспорват това твърдение, и май с право.
Талантите често блестят именно в моменти на обществена безизходица и триумф на тъпотата, червените конци против уроки, походите за мир и десните кандидати с картончета от ДС. Изкуството се храни от мизерията, в крайна сметка – вижте руснаците какви гении имат, а тоалетната хартия се среща по-рядко от черния хайвер. Така че да не се бавим, имаме знак свише – нека всички да се борим на културния фронт. Аз ще напиша кратка симфония, след като завърша коментара, за да дам личен пример. Може Ваня Григорова да нарисува някой слънчоглед, Нешка Робева да ушие гоблен, Агент Майстора да пробва синхронно плуване, а Цончо Ганев да проточи лиги в кларинет.
