Случвало се е да се замислям и дори да го споделям с други хора, че жаждата за знание е лакомия като всяка друга, тоест – смъртен грях. Не може всичко да се знае, не е възможно. А освен това и не бива.
А онези, които страдат от манията да знаят всичко, искат не просто да го знаят за себе си, а и назидателно да го споделят с всички останали, за да проличи колко са умни и информирани. И не само да го споделят, а споделяйки го да го развият до ново знание и да блеснат още по-ярко. Затова светът е пълен с хора, които настояват да ви обяснят как стоят нещата, как функционира същият този свят, защо се случва едно или друго и кой в крайна сметка е виновен все едно за какво.
Развръзката на кризата с ЧВК „Вагнер“ превърна целия шум, който вдигнаха съвестните граждани, в комедийно шоу. Какви ли умни анализи не се направиха, какви ли проникновени прогнози и никой нищо не позна! Един популярен с хаотичността си задимен професор дори се настани удобно да гледа края на Путин „в реално време“.
Друг пък – от онези, които първо коленичиха пред президента, а после обявиха, че това било стратегическа хитрост – обясни в събота всичко как е точка по точка, ама с апломб: „чакайте аз на вас да ви светна за какво иде реч!“, а само няколко часа по-късно, когато в неделя призори излезе нещо съвсем различно, той отново го обясни точка по точка, уверявайки ни, че това е окончателната истина. Дали му се смяха? Смяха му се, разбира се. Междувременно Пригожин за минути се превърна от главорез в герой на демокрацията. В момента какъв е, не знам, но то не е защото специалистите не са решили, а защото не съм се интересувал.
Изобщо, всеки от всичко разбира, всеки всичко знае, а дори и да не го знае, то лесно може да го реконструира с помощта на чудовищния си интелект и трудно постижима образованост. Обсъждането и анализирането на кризата Путин-Пригожин много прилича на една такава измислена ситуация, в която двама съпрузи (съпруг и съпруга, за да съм още по-ясен и да не си помисли някой нещо друго) се развеждат. За какво се развеждат? Ами, хайде да речем, че се развеждат за имот – съпругът е корумпиран държавен служител, който с мръсни пари е купил мезонет в „Кръстова вада“, а пък жената иска да го напусне и да живее в мезонета с любовника си – нека да е екоактивист и веган за по-конкретно и по-колоритно. Затова се развеждат. Как обаче „комуникират“ цялата работа пред света.
Жената казва: „Подложена съм на ежедневно домашно насилие и то в условията на нератифицирана Истанбулска конвенция! Мъжът ми е азиатски сатрап, който не зачита елементарните човешки права!“.
Мъжът казва: „Саботира ме ежедневно. Не пере, не готви и не пуска прахосмукачка. Възпитава децата в дух на национализъм и кич. Тайно се събира с приятелки и играят хоро!“.
Веднъж разгорял се, в скандала се включват и близките обкръжения на двете страни.
Колегите и приятелите на мъжа казват: „Той е факлоносец на демокрацията и прогреса! Истински глава на семейство с визия, идеология и обществен ангажимент! А жена му е изрод, готов да жертва бъдещето на семейството заради скъпа фризура и педикюр!“.
Приятелките на жената казват: „Единственото, което тя иска, е да остави на човечеството един по-добър свят. А мъжът ѝ е изрод, който иска да асимилира нейната индивидуална идентичност“.
Слушайки и гледайки всичко това, фейсбук академиците казват: „Всичко е ясно! От едната страна са цивилизацията, прогреса и бъдещето на човечеството, а от другата са престъпността, насилието и развратът!“. Но когато ги попиташ кой от двамата – съпругът и съпругата – от коя страна е, тогава фейсбук академиците се хващат за гушите и става страшно.
Разбира се това, че двамата се развеждат и още повече пък това защо се развеждат, остава на заден пан и никой не го помни, в случай че изобщо някога го е знаел. А и не иска да го знае, защото току-виж се оказало в противоречие със стройната логическа конструкция, която специалистите по всичко вече са създали. Специалистите, които знаят всичко и от всичко разбират.
Забравяме, печално често забравяме, че не всичко подлежи на изследване, не за всичко трябва да мъдруваме, не всичко можем да знаем. В такава вихрена ситуация, каквато е войната в Украйна, най-умно е да се огледаме какво знаем, какво можем да знаем (а то изобщо не е онова, което намираме в медиите, защото и медиите се пишат от слепци като нас) и върху него да градим мнението и поведението си. Само върху него и то когато сме сигурни, че е истина, а такава сигурност не знам кога ще можем да имаме, като сме наясно, че истината и за Втората световна война все още не е изплувала над пластовете манипулации, макар че оттогава са минали близо 80 години. Какво да говорим за деликатни събития, зазидани в тонове лъжи и пропаганда, събития, които се разиграват в момента с неясна развръзка.
Понякога единственото, което можем да направим, е да се молим. И това е едно никак не лошо решение, мъдро решение. Познанието ще дойде в точния момент и в необходимата мяра. Тогава ще знаем, без да се е налагало да научим. Няма да останем в неведение, просто ще си спестим малко излагация и малко глупости, за които може да съжаляваме, че сме казали. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
