Нашата политическа класа и тази „диктатура на олигархията“, „начело с Посолството“, толкова дълго и упорито работиха за дискридитацията на този „модел“, че отвратиха всички… Именно тази „тежка организирана престъпност“ отъждествяваща „демократичната общност“, всъщност се превърна в основният носител и стимулатор за руското влияние у нас.

…Наложения методично от западните служби модел върху „обществено-политическото и географско понятие България“ достигна своя апогей и нацията днес е отвратена от реалността на своята несъстоятелност, обезличена държавност, суверенитет и представителност /легитимност/.
Една абсурдна „завера“, произведена умело от „Посолството“ /за пореден път/, лансира целева и груба антиселекция на „кадри“ /„лидери“, „министри“ и „ръководители“…/ с единственото изискване към тях – безскрупулно да погазят националните интереси.

„Всичко, което считаме за дразнеща некомпетентност, е съзнателно прицелване…“ характеризира процеса наскоро Калина Андролова и го нарече „диктатура на олигархията“.

Бих приел това определение като резултат от „диктатурата на Посолството“, което десетилетия налагаше компрадорски  манталитет на посредствения национален „елит“ - логично проектиран, обогатяван и инсталиран в „хаоса“ от обществени поръчки, фондове, контрабанда и антибългарски решения, превръщайки „партийното“ и „държавното представителство“ в тежко взаимно-свързана организирана престъпност. Крадат, лъжат, мамят и безчинстват.
Лицемерието е безгранично. 
Демократичната общност и европейските ценности се обезличиха пред селектираните мутри и схемите за тяхното обогатяване и просперитет.

Днес, оплетени в своите зависимости и в хаос за оцеляването им – те дружно се „обединиха“ срещу „руското влияние“ и сред трупове от чужбина /на свои събратя/, атентати и „тежестите на съдбата“ – наложени от „Магнитски“, „върховенството на закона“ и недоубитият им „личен“ /до скоро/ главен прокурор – плеснаха с ръце и се прегърнаха… 
Днес, според всички медии имаме правителство, Украйна е победила и всеки момент коалицията на НАТО ще влезе в Москва…

Всъщност, диагнозата на това тежко обществено, общочовешко заболяване, в което чрез управляващите – ликвидираш държавата и държавността, суверенитета и обричаш страната си – диагнозата се нарича „България“. Както „Украйна“ бе превърната в касапницата на славянските народи, така днес България, чрез своето „абсурдно“, натрапено политическо представителство – сборище от престъпни - антибългарски субекти-отъждествява болестта на модела. Унищожителна болест – проказа на ценности, девалвация на справедливост, истина нравственост, идентичност, национална принадлежност… България е болна… Вероятно неизлечимо!

България не е държава, а местопрестъпление.
„...Киро, Бойко, Пеевски, Гнома и Гешев…“ - олицетворяват великата майка на „славяно-православната цивилизация“… Когато сме готови братя българи, да преглътнем този позор – утвърден и наложен от „Посолството“, тогава си заслужаваме и демографията и суверенитета и демонтажа на образованието и Войната може би… 
Но все повече се затвърждава усещането, че днес в българите се наложи едно прозрение! 
 v Нашата политическа класа и тази „диктатура на олигархията“ „начело с Посолството“, толкова дълго и упорито работиха за дискридитацията на този „модел“, че отвратиха всички… Именно тази „тежка организирана престъпност“, отъждествяваща „демократичната общност“, всъщност се превърна в основният носител и стимулатор за руското влияние у нас.
Българите прозряха истинската същност на обществено – политическата схема за смилането ни в глобалната машина на зависимостта и разпада на държавността.

Това съучастие на външни фактори, употребяващи създадената от тях вътрешна (национална) олигархия за източване на националните ни активи и похарчването на България за геополитически цели, превръщайки ни в контролирана територия е парекселанс „престъпление срещу държавата“. Вече ясно разграничаваме понятията „държава“ и „власт“ – защото България има „легална власт“, но тя не е организирана на принципите на държавността, (вкл. разделение на властите) а представлява псевдо държавна организация на властта, под надзора на българската олигархия и под контрола на „Посолството“. Държавните институции са просто декор, който, докато е „полезен“ – „работи“, ако „не слуша“ - следва „атентат“ или просто променят Конституцията… /съгласно вътрешно – олигархично договаряне – каквото е и новото българско правителство/. Затова „компрадорската власт, за разлика от националната власт, се занимава с експорт на национална сигурност“ обобщава Андролова. Антиселекцията на некомпетентни хора по върховете на управлението, отговаря на целите които разграждат основите та държавата.

И България се превръща в диагноза.

Лазар Мурджев