Свързаните със съставянето на ново правителство страсти, събития и скандали оживиха политическия въздух и той дори се опитва да се поразмести, да задуха като вятър и дори да провокира буря.
Надявам се тя да очисти пейзажа и да изхвърли от него онези, на които им бе дадена власт в държавата, за да бъдат послушни, изпълнителни и покорни на своите все още не афиширащи себе си господари. Сега обаче те не само ще се покажат, но и ще покажат какво означава да не изпълняваш техните указания и заповеди и да проваляш намеренията и плановете им.
Участниците си въобразиха, че е достатъчно да се правят на загрижени, отговорни и съвестни, а всъщност дори не се опитват да видят и да чуят какво им говорят и накъде им дърпат конците и юздите.
Коментаторите и опозиционните партии представят скандала със записа от заседанието на политическия съвет на ПП като някакво отклонение от нормалното поведение. То си е такова, ала не защото е отклонение от демократичните европейски принципи или от липсата на морал и възпитание у участващите в политическата буря. А защото говоренето там е станало достояние на публиката и така се е чуло и видяло как се прави политика и как се управлява държава. Трябвало е да се запази някакво приличие, за да не се дразни общественото мнение. Пък те „джаста праста“ и всичко си го казват откровено, безсрамно и с наслада.
Такава оценка му дават както коментаторите, така и пооперилите се леко малобройни представители на БСП в Народното събрание. Понеже те по-далеч от носа си не виждат, за тях това е добър повод да продължат да защитават тезата си за „паралелната държава“ или „задкулисието“, та дано от този политически храст изскочи някакъв заек на предстоящите избори.
Но така говорят всички, когато формират власт, но са в коалиции. Те не се свенят да си казват желанията, да разпределят постове, длъжности, служби, министерства. Всички преди това съгласуват тези свои претенции с чужди посолства, събрали са от тях подкрепа и колкото по-голяма е тя, толкова и претенциите им са заявени категорично и цинично. Затова казвам, че този запис е автентичен. На него само трябва да се вярва, а не на оправданията на участниците в него.
Политическата неопитност на водачите на събралите се партии ги прави политически наивни и дори глупави, за да допуснат да говорят такива неща пред толкова много хора и да вярват, че дискретността и тайната ще бъдат запазени. Те дори не са допускали, че им се готви омаскаряване и политическа ликвидиция. Иначе нямаше да са толкова разточителни на приказки и дори да се хвалят, че всичко са уредили с пазарлъци, съгласувания с чужди посолства, сделки с ГЕРБ.
Мнозина възприемат този случай като трагичен, разочаровани са от управниците, смятат, че показваме лоши нрави пред Европа. Те обаче страдат напразно, защото носят в себе си повече илюзии и надежди отколкото реализъм и трезво знание за политиката. Защото такъв е моралът на властта и на тези, които я упражняват и искат да си я присвоят. Такава е тя в буржоазната държава и нищо не може да я промени. Нито дори да я облагороди.
Картината на днешния ни политически живот изглежда разбъркана, много шумна, безобразна дори. Тя се представя като такава, защото не се познава. Всъщност обаче е съвсем реалистична, вътрешно добре подредена, синхронизирана и хармонизирана. Тя изобразява и изразява цялата истина за системата, в която живеем. Нищо излишно, нетипично и чуждо няма в нея. Буржоазно-капиталистическата действителност, която все наричат „демокрация“, има тези параметри, типични персонажи, закономерности, начин на мислене и говорене. Та дори и скандалите й са точно такива, каквито ги виждаме и у нас.
За съжаление още не сме свикнали с тези реалности и страдаме, че били отклонения от „истинската демокрация“ и „истинския капитализъм“. Страдат и леви, и десни, а причината откриват заедно в „незрелостта на българския народ“.
Вече няколко пъти пиша, че събитията, свързани с протестите срещу ГЕРБ, Борисов и Гешев са проявлението на един сложен и драматичен процес в българския, но и в западноевропейския капитализъм, на смяна на модела на буржоазно-капиталистическата система и преминаването й на нов етап от нейното развитие. Капиталът преминава от една собственост в друга. Този процес е предизвикан от дълбоката икономическа, социална и политическа криза на системата. Кризата пречи този преход да се извърши, както винаги досега, сравнително плавно и безболезнено. Както и да се появят умни, съзнателни и енергични политици и държавници, които да направляват тези трансформации и да водят умно държавата и я предпазват от допълнителни и ненужни сътресения. Такива хора днес просто няма. Затова и тези, на които се възлага да изпълнят „обществените и политическите поръчки“, са хора повърхностни, неопитни, неподготвени политически, поради което допускат груби грешки и се налага да бъдат сменяни начесто и бързо.
Новите собственици на капитала в България заложиха на лидерите на Продължаваме промяната. След провала на тяхното правителство и произвеждането на нови избори, те бяха подсилени с Демократична България, за да се довърши процесът на трансформацията и укрепването на политическата власт. Но не излязоха от своята организационна и управленска немощ, неспособност да мислят и работят политически. И окончателно се провалиха. За да нямат илюзии и надежди, че отново ще бъдат върнати на предишните им позиции, им направиха заговора със записите.
Анализаторите и левите политици определят случилото се като неморален акт, държавен преврат, отвратително поведение. А всичко си е съвсем естествено и по правилата на системата. Нейните главни действащи лица и изпълнители са: капитализмът, капиталът и буржоазията. Те постъпват винаги по този начин. Възлагат уж радушно и сърдечно една задача, а когато тя не може да бъде изпълнена, без да им мигне окото окепазяват, скандализират и низвергват провалилите се негодници. Те повече не са им нужни и угодни. И ги отстраняват. Сега дойде ред на ПП и ДБ, но и на ГЕРБ да преживеят политическия си край.
Нищо чудно обаче агонията да продължи още малко, за да се печели време. Макар в крайна сметка нищо от това забавяне няма да излезе, защото тези партии вече нямат капацитет за защита и възкресение, а и нейните покровители не ще си мръднат повече пръста заради тях. Същото се отнася и за ГЕРБ и Демократична България. Те също потъват в политическото небитие.
Сега ще се търсят нови изпълнители, които да гарантират на капитала и новите му собственици сигурност и спокойствие. Слабостта на БСП и неспособността й да влезе в ситуацията и да се задейства съобразно реалностите и историческата й отговорност позволяват това спокойствие и дават увереност на капитала, че не е застрашен кой знае колко. По тази причина не е изключено тя да бъде избрана и да поеме неизпълнените функции на провалилата се десница. Това не само е възможен, но лесно, бързо и охотно изпълним от левицата сценарий! Разбира се, че и от това нищо няма да излезе – освен окончателното разпадане и изчезване на БСП. Но това също ще бъде заложено като цел за успешно изпълнение на въпросния сценарий.
Сценарий, който ще се изиграе не в „задкулисие“ или в „паралелна държава“. Не, всичко е в истинската, реалната и нормалната за капитализма и буржоазния свят държава.
Която не може да се промени и заслужава своите скандали.
