Честно казано, президентът Румен Радев не е бил толкова рязък, циничен и остър дори и към ГЕРБ, когато враждата му с партията на Бойко Борисов беше в разгара си и той свали доверието си от кабинета "Борисов 3".
"Пълзяща диктатура", "фанатизъм", "чистки, подписани с кръв", "погром в институциите", "държавна измяна"... всичките тези епитети по адрес на някога близките до него "Продължаваме промяната" говорят за отношение, което може да бъде описано с една дума - ненавист.
Нещо повече - показват едно изпускане на нервите, което доскоро беше нетипично за държавния глава. Неговото поведение прогресивно демонстрира все по-малка и по-малка търпимост към идеята за правителство от втория мандат, подкрепено с гласовете на първата политическа сила.
Ако в понеделник на мнозина поведението на Радев показваше крайна точка, в която той си позволява да призовава политическа сила да не изпълнява възложения ѝ мандат за правителство, сега президентът съвсем директно отправя обвинение за държавна измяна - нещо, което в нито един момент не трябва да се прави с лека ръка или без реални и сериозни доказателства.
Разбира се, ядрото на сегашната злост на президента срещу ПП идва от изтеклия през Радостин Василев запис от заседанието на Националния съвет на партията, в който се говори за прочистване на службите и "метла" в държавната администрация, целящи да разкарат хората, инсталирани от държавния глава там, и да намалят руското влияние върху сектор "Сигурност" у нас.
По време на този разговор съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев говорят как тези промени трябва да се случат на всяка цена, дори това да означава законът да бъде заобикалян, а впоследствие и променян. Идеята на двамата е, че ако проблемните хора не бъдат разкарани, това ще доведе до спънки за правителството.
Ясно е как тези идеи може да тормозят Румен Радев, след като той прекара вече близо година да инсталира свои хора на редица ключови позиции в държавната администрация и в редица агенции.
Това, което често се пропуска, е, че през служебното правителство президентът наистина извърши една своя своеобразна чистка, сменяйки хора в държавния апарат, стигащи чак до ниво шефове на природни паркове и на Националния институт по метеорология и хидрология, много често без да са им изтекли мандатите или да има явна причина за смяна.
През служебните си правителства - първо на Стефан Янев, а след това и на Гълъб Донев, Радев придоби един сериозен контрол над държавния апарат. При това го направи по начин, за който не можем да сме особено сигурни, че влиза в духа на правомощията, които се дават на едно служебно правителство.
А сега, когато някой друг заплашва да направи абсолютно същото... Радев започва да говори за държавна измяна, за пълзяща диктатура и т.н.
Дали подобно поведение в държавния апарат е правилно - абсолютно не е.
Но когато той системно бива политизиран правителство след правителство, а всеки, който дойде на власт, започне да оставя своите "калинки" в администрацията, подобни чистки се превръщат в своеобразни разчиствания на минно поле, оставено от предишната власт.
Просто една от мръсните и гадни страни на политиката - ако играеш по правилата, шансовете да си го отнесеш след това са неприятно големи.
Може би един ден ще имаме култура на политика, която да не включва назначаване на любовници, племенници и деца на близки приятели в държавната администрация като услуга, за да ти вършат после лични услуги, но дотогава ще мине време.
Колкото до службите, едва ли има някой, който да не е наясно с голямото влияние на Русия в част от структурите ни за сигурност.
В службите ни все още има хора, възпитавани в едно друго време, които все още вярват, че Кремъл е нашият голям брат и никога не трябва да вървим срещу Москва. Въпросът обаче е, че докато същата тази Русия ни е обявила за неприятелска държава, такива лица нямат място в сектор "Сигурност", където да имат достъп до секретна информация и тайни на НАТО.
Проблемът в случая е, че в момента, в който се заговори за реформа в службите за сигурност или в държавната администрация, целият този апарат се насочва срещу този, който предлага промени. Така е и сега.
И колкото повече се доближаваме сега до идеята за редовно правителство, толкова по-настървени изглеждат усилията то да не се случи. А самият президент на републиката пише гневни изблици с надеждата нероденият кабинет да рухне под собствената си тежест, а Радев да продължи да управлява през служебни кабинети.
Каквото и да се случи оттук нататък, по всичко личи, че ни предстоят тежки и изпълнени с напрежение, скандали и сблъсъци месеци.
Все пак, и тук е валидна максимата, че да правиш реформа в държавния апарат е като да местиш гробище - не можеш да очакваш, че местните ще ти помогнат.
