Записан от службите разговор на премиера Борисов с шефа на митниците Ваньо Танов излезе на светло през януари 2011 година, в началото на първия му мандат.

Разговорът регистрира явно престъпление (виж по-долу чл. 143 от НК) – премиер нарежда безапелационно да се прекрати извършваща се в момента проверка в завод за алкохол. Въпреки че пивоварната „Леденика“ е запечатана от митницата и с отнет лиценз, вечерта влезли хора от персонала и работят нелегално. По сигнал зам.-шефът на митниците Антоний Странджев изпраща мобилен екип митничари на внезапна проверка, която е прекратена по телефона.

Собственикът на пивоварната Михаил Михов очевидно е потърсил помощ от премиера („Абе тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак“ – се чува на записа) и Борисов нарежда на митническия началник – „Хайде прибирай ги оттам (б. р. – митничарите), нали поехме ангажимент…“; „…Кой е пратил групата там?“; „… Обади се, извади ги оттам и като се видиме, ще го говориме…“

След това има запис-продължение, как Танов нарежда по телефона на заместника си Антоний Странджев да прекрати проверката, да задържи протоколите и да не завежда нищо. Проверката към момента на прекратяването след обаждане на Борисов, е установила, освен че работят нощем в запечатан завод, незаконно в пивоварната има дестилационна колона за високоалкохолни дестилати и работниците варят в нея алкохол.

Наказателен кодекс, раздел „Принуда“:

Чл. 143. (1) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, като злоупотреби с властта си, се наказва с…:

…

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Когато принудата се упражнява по отношение на съдия, прокурор…, както и на митнически служител, …при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, наказанието е:

1. в случаите по ал. 1 – лишаване от свобода от две до осем години;

2. в случаите по ал. 2 (тоест длъжностно лице) – лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

…

От НК се вижда, че още няма давност за това престъпление. НК чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

…

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

Има и утежняващи обстоятелства и конфликт на интереси. Въпросният Мишо Бирата малко преди това е взел кредит от 1,7 млн. лева от банката на Цветелина Бориславова, която към момента официално е другарката в живота на Борисов. Ако на фабриката на Мишо Бирата окончателно й отнемат лиценза, което е задължително при такова нарушение, няма да може да изплаща кредита.

В случая извършеното престъпление не се обезсилва от това, че по-късно съдът връща лиценза на пивоварната. Незаконната работа в запечатан от митницата завод е нов повод за отнемане на лиценз, който обаче е осуетен от обаждането на Борисов.

Самият Борисов признава малко по-късно в едно интервю пред Асен Генов и Константин Павлов Комитата – „Не че е правилно, не е трябвало да го правя“. Но нямало как да реагира, като го помолил президентът Първанов, че едни митничари тормозели Мишо Бирата. Срещу Първанов също може да се повдигне обвинение, негов юридически съветник е бил адвокат на Мишо Бирата и президентът му поиска оставката като избухна скандалът.

Борисов казваше още, че записът е манипулиран, защото липсвала една ругатня срещу Първанов. Записът, направен от службите, съдържа и т. нар. звукови маркери, много слаб сигнал, леко писукане, равномерно през кратък интервал – бипове на 3250 Hz, на 2,56 сек. Тези маркери не позволяват да се прави монтаж, защото ще се наруши редът им.

За записа

могат да свидетелстват служителите на МВР и службите

в онзи момент, които са го осъществили и други, които са го прослушвали. Един служител на ДАНС – Росен Миленов – напусна агенцията и оповести пред медиите, че има основания да смята този запис за истински. По-късно призна, че той е бил служителят, осъществил подслушването по телефона.

Според тогавашния министър на вътрешните работи Цветанов, шестима са служителите, които са слушали този запис. Това Цветанов го казва в интервю пред „24 часа“ по повод разследването кой е изнесъл записите, това се установява по логове в компютърната система. Самият Цветанов е в течение и може да бъде призован като свидетел. Странджев сочи него като човека, наредил разработките срещу Танов, в резултат от които се предполага, че е и записът. От друга страна от записа се разбира, че той започва още от момента преди Борисов да набере Танов, чува се околен шум, после сигнал повикване, след това гласът на Танов. И това поставя въпрос от какъв телефон звъни Борисов и дали не е подслушван самият той.

Зам.-шефът на митницата Антоний Странджев също е свидетел и неведнъж пред медиите е потвърждавал, че записите отговарят на случилото се и проверката е прекратена, в резултат на обаждане на премиера до Ваньо Танов. Дори е дал показания в съда по дело срещу Борисов за клевета, което е прекратено.

Има ясно регистрирано престъпление чрез СРС, запис, разпространен в медиите, има свидетели, има признание на записаните, че това се е случило. Има разследване кой е изнесъл записа, което съдържа показания.

Защо толкова години прокуратурата не повдигна обвинения към бившия премиер? И защо сегашният главен прокурор не го направи, при толкова ясен казус?

Трябва ли сега някой да подаде сигнал, при положение, че прокуратурата може да се самосезира?

За онези, които не помнят аферата –

първоначално Борисов отричаше,

от трибуната на парламента каза, че записът бил сглобен от Явор Дачков, тогава работещ за вестник „Галерия“. После заговори за манипулации. В. „Галерия“, който получи записа на флашка и го публикува (единствен по това време остро критичен към Борисов вестник), го изпрати за анализ във френската лаборатория „Липсадон“, с която работи френското министерство на правосъдието и др. Тя установи, че не е манипулиран, в смисъл на монтаж, наслагване, отрязване или преместване на съдържание от разговор. Но не е копиран оригиналния файл, а вероятно е презаписан с някакво устройство от високоговорители. Предполага се, че презаписването и изнасянето в медиите е направено от служител на МВР и службите, който е искал да оповести, че премиерът Борисов върши престъпления.

Експертиза на българския Институт по криминалистика излезе с неясен анализ, който замазва въпроса за автентичността, колкото да остави съмнение, че е възможно да има манипулации. Прокуратурата сега може да разследва дали е имало натиск върху служителите за екпертизата.

В разгара на аферата напусналият малко преди това зам.-шеф на митницата Странджев оповести, че МВР са подслушвали и законно, и незаконно него и Танов. Шефът на митницата също съобщи за незаконно подслушване и е дал показания пред прокуратурата. От прокуратурата тогава твърдяха, че не са получавали тези записи, което е нарушение на закона – записите със СРС трябва да се разрешат от съдия, а прокурор да установи дали в тях има престъпления.

При добро желание сегашно разследване може да потърси още престъпления на Борисов – нареждане да подслушват, което от една страна може да се разглежда пак по същия чл. 143 от НК, от друга може и самото подслушване да се окаже незаконно. Сам Борисов казва в интервю по Би Ти Ви, че ще се подслушва който трябва, министри и т. н. (виж тук). С две думи – Борисов се е хванал в собствения си капан, подслушвачите са го записали как върши престъпление.

Така регистрираното на записа е проспано от бившия главен прокурор Борис Велчев (по чието време се случва). Прокуратурата направи формална проверка, като търсеше кой е направил записа, а не съзря престъпление в съдържанието му. Борисов в един по-късно появил се запис нарича Борис Велчев „братиньо“. Велчев също може да бъде разпитан дали му е оказван натиск. Следващият главен прокурор Цацаров пък е „ти си го избра“, както става ясно от друг запис.

Сега е ред на Гешев, който допреди дни бранеше Борисов от обвинения.