"А службите дали са проверили дали Ружа Игнатова всъщност не си е просто у дома?" Текстът, поставен под снимка на "криптокралицата", която е издирвана от ФБР и Интерпол, обикаля социалните медии и има хиляди споделяния.

Шегата обаче е насочена към българските служби, след като стана ясно, че издирваният от българското правосъдие Ангел Христов, известен като единия от Братя Галеви, е починал в имението си в дупнишкото село Ресилово.

Преди само седмица президентът Румен Радев разпалено обясняваше, че българските служби за сигурност вече са достатъчно реформирани и няма нужда от прочистването им.

И докато той говореше във високопарни слова и размахваше пръст към това, което вижда като "погром на институциите" и "държавна измяна", два ярки случая изплуваха, за да поставят под съмнение доколко службите ни са наистина толкова чисти и бляскави.

Първо Петьо Петров - Пепи Еврото и Размиг Чакърян - Ами успяха да се изплъзнат на акция на Прокуратурата и ГДБОП, а след това, вече обявен за издирване, Еврото избягал с малолетната си дъщеря в Дубай.

Второ - смъртта на Христов в родното село Ресилово, Дупнишко, когото властите у нас и Интерпол издирват вече близо 11 години и за когото официално не се знаеше къде точно се намира.

Тези два случая говорят за това, че дори и обявени за издирване, хора спокойно могат да преминат българската граница, влизайки и излизайки. И това е проблем както на граничните власти, които го допускат, така и на службите за сигурност, които го "проспиват" като проблем и пропускат да го отбележат. 

Въпросът е, че у нас службите нито са слаби, нито са пълни с некадърници. Напротив - много способни и мислещи хора са заети там. Защо тогава се случват такива неща?

Защото това, че единият "брат Галев" беше открит мъртъв у нас само потвърди нещо, което се говори от години насам - че издирвани от българските власти лица периодично си се прибират у нас необезпокоявани.

За подобно нещо до момента сякаш нямаше някакви видими доказателства, по-скоро беше от онези общопризнати истини, които можеш да кажеш, но не и да докажеш. Досега. Самият факт, че Ангел Христов просто е решил да се завърне на родна земя и му се е получило, показва, че и тук старата максима е в действие - "Няма дим без огън".

Очевидно е, че навлизаме в доста турбулентен политически период - от инцидента с кортежа на главния прокурор Иван Гешев, който се разглежда като опит за покушение, през скандалите около изтеклите записи от заседанието на "Продължаваме промяната", изнесени от бившия им депутат Радостин Василев, та до избухналата война в прокуратурата и убийството на един виден представител на ъндърграунда като Красимир Каменов - Къро... всичко това продължава да разтърсва обществения дебат.

И повече - вади на бял свят именно такива неща, за които доскоро можеше само да си говорим, но без конкретни доказателства. Неща, които преди можеше да бъдат отричани, но вече не.

Политически натиск в прокуратурата и прокарване на съмнителен лобизъм, корупция, а за капак на всичко - нередности в сектор "Сигурност", които обслужват неясно чии интереси. А после искаме да станем част от Шенген...

Крайно време е да престанем да си заравяме главите в пясъка за по-сериозните и неудобни проблеми в държавата. Защото алтернативата е не да вървим напред, а да се върнем назад към 90-те и онези години, в които разни мутри си правят, каквото си искат без оглед на закона.

Паралелите и без това вече се усещат все по-силно.