Върху три кита се крепи иначе несъмнено плоската земя в някои древни митологии. Върху три кита се крепи или поне до неотдавна се крепеше българското дясно, което често обича да нарича себе си „автентична“ десница – онова дясно, което пълнеше първите митинги през 90-те и със самоотвержен уличен натиск допринесе да бъдат свалени правителствата на Луканов и на Жан Виденов.
През 2004 Иван Костов извади ДСБ от СДС, именно за да не се обезличат трите кита, на които се крепи демократичната българска десница. Движението на ДСБ беше вдясно от СДС, което по онова време дооформяше центристкия си вид. ДСБ трябваше да бъде дясното на дясното.
От тези три кита двата вече отдавна са потънали и са поели към тихите и тъмни дълбини – царство на чудовищно налягане и сплесканите от него биологични изроди. Днес са на път да отстрелят и третия кит и тогава ще питам „автентичната“ десница върху какво ще плава по лъжовната повърхност на обществено-политическия живот.
Първият кит на десницата (подреждам ги не по дата на потъването, а по важност и логическа последователност) е АНТИКОМУНИЗМЪТ. Това е нейният първичен електорален заряд. На този принцип се събраха заедно твърде различни и дори антагонистични политически субекти. Имаше по-десни антикомунисти и по-леви антикомунисти, антикомунисти предприемачи, работници и хора на изкуството и културата, антикомунисти военни и полицаи. Имаше дори и социалдемократи – антикомунисти. Дори и БКП не бяха подминати от антикомунизма, та се прекръстиха на БСП. Но, така или иначе, антикомунизмът дълго време беше (а за някои и днес продължава да бъде) главен реквизит на дясното – не консерватизма, не капитализма с неговия свободен пазар, а именно антикомунизмът.
Вторият кит е ГРАДСКОСТ. Градският човек по принцип е по-западен и прогресивен от селския. Той е масовият потърпевш и естествен опонент на работническо-селската власт. Той по-лесно осребрява технологиите, поема рискове и е готов да носи отговорност за делата си – все десни неща.
Третият кит е най-конкретен – ДЯСНОСТ. Капитализъм, частна собственост, свобода, демокрация, конкуренция, здрав разум, прагматизъм, набожност, патриотизъм.
Това са трите кита на дясното – дясност (разбира се!), градскост и антикомунизъм. И те започнаха да потъват точно в този ред. Първа от „автентичната“ десница си отиде десността. „Автентичната“ десница никога не успя да създаде партия на фабрикантите и банкерите. Но и на дребната буржоазия не успя да стане, на кварталните магазинери и автосервизите. За мен смъртта на този кит – на десността – си има и конкретна дата. Това е денят, в който, на съвет на икономическия екип на Реформаторския блок, представителят на ДСБ каза, че гръбнакът на икономическата политика на блока трябва да бъде защита на работниците от работодателите. Или поне да се говори по медиите.
После потъна градскостта. Тя вече не е запазена марка на „автентичната“ (старата) десница, защото всички станаха граждани, добре платени наемници и както ги наричат, а пък те се обиждат – офисен планктон. Ако някога градскостта е била признак за дясност със своите занаятчийски еснафи, тежки търговци, международни банки и културни институти, сега е точно обратното – признак е за левичарство и културен марксизъм. Вече няма органична категория „гражданин“ (citizen) която да се припознава в конкретна партия и тази конкретна партия да има едва ли не монопол над градскостта. За неопределеността на градскостта допринася и българската специфика. Националната ни държава преди няма век и половина стартира с около 90% селско население. До края на Втората световна война селяните у нас все още са повече от гражданите. Едва през 60-те или 70-те гражданите стават повече. Ще се съгласите, че за 50-60 години няма как нашата „градска десница“ да постигне онази масовост, която да я превърне в политически фактор. Днес „градската десница“ все още е повече термин в полето на пропагандата, отколкото реална социална база.
След смъртта на двата кита „автентичната“ десница потъна в блатото на всевъзможни компромиси в името на бутиковото си оцеляване. Някои от последните и най-тежки компромиси ги систематизира съвестно Петър Николов: изостави консервативните принципи, изостави партньорството с партиите от ЕНП, издигна лидери с тежък комунистически произход, заигра се с БСП и даже влезе в коалиция с нея, подкрепи Румен Радев, изостави основни десни принципи в икономиката, изостави политиката на финансова стабилност и т.н.
След десността и градскостта, остана един едничък кит, на който да се крепи илюзията на „автентичната“ десница – антикомунизмът. Антикомунизмът е универсална валута. По всички други въпроси – икономически, социални, геополитически – може да си обтекаем, но по въпроса за антикомунизма не можеш да си го позволиш. То е нещо като антифашизма или зеленизма – всякоя възраст, класа, пол, занятие взимаше участие в това предприятие. Дори да се обявят за пълна национализация, докато са антикомунисти, „автентичните“ десни могат да минат все за някакви десни.
Днес за голямо съжаление и третият кит е смъртно ранен. Ако кандидатът за кмет на София Васил Терзиев не оттегли кандидатурата си след всичко, което беше обнародвано за произхода и кариерата му, ако, дори и да не я оттегли, „автентичната“ десница продължи да го подкрепя, с това тя ще убие и последния си кит – кита на антикомунизма.
Вили Лилков нарече кандидатурата на Терзиев „голям компромис“. Това е все едно да наречеш чумата през XIV век или падането на Константинопол „досадно обстоятелство“. „Десните избиратели – каза още проф. Лилков – и особено антикомунистите ще бъдат изправени пред доста сериозна дилема“. Защото няма нормален човек, за когото произходът да е без значение.
Ако „автентичната“ десница не оттегли подкрепата си за Терзиев, ще отвори дълбока пропаст (простете за клишето) между себе си и своите избиратели. Защото мнозина ги следваха през годините с баснословна лоялност, но всяка лоялност си има граници, отвъд които партиите рискуват да се свият до съдебните си регистрации. Има си граници, отвъд които остава под въпрос устойчивостта на световната понятийна конструкция. Стига, разбира се, на „автентичната“ десница да ѝ пука от това. Стига въобще да докосва съзнанието ѝ.
Това е за трите кита. В началото забравих да кажа, че този текст е само за десни хора, така че, ако искате, недейте да го четете (:D). Но пък навреме ви предупреждавам, че следващия път текстът ще бъде пак в тази посока, но само за хора християни – верующи и богобоязливи. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
