Когато Бойко Борисов премина към план „Б“, мислителите на „Промяната“ казаха: „Хе-хе! Че то се очакваше, че така ще стане!“.

Ами като се очакваше така да стане, защо се вързахте, бе? Защо се уловихте като шарани на бастун и в събота и неделя трескаво сглобявахте кабинет с когото ви падне? Защо, като знаехте, е Борисов ще ви се надсмее, се трепахте да съчинявате програма, та чак и да я публикувате?

И като стана дума за програма, да кажа, че имам представа как се пише произведение в този жанр. Писал съм програмата на „България на гражданите“, а съм участвал и в програмата на Реформаторския блок, но оттам избягах с писъци още в началото, когато от ДСБ казаха, че приоритет в икономическата политика трябва да бъде защитата на работниците от работодателите.

Помните ли „Златният телец“ и забележителното изобретение на Остап Бендер, озаглавено:

ТЪРЖЕСТВЕН КОМПЛЕКТ

Незаменимо помагало
за съчиняване на юбилейни статии,
празнични фейлетони,
а също така и на парадни
стихотворения, оди и тропари

Помагалото е в две части – речник и творческа част. Речникът се състои от няколко на брой съществителни, прилагателни, глаголи, художествени епитети („злобен“ и „зъбат“) и „други части на речта“ като „Нека!“, „Напук!“ и „Напред!“. С помощта на тези компоненти, твърди великият комбинатор, могат да се съставят всевъзможни текстове-клишета, годни да удовлетворят всеки редакторски вкус. Дано не се шокирате, но партиите пишат програмите си по твърде сходен начин. Особено онези партии, които са отскоро в играта, както на времето беше „България на гражданите“ и както сега е „Продължаваме промяната“. Дори, като човек с увредено от филологията мислене, понякога съм си представял, че някъде там, в имагинерното пространство, съществува хипотетична програма-майка, от която преписват всички партии. Нещо като мотива за Яна и нейните девет мъртви братя, появяващ се непрекъснато и натрапчиво чак до Андерсен под формата на приказката за дивите лебеди. Или пък като оная песен, за която се карат целите Балкани, та чак и в Идния, от филма на Адела Пеева.

Тази хипотетична програма-майка е като помагалото на Бендер. Имаш „пенсии“, „растеж“, „заетост“, „солидарност“, „справедливост“, „непримиримо“, „отговорно“, „ефективно“, „устойчиво“, „обещаваме“, „гарантираме“, „постигаме“ и т.н. Комбинирай тухличките и – напред към избори!

Програмата на „Промяната“ не съдържа нищо съществено, освен гръмки приказки за пари. В нея могат да се обособят две части – хвалби какво сме постигнали за седем месеца, и обещания какво ще дадем на хората оттук насетне.

„Промяната увеличи пенсиите с над 50% – повече, отколкото за последните 12 години, направи детските градини безплатни за всички и спря корупционния канал за отровни храни през ГКПП „Капитан Андреево“.

Коректно е подобни данни да вървят заедно с други, като:

„Брутният външен дълг на България към края на декември е достигнал 43,915 млрд. евро, което е с 2,425 млрд. евро (5,8%) повече в сравнение с година по-рано. Така той представлява 52,1% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на БНБ“.

Така и баба знае да вдига пенсии и да прави безплатни детски градини. Но да не издребняваме. Нека само не забравяме, че вероятно по същия начин ще бъдат финансирани и обещанията за бъдещето във втората част на програмата, а именно:

„Продължаваме промяната“ ще работи за повишаване на минималната пенсия до 900 лева в рамките на следващите четири години, както и за вдигане на минималната работна заплата до 50% от средната – или 860 лв. още през 2023“.

Стига с тия пари! Не са те най-важното. Дали Левски, дето всяка година на 19 февруари мълвим възвишени слова за паметта му и си татуираме физиономията му по гърбове и кореми, е агитирал поробения народ с пенсии и детски градини, дали му е говорил само за пари? Само за пари, пари, пари… Абе говорете на тоя народ и нещо друго, бе! Съвсем ще го развратите.

Проблемът на политическите програми от години е един и същ, но техните автори, техните субекти се правят, че не го виждат. Майсторлъкът на една политическа програма не е да кажеш какво ще направиш, а как ще го направиш. Питат популистите: „Как ще постигнете всичко това, което обещавате, как ще го финансирате?“. И от години, от десетки години популистите отговарят едно и също: „Ще пресечем злоупотребите! Ще изкореним контрабандата! Ще сложим край на корупцията! Ще съберем данъците!“. Това, дори и да стане (а то до този момент никога не е ставало), не е програма. Всичко това не са повече пари, не са допълнително спечелени пари, не са докарани отнякъде с ум и талант. Това са пари, вече разчетени в бюджета. Да ги събереш не е заслуга, а елементарно задължение; напротив – да не ги събереш е издънка.

Когато популистите обещават цветя и рози, те имат предвид две неща: или след изборите ще забравят какво са обещавали и изобщо няма да си дадат труда да го изпълняват, или ще теглят заем, за да го изпълнят отчасти и после да се бият в гърдите. А заемът ще остане грижа на онези, които днес са опозиция, а утре, по законите на въртележката, ще бъдат управляващи. Те да му мислят.

В първия случай няма проблем. Избирателите няма (а и не могат) да направят нищо, ако ги излъжат. Но дори и в този случай популистите няма да признаят, че са ги излъгали, ами ще обяснят нещо от рода на: „Ето, ние ви поискахме властта с определени обещания, но вие не ни я дадохте, не и в пълния неин размер, не ни дадохте абсолютно мнозинство, как сега да изпълним обещанията си? Вие сте си виновни!

Във втория случай ще теглят заем, ще откраднат половината, а другата ще подхвърлят на плебса, пък да му мисли следващият.

Да се увеличава дефицитът с цел стимулиране на потреблението е стара идея, която дълбоко в себе си е лява, макар да са се опитвали да я лансират и в десни одежди. Авторите на програми като тази на „Промяната“ трябва да признаят, че раздаването на пари „на калпак“ под каквато и да е форма, не е политика, освен ако не си наясно откъде ще идват всеки път парите, защото те не могат да са еднократни. Програмата е план за управление, а не бравурни обещания за хляб и зрелища. Трябва да се мисли за финансирането на всеки следващ икономически цикъл, така че той да създаде принадена стойност и ако вече създаде достатъчно такава, в нейните рамки да се увеличават пенсии и заплати, а не чрез затъване в нови и нови дългове.

Но в конкретния случай, за жалост, си губим времето с тези твърде сериозни анализи. Кое било ляво, кое било дясно, кое било популистко и кое било непопулярно, но стратегически перспективно – глупости! Никой в днешната ситуация не мисли за тези неща. „Промяната“ показа програма, колкото да се види, че може да покаже, както и показа правителство по същата причина. Иначе програмата е дериват на онази програма-майка, за която стана дума по-горе – изтърканите заклинания, които се предполага, че публиката очаква да чуе. Искате ли и аз да ви напиша управленска програма? Моля:

Макроикономика. По-добре добре, отколкото зле. Бурен икономически растеж. Опашки по границите от камиони, натъпкани със свежи инвестиционни пари и напиращи да влязат в България. Ще залеем световните пазари с български износ!

Социална политика. Пет хиляди лева минимална пенсия! По три допълнителни пенсии в края на всяка година! Златни бастуни за куцащите и очила „Сваровски“ за недовиждащите!

Демография. По минимум четири деца на семейство.

Наука и образование. Всеки българин – висшист!

Отбрана. Всеки българин – танкист (или в краен случай сапьор)! И тъй нататък, и тъй нататък.

Какво толкова? Защо не обещавате и вие по-смело? Фантазия ли не ви достига или наглост?

Знам, че ще кажете: фантазия. Другото е в изобилие. Има една единствена причина политическите програми да изглеждат прилично, да са умерени и правдоподобни – това е техните субекти да поддържат илюзията, че са годни да управляват, та дано някой се излъже и каже: хайде, дайте да ги видим и тези. Затова се стараят програмите да изглежда добре, не за друго. Но, за съжаление, не винаги успяват. Програмата на „Промяната“, както и предложеният от тях кабинет не бяха убедителни. Цялото им поведение, говорещо за инат и отсъствие на конструктивизъм – също. Сега молят за втори шанс, за поправителна сесия. И вероятно ще ги получат. Дано всички стигнат до някакво решение, че да не стане президентската република желан вариант. Каквато, всъщност, е и целта. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.