Борбата на България с корупцията е най-добрият начин да се противодейства на операциите на Кремъл в страната, която рискува да се превърне в едно от най-слабите звена на Европа заедно с Унгария.

Бившият български министър-председател Кирил Петков наскоро представи амбициозен план от седем точки на новия си коалиционен партньор ГЕРБ, чийто лидер Бойко Борисов е на власт повече от десетилетие.

Планът включва пътна карта за съдебна реформа и предупреждение, че страната спешно трябва да премахне руското влияние в службите за сигурност, ако София се надява да успее да се справи с корупцията.

Въпреки смелите планове обаче, след по-малко от месец тяхната привидно прозападна коалиция вече граничи с разпадане – подчертавайки постоянната нестабилност, която възпрепятства дългоочакваната борба с корупцията.

Шестнадесет години след присъединяването на България към Европейския съюз, тя продължава да бъде най-корумпираната страна в блока, според Transparency International.

Въпреки многократните призиви от Брюксел, София не е постигнала голям напредък в създаването на напълно независима съдебна система и ограничаването на особено широките правомощия на българския прокурор и неговия безпрецедентен почти пълен имунитет.

Макар че опасенията относно прекомерните правомощия на българския прокурор са налице от години, те достигнаха своя връх през последните седмици, когато се умножиха твърденията за неправомерни действия на бившия главен прокурор.

В средата на юни Висшият съдебен съвет (ВСС) най-накрая отстрани Иван Гешев от длъжност, но на фона на споровете около неговия наследник Борислав Сарафов и съобщенията, че Гешев започва политическа кариера, е ясно, че трябва да се направи повече за подобряване на ситуацията, особено като се има предвид, че в противен случай се рискува да се засили влиянието на Москва в България.

Прокуратурата в крайна сметка отиде твърде далеч

Уволнението на главния прокурор Гешев е окуражаваща новина след дългия списък от обвинения срещу него, като през последните месеци обвиненията в защита на олигарси и политически съюзници се увеличиха драстично.

През януари Гешев разпореди претърсване на офисите на финтех компанията Nexo, като се твърдеше за финансови нередности.

Реалността обаче вероятно е много по-съмнителна, като се има предвид, че за екипа на Nexo се знае, че подкрепя политическата опозиция – която се очаква да получи мандат за съставяне на правителство само няколко дни след обиските.

В допълнение към тези подозрения за защита на корумпирани служители и преследване на частни компании с политически цели, се появиха и предположения, отхвърлени от прокурора, че кабинетът на Гешев е забавил разследването на експлозиите на складове за боеприпаси в България, за които се твърди, че са извършени от руското военно разузнаване.

В началото на май Гешев дори избегна опит за убийство, след като бомба избухна близо до колата му.

Несъответствията в официалния доклад за експлозията на магистралата обаче предизвикаха широко разпространени спекулации, че Гешев е измислил предполагаемото нападение като тактика за привличане на симпатии и възпрепятстване на всеки опит за реформиране на прокуратурата – метод направо от наръчника на Кремъл. Твърди се, че той дори е оставил поредица от фалшиви доклади по случая без последствия.

За да се влошат още повече нещата, предполагаемият атентат предизвика клеветническа кампания срещу разследващите журналисти в страната, като на прицел бяха взети по-специално няколко журналисти от OCCRP – може би не е изненадващо, като се има предвид, че Гешев и колегите му прокурори от години водят дела с характер на тормоз срещу разследващи журналисти (SLAPP).

Забележително е, че Гешев неведнъж публично е обвинявал журналисти в заговор с престъпници и политици в заговор срещу него.

Дори след отстраняването на Гешев остават сериозни проблеми

Фактът, че Гешев сега се подготвя за политическа кариера – в сряда той обяви, че е основал собствена партия „Справедливост за България“, насочена към избирателите на ГЕРБ и Борисов – предполага, че той едва ли ще смекчи агресивната си тактика и обвинителна реторика.

Нещо повече, условията, при които той беше отстранен от поста главен прокурор – по същество политически компромис, решен от ВСС, комисия, чийто състав и независимост са оспорвани – едва ли предвещават сериозен ангажимент за истинска съдебна реформа.

Назначаването на неговия наследник, Борислав Сарафов, веднага породи спорове, които доведоха до активни протести от страна на съдиите, като Съюзът на съдиите постави под въпрос някои от решенията на Сарафов и неговата професионална компетентност и призова за открита и прозрачна процедура.

Името на Сарафов нашумя и в разгара на разследването около Антикорупционния фонд, печално наречено аферата „осемте джуджета“.

В рамките на тази сага водещ български бизнесмен избяга от страната, след като подаде сигнал за схема, в която прокуратурата очевидно е заговорничела, за да придобие контрол над успешната компания за асансьори „Изамет“.

Изненадващо, до момента не са наложени никакви санкции или повдигнати обвинения, а участието на Сарафов остава неизяснено.

Въпреки съпротивата на министъра на правосъдието, назначението на Сарафов беше потвърдено на 22 юни, което поставя под съмнение способността на българската съдебна система да се справи безпристрастно с корупцията в близко бъдеще.

Кремъл може да спечели всичко

Продължаването на статуквото в България – несъвършена съдебна система и ендемична корупция – оставя благодатна почва за външна намеса, особено от страна на Русия.

Както неотдавна отбеляза Петков, „Москва използва корупцията, за да маневрира във външната си политика“.

Руското влияние вече е основна болна тема в София; министърът на отбраната Тодор Тагарев наскоро изрази крайната си загриженост от нарастващите злонамерени операции на Москва в страната му.

Тези руски действия не са нищо ново: както разкри разследващият журналист от Bellingcat Христо Грозев, агенти на Москва вече са стояли зад един опит за преврат в България през 2016 г.

Възможно е Кремъл да е изиграл роля и при вземането на някои политически решения в София – като се има предвид например фактът, че българското правителство беше единственото в ЕС, което не осъди опита за отравяне на семейство Скрипал във Великобритания през 2018 г., или че правителството не приложи нито една от санкциите на ЕС срещу руски граждани или компании.

Изглежда, че руското влияние е било определящ фактор и за свалянето на Петков, ревностен поддръжник на Украйна и борбата с корупцията, след само шест месеца на власт миналата година.

Самата българска политика е доминирана от руското влияние – било то под формата на открито прокремълски партии, официално проевропейски партии, които се стремят да сключват съюзи с проруски фракции, или относително безропотната линия на българския президент Румен Радев спрямо режима на Путин.

Много от тези елементи видяха, че собствената им власт нараства в условията на нестабилност в България – затова не е изненадващо, че властите не проявяват голямо желание да се борят с манипулирането на информацията в социалните мрежи и в някои части на пресата.

Вредното влияние на Москва не остава без резултат

Тези фактори имат конкретни и обезпокоителни резултати: според социологическо проучване от декември 2022 г. само 46% от българите (доста под средното европейско ниво от 88%) смятат, че войната срещу Украйна е отговорност на Русия.

Тъй като либералният министър на отбраната на България настоява за увеличаване на доставките на оръжие за Украйна, съществуват опасения, че руските операции за дезинформация и намеса ще се увеличат, като се играе на примиренчески настроения в управляващата коалиция.

Борбата на България с корупцията е не само от съществено значение сама по себе си, но и най-добрият начин да се противодейства на операциите на Кремъл в страната, която е застрашена да се превърне в едно от най-слабите звена на Европа заедно с Унгария.

Дългоочакваната реформа на съдебната система, по-специално преоценката на ролята на прокуратурата, ще бъде решаващ сигнал за това дали София наистина може да се бори с корупцията.

ЕС и НАТО трябва да заемат по-твърда и решителна позиция, за да призоват разнородната управляваща коалиция да действа в тази посока.