Трудно е да се надцени значението на 24 май и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици. След като са прогонени от Великоморавия, която попада под немско влияние, те намират подслон и най-важното, радушен прием за своето дело именно в България на княз Борис-Михаил.
И именно в българските земи и в двете ни книжовни средища - Преслав и Охрид, те създават блестящата старобългарска култура, която става майка на всеславянската книжовност и християнска култура.
Кирилицата, духовен и идеен наследник на глаголицата, не само е създадена в България, но и става носител на българската духовност и същевременно позволява да се транслитерира богатата християнско-византийска книжовна традиция, изхождаща от античния свят на гърци и римляни, до най-отдалечените краища на славянския свят.
От Солунско та чак до Новгород и руския Север, старобългарската книжовност, заедно с преводната византийска литература, формират общославянската православна култура.
Културният обмен не спира, а напротив, с вековете се задълбочава. И когато Второто българско царство пада под османско иго, блестящите писмени паметници на българската средновековна култура са спасени на север от Дунав - във Влашко, Молдова и руските княжества. И по този начин за втори път България пряко или косвено повлиява на останалата част от Източна Европа.
Благодарение на делото на светите братя Кирил и Методий, на Климент Охридски, Наум, Сава, Ангеларий, Горазд, а също княз Борис, цар Симеон, цар Петър, се развива старобългарската култура, която става образец за православната славянска цивилизация. По-късно тя е дообогатена с перата на Търновската книжовна школа от 13-14 век.
И именно във всичко това се състои истинският цивилизационен избор на България. Той не може да се свързва с политически конюнктури, а само и единствено с православната славянска цивилизация, която се ражда в старобългарските културни средища. Духът, който се налага от учениците на Кирил и Методий и княз Борис продължава да се разпростира не само в големите по онова време български територии, но и в Сърбия, Влашко, Молдова, Русия. И днес този дух съществува в душите на 300 милиона души - от България през Сърбия и Черна гора до Русия, Монголия и Казахстан.
И този принос на нашия народ и нашата средновековна култура беше признат от целия свят, включително от такива знакови фигури като руския патриарх Кирил в наше време, а по-рано от съветския акад. Д. Лихачов или ако предпочитате от гениалния британски византолог сър Стивън Рънсиман. Това е нещо, което никой не може да ни отнеме, макар че в самата наша страна някои хора омаловажават цивилизационното ни дело, свеждайки 24 май до просто "български" и фактически регионален празник. А това дело е много по-голямо, защото разпростира българския дух над необятните простори на Източна Европа и Северна Азия.
Делото на Кирил и Методий, което ще пребъде във вековете!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ДОСТОЙНИ БЪЛГАРИ!
