„Репортери без граници“ за свободата на медиите

През 2023 г. България е на 71-о място сред 180 страни в 21-вата годишна класация за свободата на медиите, съставяна от организацията „Репортери без граници“, показва сайтът на организацията. В публикувания през 2022 г. индекс страната ни е била на 91-о място.

„Свободата на медиите в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз е крехка и нестабилна. Малкото независими гласове в България работят под постоянен натиск“, гласи обобщението на „Репортери без граници“

„Телевизията (БНТ, Би Ти Ви, Нова и др.) и интернет медиите са основните източници на информация, като печатните медии постепенно губят влияние. Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на собствениците им в регулираните сектори“, гласи оценката на организацията за медийния пейзаж в страната ни. „През 2019 г. Радио „Свободна Европа“ възобнови дейността на бюрото си в София“.

В политически контекст: „заплахите от страна на политици, както и административният и съдебният натиск срещу издатели и журналисти са обичайна практика. След близо 12 години непрекъснато управление на премиера Бойко Борисов, през които свободата на медиите бе в упадък, а някои медии бяха използвани за упражняване на политическо влияние, през 2021 г. България преживя серия от предсрочни избори“, според сайта на „Репортери без граници“.

По отношение на правната рамка, „като отговаря на изискванията на Европейския съд по правата на човека и неговата съдебна практика, общата законодателна рамка определя минимални стандарти за защита на журналистите“. Но „в същото време корупцията, недостатъчната независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често беззъба по отношение на нарушенията на свободата на печата. Независимите медии и разследващите журналисти редовно стават жертви на процедури за злоупотреба“.

В икономически план „медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, в които държавата играе важна роля“, напомня организацията. „Разпределението на националните и европейските средства за медиите от страна на правителството е напълно непрозрачно, което позволява търговията с публично финансиране срещу благоприятно отразяване“.

В социален и културен план „разследващите репортери, които отразяват организираната престъпност и корупцията, редовно са заплашвани“. „Освен това медиите, специализирани в проблемите на малцинствата или финансирани от фондации от Западна Европа и САЩ, често се сблъскват с враждебност и кампании на омраза“, добавя организацията.

В резултат на всичко това „заплахите и физическите посегателства срещу журналисти в България са постоянен проблем, но още по-голям проблем е нежеланието на властите да ги разследват или осъждат“. „Журналистите, работещи извън столицата, са още по-изложени на такива заплахи“, предупреждава „Репортери без граници“.

Дезинформацията – основна заплаха

Политическа пропаганда, икономическа манипулация, фалшиво съдържание, генерирано от изкуствен интелект – дезинформацията в най-широкия смисъл на думата е основна заплаха за свободата на медиите по света, предупреждава организацията „Репортери без граници“ (РБГ) в 21-вата си годишна класация, в която най-високо оценената държава е Норвегия, а най-ниско – Северна Корея (КНДР), отбелязва Франс прес.

И двете държави запазиха позициите си от миналата година.

Като цяло условията за практикуване на журналистика са лоши в 7 от 10 държави, показва класацията за тази година, която обръща специално внимание на последиците от дезинформацията.

Според РБГ в две трети от 180-те оценявани държави специалистите, които допринасят за изготвянето на класацията, „съобщават за участието на политически актьори“ в „масирани кампании за дезинформация или пропаганда“. Такъв е случаят с Русия, Индия, Китай и Мали.

В по-широк план тази класация подчертава заблудите, които се разпространяват в дигиталните медии. Цяла индустрия „прави възможно производството на дезинформация, нейното разпространение или усилване“, обяснява Кристоф Делоар, генерален секретар на неправителствената организация. Според него това е случаят с „ръководителите на дигитални платформи, които не се интересуват от разпространението на пропаганда или фалшива информация“. Типичен пример за това е „собственикът на Туитър Илон Мъск“.

Друг феномен е фалшивото съдържание, създадено от изкуствени интелекти (ИИ). Изкуственият интелект Мидджърни (Midjourney) „който генерира изображения с много висока разделителна способност, захранва социалните мрежи с все по-правдоподобни фалшификати“, посочва организацията, като посочва фалшиви снимки от ареста на Доналд Тръмп, станали изключително популярни.

Свидетели сме и на „мащабна манипулативна продукция“ от специализирани компании, от името на правителства или компании.

През февруари тази година обширно разследване на колектива от разследващи журналисти „Забранени истории“ разкри дейността на израелска компания, наречена „Екип Хорхе“, която е специализирана в дезинформацията.

Всички тези „неописуеми манипулативни способности се използват за подкопаване на онези, които олицетворяват качествената журналистика, като в същото време отслабват самата журналистика“, предупреждава „Репортери без граници“.

„Достоверната информация бива заглушавана от поток от дезинформация“, казва Делоар, който смята, че „хората все по-малко осъзнават разликите между истинското и фалшивото“.

„Едно от основните предизвикателства е да се възстановят демократичните принципи на този гигантски пазар на внимание и съдържание“, добави той.

В класацията най-голям спад се наблюдава в Перу (110-то място, спад с 33 места), Сенегал (104-то място, спад с 31 места), Хаити (99-то място, 29 места надолу) и Тунис (121-во място, спад с 27 места). Обратно, Бразилия е на 92-ро място, като се е изкачила с 18 места след напускането на след оттеглянето на бившия крайно десен президент Жаир Болсонаро, който беше победен от Лула на изборите в края на октомври.

Франция се е изкачила от 26-то на 24-то място. Това се обяснява предимно „с това, че ситуацията се влошава на други места“, според Делоар. Германия е на 21-во място, като е паднала с пет места заради „рекорден брой прояви на насилие и арести на журналисти“.

В регионалните класации „регионът на Близкия изток и Северна Африка остава най-опасен за журналистите“, а Европа – с най-добри условия.

Световният индекс на свободата на печата се изготвя от „Репортери без граници“ на базата на „количествено проучване на злоупотребите, извършени срещу журналисти“, от една страна, и „качествено проучване“, от друга. Последното се основава на „отговорите на стотици експерти по свободата на печата (журналисти, учени, правозащитници) на сто въпроса“.